Джеймс Клавел - Вихрушка

Спря да го натиска и отскочи, защото Ерики се хвърли към него, а след това се опита да докопа и Гуенг, но застина на място. Един лунен лъч се отразяваше от извития нож, опрян в гърдите на жената. Азадех гледаше с широко отворени ужасени очи.

— Недей! Пусни я… — каза дрезгаво Ерики на руски. Виждаше само ориенталските очи на Гуенг и помисли, че това е един от хората на Цимтарга. Все още не разбираше какво става. Не можеше да се отърси от съня, главата го болеше от многото часове летене в лоши атмосферни условия, когато бе разчитал само на приборите на пулта за управление.

— Какво искате?

— Говори на английски. Нали си англичанин?

— Не, финландец съм.

Ерики се взря в Рос, който се очертаваше само като силует на лунната светлина.

— Какво искате, по дяволите?

— Съжалявам, че ви събудихме по такъв начин — отговори Рос припряно, приближи се и продължи с тих глас: — Извинете, но трябваше да говоря с вас на четири очи. Много е важно…

— Кажете на този негодник да пусне жена ми! Веднага!

— Това е вашата съпруга? Да, да… разбира се, извинявайте. Тя… нали няма да пищи? Моля ви, кажете й да не вика.

Едрият пилот се обърна към жената, която лежеше неподвижно под дебелия юрган, все още със затисната уста, ножът над нея не помръдваше. Гласът му беше нежен и окуражаващ. Не говореше английски или фарси, а някакъв друг език. Рос с ужас установи, че е руски, и още повече се обърка, защото беше очаквал да попадне на английски пилот на С-Г без партньорка в леглото, а не на финландец със съпруга рускиня. Изплаши се, че е вкарал Гуенг в клопка. Погледът на пилота се закова върху него, в очите му се таеше заплаха.

— Кажете му да пусне жена ми. — Ерики говореше на английски. Все още съобразяваше трудно. — Тя няма да пищи.

— Какво й казахте? На руски ли беше?

— Да. Обясних й: „Този негодник ще те пусне след секунда. Не викай. Не викай, просто застани зад мен. Без да бързаш, застани зад мен. Не прави нищо, освен ако се хвърля върху другия негодник и тогава се бий с нокти и зъби.“

— Вие руснак ли сте?

— Казах ви, че съм финландец, и много бързо ми омръзват мъже с ножове през нощта, били те англичани, руснаци, че дори и финландци.

— Вие се пилот на хеликоптер на С-Г, нали така?

— Да, но побързайте да я пуснете, защото не ме интересува кой сте и не знам какво ще направя.

Рос още не беше преодолял паниката си.

— Тя рускиня ли е?

— Съпругата ми е иранка, говори руски, също и аз — смразяващо изрече Ерики, като се премести малко, за да излезе от лунния лъч. — Застанете на светло, за да мога да ви видя. За последен път ви повтарям да наредите на този дребен негодник да пусне жена ми, след това кажете какво искате и изчезвайте.

— Извинявайте за станалото. Гуенг, пусни я.

Гуенг и извитият му нож не помръднаха. Той каза на непалски:

— Да, сахиб, но първо вземи ножа, който е под възглавницата на мъжа.

— Ако се опита да го вземе, само да се опита да го докосне, братко, заколи я, а аз ще го пипна — отговори му Рос на същия език, а след това продължи вежливо на английски: — Пилоте, под възглавницата ви има нож. Моля ви да не го пипате, съжалявам, но ако посегнете към него, ще стане по-лошо… моля ви, бъдете търпелив. Пусни я, Гуенг — нареди той, без да изпуска летеца от очи. С крайчеца на окото си забеляза неясното очертание на лице, наполовина закрито от дълга разчорлена коса, после жената се скри зад широките рамене на финландеца, като се загърна по-плътно в зимната си нощница. Рос беше с гръб към светлината и не можа да я види добре, усети само омразата, излъчвана в полумрака от очите й.

— Извинявам се, че нахълтахме като крадци през нощта. Моля да ни простите — обърна се той към нея.

Тя не отговори. Той повтори извинението на фарси. Тя пак не отговори.

— Моля ви, извинете ни пред съпругата ви.

— Тя говори английски. Какво искате, по дяволите? — Сега, когато Азадех вече беше в безопасност, Ерики се почувствува малко по-спокойно, но много добре си даваше сметка колко близо е другият мъж с извития, голям като сабя нож.

— Ние сме нещо като затворници на хана, пилоте, и аз дойдох да ви предупредя и да искам помощ от вас.

— За какво да ме предупредите?

— Преди няколко дни помогнах на един от вашите капитани — Чарли Петикин — започна Рос и видя, че споменатото име направи силно впечатление, затова се поотпусна. Разказа бързо на Ерики за Дошан Тапе и нападението на САВАК, за това как бяха избягали, като направи точно описание на Петикин, за да не стане някаква грешка.