Тили Багшоу - Дуел

Мили сляпо се запрепъва сред гостите в коридора. Отвори предната врата и се втурна надолу по стълбите.

— Боби! — отчаяно извика. — Боби! Къде си!

В този миг го видя, качен на кон, на около десет метра от нея. Той се завъртя, когато чу гласа й, и за момент се вторачи в нея. После без предупреждение срита коня в ребрата и изфуча през портата.

— Боби!

Искаше й се да заплаче, но потисна хлипа си и се втурна подире му в тъмнината.

— Върни се! Моля те! Не е това, което си мислиш.

Но беше прекалено късно. Боби бе изчезнал.

Джаспър загледа Мили, която яздеше Рейдър, и духна, за да стопли ръцете си, вкочанени въпреки ръкавиците.

Местната конюшня за коне под наем бе ръководена от стар приятел на Сесил и сега бе дом на четирите жребеца от Нюуелс и мястото, където Мили прекарваше основната част от времето си. Тя продължаваше да настоява, че това е само временен дом, макар перспективата за връщането на Нюуелс да изглеждаше по-далечна от когато и да било. Трудно й бе да си представи как ще осъществи плана си в този кратък живот. Но трябваше да поддържа надеждите си.

Днес беше Свети Валентин. Празникът се падна в средата на най-мразовития и мрачен февруари, който някой в Кембриджшир помнеше. Леденият сибирски вятър зачерви лицето на Мили. Умираше от студ, бе изморена и в лошо настроение.

Джаспър й махна и тя се понесе към него.

— Мамка му — изстена, като се смъкна от коня и разтри ръцете си. — Тук е като на шибания Северен полюс. Земята е ледена пързалка. Едно подхлъзване и кракът на горкото момче ще се разбие на хиляди шибани парчета.

Джаспър се намръщи заради грубия й език и я изгледа укорително. Част от новото му духовно израстване включваше пълна забрана върху псувните. Сестра му смяташе това за адски несправедливо, особено след като напоследък носеше кошмарни старчески пуловери и жилетки, които просто си просеха неприлични епитети. В момента бе издокаран в зловеща зелена жилетка с огромни копчета и кръпки на лактите. Почти бе готова да си пожелае да види отново стария суетен Джаспър.

— Зак се обади — съобщи й той. — Помоли ме да ти напомня за вечерята ви в „При Пиер“. Това май означава, че нещата между вас са се оправили.

— Разбира се, всичко е наред — отвърна Мили неубедително.

Вече бе шест часът. Трябваше да е под душа и да се приготвя за срещата, а не да се мотае наоколо като ескимос, намразил живота. Но подсъзнателно продължаваше да отлага срещата.

След като дори Джаспър бе забелязал, че нещо не е наред между нея и Зак, явно проблемите им бяха доста сериозни. Откак се върна от Калифорния, нещо странно започна да се случва във връзката им. И не бе на добро.

Не беше споделяла със Зак за Боби. В крайна сметка нямаше и нищо за разказване, само една целувка, която никога нямаше да се повтори. Защо да го наранява излишно? Нямаше скандали, нито гневни разговори. Нищо.

Но макар да държеше на Зак и да искаше да си върне спокойствието, което я бе поддържало преди сватбата на Ейми, това се оказва невъзможно. Нещо се промени и тя не знаеше как да върне нещата обратно.

— Имаш ли планове за Свети Валентин? — попита тя брат си, като поведе Рейдър към конюшнята.

Дори новият Джаспър не можеше да устои на смяна на темата, щом насочваше разговора към него.

— Аз ли? — нацупи се той. — Не. Ще празнувам с печени картофи и ръгби по телевизията.

Мили го съжали.

— Защо не дойдеш да вечеряш с мен и Зак? — предложи тя.

— На Свети Валентин? — нетактично се засмя той. — Не се обиждай, Мили, но не съм толкова отчаян.

След дългия горещ душ, който отпусна напрегнатите й мускули и прогони студа от костите й, Мили застана гола пред огледалото. Вторачи се критично в гърдите си, като ги повдигна една по една. Въпреки връщането на фигурата й, все още бяха по-малки, отколкото й се искаше.

Зак винаги й повтаряше, че е красива. Харесваше тялото й такова, каквото си бе. Искаше й се да върне часовника назад и отново да се радва на любовта му както преди. Преди сватбата на Ейми. Преди да срещне Боби. Преди целувката.

Но онази нощ, когато Боби се отдалечи с коня си от нея, някой сякаш накълца сърцето й на парчета.

Имаше право да й е ядосан. Трябваше веднага да му каже за Зак. Но обзета от страстта в онзи момент, когато най-после се отпусна в ръцете му, това й се стори маловажно. В сравнение с любовта й към Боби, Зак бе кръгла нула.

Това бе ужасната истина. Дори не се сети за Зак. А това я караше да се чувства виновна сега.