Джеймс Клавел - Вихрушка

— Нямам уиски, бедни приятелю, но, разбира се, има водка. — Тя пристигна незабавно. Пакнури пресуши чашата и леко хлъцна. Отказа втора. След една-две минути се поуспокои и отново започна да разказва какво се беше случило. Първото, по което разбрал, че нещо не е наред, били високите гласове в коридора на къщата му — истински дворец, който се намираше точно до пазара. Той бил на горния етаж с жена си и се приготвял за вечеря.

— Водачът на гвардейците — те бяха петима — размахваше този къс хартия и настояваше да ме види. Разбира се, слугите не биха посмели да ме безпокоят или да пуснат такава маймуна вътре, затова главният ми слуга им казал, че ще види дали съм вкъщи и се качи горе. Документът бил подписан от някой си Увари, от името на Революционния комитет — в името на Бога, кои са те? Кой е този Увари? Чувал ли си някога за този човек, Яред?

— Доста разпространено име — предпазливо рече Бакраван, следвайки иранския обичай винаги да имаш готов отговор за нещо, което не знаеш. — Ти чувал ли си за него, благородни Али?

— Както казваш, името е разпространено. Този човек спомена ли за някой друг, уважаеми Пакнури?

— Може и да е споменал. Бог да ни пази! Но кои са те — този Революционен комитет? Али Киа, сигурен ли си, че не знаеш?

— Много имена се споменават — важно каза Киа.

Мъчеше се да скрие безпокойството си. Както и всеки друг в правителството или извън него, той мислеше с отвращение: „Нямам никаква информация за истинския състав на този Революционен комитет или за това, кога и къде се събира. Знам само, че се е появил на бял свят в момента, когато Хомейни се върна в Иран — едва преди две седмици — и от вчера, когато Бахтияр избяга и се укрива, комитетът действува, като че сам е законът, управлява от името на Хомейни и с неговия авторитет, главоломно назначава нови съдии, повечето от тях без никакво правно образование, организира арести, революционни съдилища и незабавни екзекуции, абсолютно извън нормалния закон и юриспруденция — и срещу нашата конституция! Дано къщите им изгорят и те да отидат в ада, както заслужават!“

— Тази сутрин приятелят ми Мехди… — продължи той с поверителен тон, после спря и като се престори, че едва сега забелязва прислугата, която беше изпълнила коридора, властно махна с ръка, за да ги освободи. Когато вратата неохотно се затвори, той понижи глас и разказа слуха, като че ли това бяха някакви тайни сведения. — Тази сутрин със или без благословия, той отишъл при аятолаха и заплашил да се оттегли, ако Революционният комитет не престане да заобикаля него и неговия авторитет и по този начин за пръв път ги поставил на мястото им.

— Слава на Бога! — извика Пакнури, с огромно облекчение. — Ние не победихме в революцията, за да оставим мястото на САВАК, чуждото господство и шаха да бъде заето от по-големи беззакония!

— Разбира се, че не! Слава на Бога, че сега правителството е в най-добри ръце. Но моля, благородни Пакнури, моля да продължиш твоя разказ, който силно ме разтревожи.

— Не остана за разказване, Али — отвърна Пакнури, вече по-спокоен и по-смел сред могъщите си приятели. — Аз… аз веднага отидох да видя тези натрапници и им казах, че всичко това е фатална грешка, но онова тъпоглаво, неграмотно кучешко лайно само размаха бележката пред лицето ми, рече, че съм арестуван и трябва да тръгна с тях. Казах им да почакат — и отидох да взема някои документи, но жена ми… жена ми ми рече да не им вярвам и че може би те са от Туде или предрешени муджахидини, или пък федаини. Съгласих се с нея и реших, че е най-добре да дойда тук, за да се посъветвам с вас и с другите. — Той скри факта, че беше избягал веднага, щом чу водачът им да крещи, че в името на Революционния комитет и лично на Увари лихварят Пакнури ще се представи пред Бога заради встъпления против исляма.

— Бедни приятелю — развълнува се Бакраван. — Бедни ми приятелю, колко ли си страдал! Нищо, сега си в безопасност. Остани тук тази нощ. Али, веднага след първата молитва утре иди в кабинета на министър-председателя и виж този въпрос да бъде уреден, а онези глупаци — наказани. Ние всички познаваме емир Пакнури като голям патриот и знаем, че той и всички златари подкрепиха революцията и са необходими за този заем. — Той уморено пропусна покрай ушите си всички баналности, които в момента сипеше Али Киа.

Огледа Пакнури, видя все още пребледнялото му лице и косата, сплъстена от пот. „Горкият човек, какъв ли удар е било за него. Какъв срам — при всичките му богатства и добро име, при връзките му с каджарите чрез Ануш, жената на братовчеда Валик, — че целият ми план за Шаразад се провали. Колко жалко, че той не й направи деца, поне едно дете, за да циментира връзката между семействата, защото тогава със сигурност не би се стигнало до развод и неприятностите ми не биха се усложнили с онзи чужденец Локхарт. Колкото и да се опитва да научи нашите обичаи, никога няма да успее. И само колко скъпо излиза да го издържам, за да повдигам репутацията на семейството! Трябва да говоря с братовчеда Валик и пак да го помоля да уреди допълнителна сума за Локхарт. Валик и неговите алчни съдружници от компанията лесно могат да си позволят да направят това за мен от милионите, които печелят — повечето от тях вече в чужда валута! Сумата трябва да се предаде на Гавалан и С-Г. Съдружниците ми дължат тази услуга — на мен, който от дълги години ги съветвам как да печелят такова влияние и богатство с толкова малки усилия!“