Джеймс Клавел - Вихрушка

— Чарли ни разправи за вас — отговори Ерики с удивление и вече без страх, — но не и за това, че ви е спуснал близо до Бандар-е Пахлави. Разбрахме само, че някакви британски парашутисти го отървали от САВАК, иначе щели да му видят сметката.

— Помолих го да не споменава името ми. Изпълнявах служебните си задължения.

— Чарли е имал голям късмет, та ние… — Жената пошепна нещо на ухото на съпруга си и го прекъсна. Той кимна и пак погледна към Рос.

— Вие ме виждате, но не и аз, застанете на светлото, а колкото до Абдула, ако бяхте негови затворници, щяхте да сте оковани във вериги или в тъмница, а не да се шляете из двореца.

— Казаха ми, че ханът може да ни помогне, ако попаднем в беда, и той ни увери, че ще ни скрие, докато успее да ни прехвърли в Техеран. Междувременно ни настани в една барака, далече от хорските погледи, в другия край на имението. Имаме си и постоянна охрана.

— От кого ви е скрил?

— Ние изпълнявахме, ъ-ъ, секретна задача и ни преследваха…

— Каква секретна задача? Пак не ви виждам, преместете се на светло.

Рос се придвижи, но не достатъчно.

— Трябваше да взривим едно секретно американско радарно оборудване, за да не го пипнат руснаците или техните поддръжници. Аз…

— Сабалан?

— Откъде знаете, по дяволите?

— Принуден съм да возя един руснак и група левичари, които претърсват радарните станции близо до границата и прекарват каквото е останало в Астара, на крайбрежието. Едната станция беше разбита, нищо не измъкнаха от нея, а досега и от останалите не е взето нещо кой знае колко ценно, поне доколкото ми е известно на мен. И така — за какво ще ме предупреждавате?

— Насила ли ви карат да летите?

— Съпругата ми е заложница на хана и руснаците срещу моята отзивчивост и добро поведение — отговори простичко Ерики.

— Боже мой! — Мозъкът на Рос работеше напрегнато. — Аз просто разпознах емблемата на С-Г, когато кръжахте, и дойдох да ви предупредя, че тук има руснаци, дойдоха рано тази сутрин и планират да ви отвлекат с любезната помощ на хана. Той, изглежда, работи и за тия, и за ония — двоен агент.

Рос забеляза изумлението на Ерики.

— Нашите хора бързо научават тези неща.

— Да ме отвлекат? С каква цел?

— Нямам точна представа. След като пристигна хеликоптерът ви, изпратих Гуенг да разузнае. Той се измъкна през задния прозорец. Разправи им, Гуенг.

— Току-що бяха обядвали, сахиб, ханът и руснакът, и бяха до съветската кола, защото гостът щеше да си тръгва. Бях в близките храсталаци и чух всичко. Руснакът каза: „Благодаря за информацията и предложението.“ Ханът отговори: „Значи се споразумяхме, нали, Патар?“ Руснакът каза: „Да, ще препоръчам всичко, което искаш. Ще се погрижа, пилотът повече да не ти се мярка пред очите. Като свърши работа тук, ще бъде изтеглен на север…“ Гуенг спря, защото Азадех сподавено пое въздух.

— Да, мемсахиб?

— Няма нищо.

Гуенг се съсредоточи, за да им разправи всичко с най-пълните подробности:

— Руснакът каза: „Ще се погрижа пилотът повече да не ви досажда. Като свърши тук работата, ще бъде преместен на север, завинаги. Тогава…“ — Гуенг за момент се замисли. — А, да! Тогава той каза: „Моллата няма повече да ви създава неприятности, а в замяна вие ще ми хванете английските саботьори, нали така? Искам ги живи, ако е възможно.“ Ханът отговори: „Да, ще ги пипнем, Патар, а ти…“

— Пьотър — обади се Азадех с ръка на рамото на Ерики. — Името му е Пьотър Мжитрик.

— Боже мой! — измърмори Рос. Всичко му се изясни.

— Какво? — попита Ерики.

— После ще ви кажа. Довърши, Гуенг.

— Да, сахиб. Ханът каза: „Ще ги хвана, Патар, ако мога, живи. Какво ще получа в замяна, ако са живи?“

Руснакът се разсмя: „Всичко, което е в рамките на разумното. А аз?“ Ханът отвърна: „Ще я доведа със себе си при следващото ми посещение при теб.“ Сахиб, това беше всичко. И тогава руснакът се качи в колата и си замина.

Азадех потрепери.

— Какво има? — попита я Ерики.

— Той има предвид мен — каза тя с отпаднал глас.

— Не разбирам — обади се Рос.

Ерики се поколеба, главата го стегна още повече. Азадех му беше разправила как баща й я беше повикал да обядва с него и Пьотър Мжитрик, който я бил поканил на гости в Тбилиси: „Разбира се, заедно с вашия съпруг, ако е свободен. Бих искал да ви разведа из околностите…“, а също и колко внимателен бил с нея руснакът.

— Става въпрос за нещо съвсем лично. Не е важно — отвърна Ерики. — Струва ми се, че ми направихте голяма услуга. Аз с какво мога да ви помогна? — Той протегна ръката си. — Казвам се Йоконен. Ерики Йоконен, а това е съпругата ми, Аза…