Джеймс Клавел - Вихрушка

— Обичам те, Ерики. — Тя целуна чаршафа, с който бяха покрити гърдите му обърна се на другата страна, опря гръб в него и заспа усмихната.

Хеликоптерната база в Ковис: 8,11 сутринта.

Фреди Еър удари юмруците си един в друг.

— Не, за Бога! Нали чу заповедите на Макайвър: ако Старк не се върне преди разсъмване, всички полети се спират. Вече минава осем часът, а него още го няма, така че всички поле…

— Ще изпълнявате моите нареждания! — изкрещя му Есвандиари, мениджърът на „Иран Ойл“, и гласът му отекна из базата на С-Г. — Заповядах ви да доставите нов резервоар за глинеста промивка и тръба съгласно договора с „Гърни“ за сонда „Си…“

— Никакви полети, докато не се върне капитан Старк! — изръмжа Еър. Бяха на линията за излитане близо до три хеликоптера 212, които Есвандиари беше определил за днешните операции, пилотите бяха с пълна екипировка, готови за полет още от изгрев-слънце, а останалите чуждестранни работници и служители наблюдаваха какво става, всеки посвоему уплашен или ядосан. Бяха заобиколени от изсипалите се от един камион Зелени ленти и служители от базата, току-що пристигнали заедно с Есвандиари. Хората на Затаки бяха наклякали до хеликоптерите, но никой не помръдваше, откакто беше започнала свадата, макар че всички внимателно слушаха.

— Спират се всички полети! — повтори Еър.

— Чужденците отказват да изпълняват официалните заповеди на „Иран Ойл“ — свирепо извика Есвандиари на фарси.

Сред тези, които бяха на негова страна, се разнесе гневен ропот, карабините им се насочиха към чужденците, а Есвандиари посочи с пръст Еър.

— Трябва да им дадем да разберат!

Без предупреждение много груби ръце се вкопчиха в Еър и започнаха да го бият. Един от пилотите, Шандор Петрофи, се втурна да ги разтърве, но го блъснаха, той се подхлъзна и го изритаха при останалите, безпомощно застанали под дулата на карабините.

— Спрете! — извика с побледняло лице високият Пол Кели. — Оставете го на мира, ще летим!

— Добре. — Есвандиари нареди на хората си да спрат боя. Изправиха Еър на крака.

— Предстартова подготовка за всички полети! Веднага!

Когато хеликоптерите излетяха, той освободи чужденците от базовия персонал.

— Вече няма да има никакви безредици, насочени срещу ислямската държава. В името на Аллах всичките заповеди на „Иран Ойл“ ще… ще се изпълняват незабавно.

Много доволен от себе си, че е потушил бунта, както беше обещал на коменданта на базата, той се запъти към главния офис, мина по коридора към канцеларията на Старк, където сега той командваше и застана на прозореца, изучавайки района си.

Видя два хеликоптера, които вече бяха доста надалеко, а третият висеше на шест метра над резервоара за глинеста утайка, на стотина метра настрана, и чакаше наземния персонал да закачи на спуснатата от машината кука големия стоманен пръстен, който захващаше дебелите въжета. Пред офиса доктор Нът оказваше първа помощ на Еър. Бяха ги наобиколили останалите чуждестранни работници и служители. „Само ми отвори работа, копелето му с копеле“ — помисли си Есвандиари и погледна с възхищение часовника си. Беше златен „Ролекс“, купен на черния пазар тази сутрин. Отговаряше на повишаването му в длъжност, а парите ги беше получил под формата на пишкеш от един търговец, за да уреди сина му на работа в „Иран Ойл“.

— Нуждаете ли се от нещо, ваше превъзходителство? — попита угоднически Павуд от вратата. — Присъединявам се към поздравленията за вас, за това как добре се справихте с чужденците. От години плачат за един хубав бой, та да си знаят мястото. Бяхте толкова мъдър!

— Така е. Отсега нататък базата ще функционира без проблеми. Ако възникне проблем, този, който носи отговорност, веднага ще си получи заслуженото. Да благодарим на Аллах, че това куче Затаки след час заминава с главорезите си за Абадан.

— Е, поне този полет ще е навреме, ваше превъзходителство.

Двамата се засмяха.

— Така е. Донеси ми чай, Павуд — заповяда Есвандиари. Нарочно не употреби обичайния вежлив тон и забеляза, че угодливостта на подчинения му Павуд се увеличи. Отново се загледа през прозореца. Доктор Нът промиваше една рана над окото на Еър. „Голямо удоволствие беше да видя как Фреди си отнесе боя — помисли си той. — Да, наистина ми напълни душата.“

Духаше мразовит вятър и доктор Нът загърна Еър с един резервен анорак.

— Момче, я по-добре да те заведа в манипулационната.

— Нищо ми няма — отказа Еър, но всичко го болеше. — Не си мисли… не си мисли, че имам сериозни наранявания.