Джеймс Клавел - Вихрушка

— Сахиб! — изсъска предупредително Гуенг. Рос замръзна, като видя, че другата ръка на Ерики е под възглавницата.

— Не мърдай — заповяда той и ножът му изведнъж блесна извън ножницата.

Ерики усети сериозността на положението по тона му и се подчини. Англичанинът внимателно отмести възглавницата, но ръката на пилота не беше близо до ножа. Той го взе. Острието проблесна в ивицата лунна светлина. Замисли се за момент и го подаде на Ерики с дръжката напред.

— Извинявайте, но сигурността си е сигурност.

Стисна протегнатата ръка, която не се огъна, и усети огромната й сила. Рос му се усмихна и леко се завъртя, така че светлината едва сега падна на лицето му.

— Казвам се Рос, капитан Джон Рос, а това е Гуенг…

Азадех хлъцна и подскочи. Погледите на всички се впериха в нея и Рос вече ясно я видя. Да, това беше тя, същата, както преди десет години. Азадех Гордън, както я знаеше той тогава. Азадех Гордън от Високите планини, вперила очи в него, по-красива от всякога, сякаш Господ я е изпратил.

— Боже мой, Азадех, не можах да видя лицето ти…

— Нито аз твоето, Джони.

— Азадех… Боже мой — заекваше Рос.

И двамата сияеха. Тогава чу гласа на Ерики и видя, че той го гледа, стиснал големия нож. Обзе го страх.

— Вие сте Джони Светлите очи? — изтърси Ерики.

— Да, да, аз съм… имах честта да познавам съпругата ви преди години, много отдавна… Боже мой, Азадех, колко се радвам да те видя!

— А ти… — Ръката й не слизаше от рамото на Ерики.

Ерики усещаше как ръката й го изгаря, но не помръдваше, хипнотизиран от мъжа пред себе си. Тя му беше разказала за Джон Рос и резултата от лятото, което прекарали заедно, за това, че той не е знаел, че е бременна, и че тя така и не се опитала да го търси, за да му каже, защото не искала.

— Грешката беше моя, Ерики, а не негова — беше му признала тя. — Бях влюбена, току-що бях навършила седемнадесет години, а той деветнадесет — наричах го Джони Светлите очи, защото по-рано никога не бях виждала човек с такива сини очи. Бяхме влюбени един в друг, но това беше само една лятна любов, не като нашата сега, която е завинаги. Ще се омъжа за теб, ако татко разреши, о, дано, дай Боже, но само ако ще можеш да си щастлив с мен, знаейки, че още преди време, някога, съм станала жена. Трябва да ми обещаеш, да ми се закълнеш, че ще си щастлив като мъж и съпруг, защото може би някой ден ще го срещнем. Аз ще съм радостна да го видя и ще му се усмихна, но душата ми ще принадлежи на теб, тялото ми, животът ми и всичко, което имам…

Той се закле, както тя искаше, искрено и с цялото си сърце, за да разсее тревогите й. Той беше модерен човек, финландец, и проявяваше разбиране — та нали Финландия винаги е била прогресивна, нали тя беше втората страна в света след Нова Зеландия, която даде право на жените да гласуват? Не изпитваше никаква тревога. Абсолютно никаква. Само му беше тъжно за нея, че не е била внимателна, защото тя му беше разправила за гнева на баща си — чувство, което той можеше да разбере.

А сега ето го тук този човек, красив, силен и млад, много по-близък до нейния ръст, отколкото той, а също и по възраст. Ревността разкъсваше Ерики отвътре.

Рос се опитваше да мисли трезво, обаче присъствието й го беше завладяло. Той отмести очи от нея и от спомена за нея и погледна Ерики. Всичко му стана ясно.

— Преди много време се запознах с жена ви в Швейцария, където учих известен период.

— Да, знам — отвърна Ерики. — Азадех ми е разказвала за вас. Аз съм… това е една изненадваща среща за всички нас.

Той стана от леглото, извисявайки се над Рос. Ножът все още беше в ръката му. Гуенг стоеше нащрек с гол нож от другата страна на спалнята.

— Значи така. Още веднъж много ви благодаря за предупреждението, капитане.

— Казахте, че ви принуждават да возите руснаците, така ли?

— Азадех е заложница за доброто ми поведение — отвърна Ерики.

Рос кимна замислено.

— Щом като ханът е враждебно настроен, едва ли имате някакъв изход от положението. Боже Господи, каква бъркотия! А аз мислех, че след като и вас ви заплашват, ще искате и вие да избягате и бихте могли да ни вземете в хеликоптера.

— Да можех, бих го направил, ами да… да, разбира се. Обаче ме пазят двадесет души през цялото време, докато летя, и Азадех… съпругата ми и аз сме под постоянно наблюдение, когато сме тук. Има и още един руснак на име Цимтарга, който ми е като сянка, а Абдула хан… си отваря очите на четири.

Ерики още не беше решил какво да прави с този Рос. Погледна към Азадех и видя, че усмивката й е истинска, ръката й на рамото му излъчваше доверие. Ясно беше, че този човек не беше нищо друго за нея, освен стар приятел. Но това почти не премахваше у него заслепяващия импулс да изпадне в амок. Успя да си наложи да й се усмихне.