Тили Багшоу - Дуел

Извърна се да си тръгне, но Шон беше прекалено бърз. Той си напомни, че страхливците никога не спечелват красавицата, затова я сграбчи за ръката.

— Боби не е подходящ за теб, ще знаеш. Прекалено е мрачен и податлив на лоши настроения.

— Мислех, че си му приятел? — възнегодува Съмър.

— Така е, приятел съм му. И затова ти го казвам. Не сте подходящи един за друг. Боби не знае какво иска. А ти имаш нужда от мъж, който може да поеме ръководната роля.

— Така ли? — усмихна се тя. — И кой е този мъж? Ти ли?

— Да — спокойно потвърди той. — Аз. Мисля, че трябва да се оженим.

Съмър се засмя. Шон беше толкова забавен, че гневът й се стопи.

— Дъската ти хлопа, Шон. Осъзнаваш ли го?

— Може и така да е — отвърна той самоуверено. Още не бе пуснал ръката й и тя внезапно почувства топлината му. Усещането не беше неприятно. — А може и да не е — добави той, като я погледна в очите, смехът и закачките бяха изчезнали от погледа му. — Мога да те направя щастлива, скъпа — сериозно изтъкна той. — Знам, че мога. Просто ми дай шанс.

— Ще си помисля — обеща Съмър, после издърпа ръката си и изчезна сред гостите.

На горния етаж Мили се отправи към бившата си стая и се заключи в банята. Чудеше се дали и тук ще открие промени, но медната вана още си стоеше на мястото. С изключение на няколко нови кърпи и ваза с рози, поставена на перваза, всичко си беше така, както го помнеше.

Застана пред огледалото и изскимтя ужасено, когато видя зачервените си бузи и омазани с туш очи. Сватбите винаги я просълзяваха, но тази на Ейми я разплака здраво.

Зае се да оправи грима си, изми си ръцете, отвори вратата и се сблъска с Боби.

Така се стресна, че изпищя.

— Хей — каза той, като сложи ръка на рамото й, сякаш искаше да успокои уплашена кобила. — Не исках да те плаша. Просто си помислих, нали разбираш… трябва да поговорим.

Мили преглътна с мъка. Несъмнено искаше да си поговори с Боби. Но в момента стоеше тъпо и не можеше да промълви и дума.

— Чувствам се като маймуна в усмирителна риза в този проклет костюм — промърмори той, за да наруши мълчанието.

Това ли е най-доброто, на което си способен, тъпако, наруга се наум. Заставаш пред нея, за да водите светски разговори?

— Разбирам какво имаш предвид — отвърна тя. — И аз се чувствам ужасно в тази рокля. А горките ми крака имат мехури навсякъде.

Приседна на старото си легло, свали обувката и му протегна крака си за проверка.

Как винаги успяваше да му подейства по този начин? Да обърне нещата? Беше възнамерявал да се скара с нея заради Тод и да й каже какво мисли. Вместо това откри, че нежно разтрива глезена й и се мъчи да спре да трепери.

Не възнамеряваше да флиртува. Просто неочаквано се оказа в интимно положение.

— Къде те боли? — попита и ужасено отбеляза, че гласът му бе предрезгавял от желание.

Мили едва успя да прошепне в отговор:

— Навсякъде.

Това бе краят. Сякаш привлечени от магнит, двамата се хвърлиха един към друг лудо.

— Мразя те — промърмори Боби между страстните целувки.

— Не, не ме мразиш — отрече тя, опиянена от желанието му.

Бог знаеше, че бе чакала достатъчно дълго. Толкова дълго, та дори успя да си повярва, че чувствата й към него са умрели.

Оказа се, че са имали нужда само от една целувка, за да възкръснат.

— Не ме прекъсвай, когато говоря — ухили се той.

Бутна я на леглото, хвърли се отгоре й и я зацелува отново, започвайки с устата, после надолу по врата й и след миг наболата му брада ожули гърдите й.

— Чакай — задъхано го спря тя.

Мислите й препускаха лудо. Искаше да му обясни всичко. Как бе тръгнала с Тод, отчаяна от отношението на Боби. Как след смъртта на баща й, когато Рейчъл бе измамила майка й и бе превзела Нюуелс, се нуждаеше от съчувствието му, но той бе прекалено зает с Хайуд и тренировките на коне, за да й обърне внимание. Как по-късно се залепи за Тод и славата си от страх, ужасена, че ако не може да спечели достатъчно пари, никога няма да си върне Нюуелс и ще остане съвсем сама.

— Моля те. Трябва да поговорим — каза тя. — Искам да ти обясня ужасно много неща.

— Да говорим? За какво? — учуди се Боби, като протегна ръка, за да разкопчее сутиена й.

В момента мислите му бяха много по-прости и фокусирани от нейните. Щеше да прави секс с единственото момиче, което винаги бе желал. Разговорите можеха да почакат.

— Бобиии! — извика тя, освободи се от прегръдката му и отиде до прозореца.

Спалнята се намираше точно над верандата, където сновяха гостите. Очите й обаче се насочиха към хълмовете в далечината. Следобедната светлина вече изчезваше, но все пак успя да съзре северните склонове, където Боби я заведе първия ден, когато пристигна в Хайуд.