Джеймс Клавел - Вихрушка

— Говеда — обади се някой. — Фреди, я по-добре да помислим как, по дяволите, да се измъкнем оттук.

— Аз съм на първия външен полет… Нямам намерение да рискувам…

Всички погледнаха нагоре, когато реактивните двигатели на хеликоптера, висящ над резервоара за глинеста утайка, увеличиха оборотите си? Издигането във въздуха на такъв тежък товар беше сложна операция, особено при този вятър, но за професионалист като Шандор това не беше проблем. Куката се закачи от първия опит и в момента, в който наземният персонал пусна резервоара, той увеличи мощността, воят на двигателите се усили, докато машината поемаше тежестта на товара, и хеликоптерът заедно с него се издигна в небето. Охраната на предната седалка до Шандор размаха развълнувано ръка, човекът в кабината също.

— Идеално се справяш, капитане… не се безпокой — се чу в шлемофона на Шандор.

Беше гласът на Вазари от кулата. Шандор преценяваше разстоянието, набираше височина, ръцете и краката му работеха с отлична координация. Пред очите му беше само Есвандиари на прозореца на офиса. Все още беше вбесен от свирепия бой, който въоръжените мъже бяха нанесли на Еър по заповед на този страхливец. В главата му нахлуха спомени за други такива случаи, на които беше свидетел като дете в Будапеща по време на Унгарската революция.

— Позицията ти е добра, HFD, но си малко близо… — Доста близо си, насочи се на юг…

Шандор увеличи мощността, приближавайки се към кулата, която стърчеше над сградата на офиса.

— С товара всичко наред ли е? — попита той. — Усещам го малко не както трябва.

— Всичко изглежда наред, давай спокойно, обаче докато набираш височина, насочи се на юг! Всичко е както трябва… дай на юг, чуваш ли ме?

— Сигурен ли си, за Бога? Машината изглежда тромава като… — Стрелката се изкачи на тридесет метра.

Лицето на Шандор замръзна, ръката му рязко дръпна щурвалния лост надясно. Хеликоптерът моментално се завъртя около оста си, охраната до него изхвърча от седалката, блъсна се във вратата, след това се вкопчи в Шандор, замота се в контролните прибори. Шандор ги коригира, ругаейки военния, все едно че истинската опасност идваше тъкмо от този ужасен човек.

За момента изглеждаше, че нарастващото люлеене ще направи хеликоптера неуправляем — тогава Шандор отхвърли от себе си паникьосаната охрана.

— Тревога — товарът се изхлузва! — извика той, без да слуша Вазари. Погледът му се впери надолу. Беше забравил всичко, освен желанието да отмъсти.

— Товарът се изхлузва!

Ръката му дръпна лоста за аварийно освобождаване на товара и стоманеният резервоар полетя право към покрива на офиса. Стоманата с тегло тон и половина сплеска покрива, разхвърчаха се парчета от мертеци, стени, стъкла, метал и бюра, целият ъглов сектор изчезна, а резервоарът спря с дъното нагоре, подпрян от останките на вътрешната стена.

Цялата база застина ужасена, след това воят на двигателите изпълни небето, защото хеликоптерът, внезапно освободен от товара си, се устреми неуправляем нагоре, килнат на една страна. Шандор машинално се зае с управлението, без да се замисля какво точно прави, дали ще се приземява или не. Беше му ясно само, че е отмъстил на един негодник. До него охраната повръщаше, в слушалките му се чуваше гласът от кулата: „Боже Господи… Боже Господи…“

— Исусе Христе, внимаваййй! — извика някой, когато хеликоптерът се спусна в „свредел“ надолу. Всички се разбягаха, но Шандор имаше бързи рефлекси, спря двигателите и направи почти невъзможно аварийно приземяване. Плазовете се врязаха в снега, покрил тревата, хеликоптерът се плъзна като шейна четиридесет метра, после спря.

Еър нахълта в кабината пръв. Шандор беше бял като сняг, онемял, втренчил невиждащ поглед пред себе си.

— Товарът се изхлузи… — изпелтечи той дрезгаво.

— Да — можа само да изрече Еър. Знаеше, че това е лъжа.

Влязоха и останалите, помогнаха на Шандор да слезе от кабината, защото крайниците му бяха престанали да се подчиняват. Зад него, близо до сградата, Еър видя хора от Зелените ленти бяха зяпнали към разрушението. Павуд и другият чиновник разтреперани се измъкнаха от входната врата, а прозорецът и ъгълът, където беше стоял Есвандиари, бяха купчина развалини. Доктор Нът си проби път през тълпата и се отправи към развалините. Вазари се смъкна по аварийната стълба на кулата, която се беше усукала и едва се крепеше за стената. „Боже мой — помисли си Еър, — Вазари сигурно е видял всичко.“ Коленичи до приятеля си.