Джеймс Клавел - Вихрушка

— Шандор, добре ли си?

— Не — отвърна с треперещ глас Шандор. — Струва ми се, че откачих. Не можах да спра.

Вазари си пробиваш път сред хората, за да стигне до кабината на хеликоптера, все още объркан от това, което беше видял. Ясно му беше, че пилотът преднамерено не бе изпълнил инструкциите му.

— Ти луд ли си, дявол да те вземе! — избухна той, надвиквайки воя на спиращите двигатели.

— Товарът се изхлузи, дявол да го вземе! Всички видяхме, ти също!

— Ама точно така беше, и двамата го видяхме — отвърна Вазари и панически се заоглежда на всички посоки, търсейки Зелени ленти. Но те не бяха наблизо. Изведнъж той видя, че от едно бунгало към тях се приближава Затаки. Обзе го ужас. Още имаше лоши рани от боя, който му беше хвърлил Затаки: носът му беше разбит, устата го болеше и му липсваха три зъба. Знаеше, че е готов да си признае всичко само за да не отнесе още един бой. Клекна до Шандор и придърпа Еър по-близо.

— Чуйте ме — зашепна той отчаяно, — заклевате ли се в Бога, че ще ми помогнете? Обещавате ли?

— Обещавам, че ще направя каквото мога! — отвърна сърдито Еър и издърпа ръката си. Много го болеше. Изправи се и се озова лице в лице със Затаки. Внезапността на появата му и погледът му го смразиха. Всички останали се бяха отдръпнали.

— Пилоте, ти уби Есвандиари. Защо?

Шандор, седнал на снега, вдигна очи към него.

— Товарът се изхлузи, господин полковник.

Затаки се втренчи в Еър и той веднага си спомни какво му беше разправил доктор Нът за този човек. Собствената му глава също се пръскаше от болки, също и слабините му, болеше го навсякъде.

— Ами, такова, операцията беше трудна, вятърът беше силен. Товарът се измести. Божа работа, ваше превъзходителство…

Вазари се отдръпна една крачка, когато Затаки се обърна към него.

— Вярно е, ваше превъзходителство — машинално изрече той. — Духаше много силен вятър и… — Той изпищя, защото Затаки го прасна с юмрук в стомаха и го залепи за хеликоптера.

— Я ми кажи истината, червей такъв!

— Истината ви казвам — изхленчи Вазари, почти загубил способността си да говори. Догади му се. — Истината! Всичко стана по Божията воля!

Видя, че Затаки отново се кани да го удари с юмрук, и се разхленчи на смесица от фарси и английски:

— Ако ме ударите, ще кажа всичко, което поискате. Не мога да понеса още един бой и съм готов да се закълна в каквото поискате, но товарът се изхлузи, ей Богу, така беше, кълна се в Бога, изхлузи се…

Затаки го изгледа втренчено.

— Ако лъжеш и се кълнеш в Бога, той ще те прати във врящите казани за цяла вечност — заплаши го той. — Заклеваш ли се, че всичко е станало по волята Божия? Че товарът се е изхлузил? Заклеваш ли се, че е станало по Божията воля?

— Да, да, заклевам се!

Вазари трепереше безпомощен в хватката му. Опита се да гледа простодушно. Знаеше, че единственият му шанс да остане жив е Еър, който го беше уверил в това.

— Кълна се в Аллах и Пророка, че беше нещастен случай, Божа работа. Иншаллах…

— Такава е била Божията воля — кимна Затаки, прости му и го освободи.

Вазари се свлече на снега. Още му се гадеше. Останалите благодариха на Бога, идолите, небето или карма, че засега кризата е отминала. Затаки махна към развалините.

— Извадете това, което е останало от Есвандиари.

— Да… да, веднага — отговори Еър.

— Ако капитанът не се върне, вие ще ме откарате с хората ми в Бандар-е Делам — нареди Затаки и си тръгна. Зелените ленти го последваха.

— Боже Господи! — измърмори някой. На всички чак свят им се зави от облекчение. Помогнаха на Шандор и Вазари да се изправят.

— Добре ли си, сержанте? — попита го Еър.

— Не, по дяволите, не съм добре! — изруга Вазари и повърна. Погледна гърбовете на Зелените ленти и Затаки и лицето му се изкриви от омраза.

— Мръсен негодник! Дано се пържи в пъкъла един ден!

Еър го дръпна настрана и му каза тихо:

— Няма да забравя, че съм обещал да ти помогна. Когато Затаки си замине, няма да има от какво да се боиш. Аз държа на думата си.

— Аз също — обади се с отпаднал глас и Шандор. — Благодаря ти, сержанте.

— На мен дължите скапания си живот — изрече младежът и пак повърна. Коленете му трепереха, гърдите го боляха. — Можехте да ме убиете с този проклет резервоар!

— Извинявай — протегна му ръка Шандор. Вазари я погледна, след това вдигна поглед към лицето му.

— С такива като вас ще се ръкувам, когато се измъкна от тази проклета страна — отсече той и си тръгна накуцвайки.

— Фреди! — заръкомаха доктор Нът, който беше при развалините заедно с двама механици. Разместваха срутилите се панели, заобиколени от Зелените ленти.