Тили Багшоу - Дуел

— Не, не сме — отвърна Боби.

Колкото и да бе щастлива, че е с него, арогантната му самоувереност я подразни.

— Лесно е да се каже, че не сме, но не е така. Това вече не е моят дом, Боби. Иска ми се да беше, но…

— Ела.

Той изскочи навън в дъжда, заобиколи колата и я издърпа. Беше невероятно студено, а дъждът я намокри от глава до пети за секунда. За момент Мили ахна от шока.

— Оттук.

Затичаха се през двора към конюшнята, където светеше слаба електрическа крушка. Мили очакваше, че е заключено, но Боби отвори вратата и безцеремонно я набута вътре.

— Седни — каза й развълнувано, като я поведе към старата дървена пейка в ъгъла. — И си затвори очите.

Прекалено измръзнала и вцепенена, за да се възпротиви, Мили изпълни заповедта.

— Почакай тук.

След минута, която се й се стори цял час, Боби се върна.

— Добре — заяви той въодушевено. — Можеш да си отвориш очите. Честит Свети Валентин.

На метър от нея, опакован с гигантска червена панделка, размахал опашка и ококорил очи, стоеше Илайджа.

— О, Господи! — изпищя Мили, като обви ръце около врата му и вдъхна миризмата му. — Но къде… Как… Как го намери?

— Трудно — отговори Боби, доволен от щастливия й поглед.

— Мислех, че е в Саудитска Арабия — каза тя, като погали гривата на коня. — Дори мислех, че е мъртъв.

— Да, беше в Саудитска Арабия — отвърна Боби. — Но за щастие не бе мъртъв. Реших, че няма да е редно да започнем коневъдството без него.

— А? — недоумяващо изсумтя Мили.

Заля я вълна от блаженство при мисълта, че отново е със стария си приятел. А Рейдър щеше да полудее утре, когато го видеше.

— Какво коневъдство? — попита тя объркано.

— Това тук — отговори Боби. — Това е втората част от подаръка ти.

И й подаде два еднакви ключа.

— Ти? — зяпна тя. — Ти си купувачът на Нюуелс?

— По-точно казано, аз съм вторият — отвърна той. — Един много симпатичен тексасец го купи от Рейчъл. Но затъна в парични проблеми точно по времето, когато моите собствени се оправиха.

— Но три милиона, Боби! Нямаш такива пари.

— Така е — призна той. — Нямам. Но Джими Прайс ми уреди специална ипотека.

— Така ли? — учуди се Мили. — Защо?

— Защото съм готин тип — ухили й се Боби и тя се разтопи. — А и… продадох му дела си от Тъндърбърд.

— Не може да бъде — ахна Мили. — Ти обичаш този кон. Той е единственото, което ти остана след продажбата на каубойските коне.

— Не, не е единственото — възрази Боби, като пристъпи напред и я прегърна. — Имам теб. И това място. Можем да му възвърнем старата слава. Да накараме баща ти да се гордее с нас.

Наведе се да я целуне, но тя го задържа.

— Боби, не мога да те оставя да направиш това.

Изпитваше страхотна благодарност към него. Но вече го бе загубила веднъж заради егоизма си и не възнамеряваше да повтори грешката.

— Хайуд е твоя живот — продължи. — Искаше да накараш и твоя баща да се гордее, нали?

— Оказа се, че баща ми не е бил човекът, за когото го смятах — отговори Боби, като я целуна нежно.

Тя го погледна въпросително, но той не обясни нищо повече. Хвана я за ръцете и се вгледа в очите й.

— Хайуд е голяма част от живота ми. И винаги ще бъде. Но ти си още по-важна. Пък и кошмарът с Тод и „Комарко“ ме накара да осъзная нещо: Хайуд е говедовъдно ранчо. Винаги е било такова и винаги ще бъде. А управлението на говедовъдно ранчо… ами, просто не е за мен.

— Но ако ти не си там, кой ще го ръководи? — учуди се Мили. — Уайът не може да продължи вечно да го прави. А Дилън вече има нов живот.

— Тара — усмихна се Боби. — Оказа се, че истинският фермер и каубой сред нас е момиче. Преди няколко седмици тя заяви на Уайът, че иска да поеме повече отговорности в Хайуд. Отначало той бе скептично настроен — познаваш го, но постепенно разбра, че това е най-доброто.

— Да, но, Боби…

— Слушай — прекъсна я той. — Работата ми е да тренирам коне. Това е единственото, което някога съм искал да правя. А ти винаги си искала да ги яздиш. Тук и двамата можем да осъществим мечтите си. Заедно.

Тя отвори уста, за да възрази отново, но после осъзна, че Боби говореше сериозно. А и не можеше да се противиш на човек, който предлага да осъществи всичките ти мечти.

Затова го целуна. И щеше да продължи, ако Илайджа не бе решил, че вече му е писнало от лигави глупости, да не говорим за тъпата панделка, с която бе опакован. Конят тръгна решително към кофата с овес и ги събори на земята.

— Разбира се — каза Боби, като свали мокрия пуловер на Мили и погали нежно гладкия й корем, — ще прекарваме доста време и в Хайуд. Искам децата ни да познават каубойската култура. И нямам предвид версията на „Т-Мобил“.