Джеймс Клавел - Вихрушка

Али Киа незабавно я подхвана.

— Естествено, че ти не би и помислил да предложиш услугите му на моето Министерство на финансите и банките, нали? Той е далеч по-важен за теб и твоите колеги. Естествено, че е така!

— Да, да, така е. Но интересите на нашата любима страна трябва да стоят над личните ни желания — ако, разбира се, правителството иска да използува уникалния му талант.

— Ще спомена на Мехди утре сутринта на редовната ми сутрешна среща с моя стар приятел и колега — обеща Али Киа и за миг се зачуди кога ли ще му бъде позволено да направи първата си аудиенция — твърде закъсняла, — след като бе назначен за заместник-министър на финансите. — Мога ли да му кажа, че си съгласен за заема?

— Веднага ще се посъветвам с колегите си. Това разбира се, ще решат те, а не аз — добави Бакраван с неприкрито съжаление, което не можеше да измами никого от двамата. — Но аз ще придвижа твоя случай, стари приятелю.

— Благодаря ти — усмихна се Киа отново. — Ние, в правителството, както и аятолахът, ще бъдем благодарни на търговците от пазара за помощта им.

— Винаги сме готови да помогнем. Както знаете, винаги е било така — отвърна любезно Бакраван и си спомни мощната финансова подкрепа, давана от пазара на моллите и на Хомейни в продължение на години, както и на всяка обединяваща политическа фигура като Али Киа, който се беше противопоставил на шаховете.

„Бог да прокълне шаховете Пахлави — помисли си Бакраван, — те са причината за нашите беди. Да ги прокълне за всички нещастия, които причиниха с тяхното настойчиво, прекалено припряно желание за модернизация, с тяхното лудо незачитане на нашите съвети и влияния, за това, че поканиха чужденците у нас — само американците бяха почти петдесет хиляди допреди година, и ги оставиха да заемат най-добрите работни места и цялото банково дело. Шахът отхвърли нашата помощ, разби нашия монопол, задуши ни и прекъсна нашето историческо наследство. Навсякъде, в целия Иран.

Но ние получихме своята отплата. Заложихме останалото ни влияние и съкровища на непреклонната омраза на Хомейни и неговото въздействие върху дрипавите и неграмотни маси. И спечелихме. А сега, когато няма чужди банки, няма чужденци, ние ще бъдем по-богати и с по-голямо влияние от всякога. Този заем ще се уреди лесно, но Али Киа и правителството му трябва да се поизпотят. Ние сме единствените, които можем да намерим парите. Предложеното заплащане още не е достатъчно високо, дори не е близко до достатъчното за компенсация за затварянето на пазара през всичките тези месеци. А какво да поискаме? — се запита той, много доволен от преговорите. — Може би процентът тряб…“

Вратата рязко се отвори и в стаята влетя емир Пакнури.

— Яред, ще ме арестуват! — извика той. Лицето му бе обляно в сълзи.

— Кой? Кой ще те арестува и за какво? — заломоти Бакраван. Обичайното спокойствие изчезна от лицето му. Коридорът вече беше изпълнен от лицата на изплашени помощници, момчета за поръчки и управители.

— За… престъпления против исляма! — открито проплака Пакнури.

— Сигурно има някаква грешка! Това е невъзможно!

— Да, невъзможно е, но те… те дойдоха у дома ми със заповед… преди половин час…

— Кой? Дай ми имената им и ще им дам да разберат! Кой дойде?

— Казах ти! Гвардията, Революционната гвардия, Зелените ленти… Да, те, разбира се — изпъшка Пакнури и продължи, без да осъзнава внезапно настъпилото мълчание. Али Киа пребледня. Някой промърмори: „Бог да ни пази!“ — Преди около половин час с името ми, написано на къс хартия… моето име, Пакнури, предводител на лигата на златарите, дето съм дал милиони риали… те дойдоха в дома ми да ме обвиняват, но слугите… жена ми и аз бяхме там и аз… в името на Бога и пророка, Яред — извика той и падна на колене, — не съм извършил никакви престъпления! Аз съм старши на пазара, аз дадох милиони… — Изведнъж той забеляза Али Киа и спря. — Киа, Али Киа, ваше превъзходителство, вие добре знаете какво съм направил, за да помогна на революцията.

— Разбира се. — Киа беше пребледнял, сърцето му биеше силно. — Сигурно има някаква грешка. — Той познаваше Пакнури, първия съпруг на Шаразад, като търговец с голямо влияние и високоуважаван гражданин. — Сто на сто има грешка!

— Разбира се, че има грешка! — Бакраван прегърна нещастника и се опита да го успокои. — Донесете веднага пресен чай! — заповяда той.

— Уиски. Моля те, имаш ли уиски? — промълви Пакнури. — След това ще пия чай, а сега предпочитам уиски.