Тили Багшоу - Дуел

Боби видимо се отпусна.

— А сега влизай вътре и кажи на Дилън, че са пристигнали — нареди му Тара.

Побърза да изпълни заповедта, като се проклинаше, че е такъв сантиментален глупак. Какво му пукаше с кого бе Мили?

Гостите обърнаха глави, когато органистът засвири. Шон О’Фланегън, седнал на третия ред намигна на Боби окуражително. И после се започна.

Увиснала на ръката на Дони, Мили се чувстваше не по-малко неудобно от Боби, чийто поглед упорито избягваше. Цял ден вчера Ейми я уверява, че семейство Макдоналд не са злопаметни, но това не прогони страховете й. Знаеше колко силно всички в Хайуд държаха на каубойската си култура. Дори и да не я виняха за „Комарко“, сигурно я презираха заради кичозните реклами на Английската каубойка.

За щастие тревогите й бяха разсеяни от едновременната романтична въздишка на всички жени в помещението, когато Ейми се появи на прага и тръгна царствено към олтара, хванала баща си под ръка и приковала влюбен поглед в Дилън.

Я порасни най-после, заповяда си Мили. Това е техният ден. Не става дума за теб.

За съжаление точно в този момент Боби се обърна и двамата се озоваха лице в лице за секунда. Въпреки всички строги предупреждения, които си беше отправила да забрави за него, тъй като вече е със Зак, тя усети как се разтапя.

Не трябваше да оставя Зак да я убеди да дойде тук.

Беше си повтаряла, че се нуждае от прошката на Боби и семейство Макдоналд. Но сега осъзна, че искаше много повече от прошка.

А това беше безнадеждно, ако се съдеше по мрачния поглед, който Боби й хвърли.

Тара бе надминала себе си с украсата на голямата къща. Задушната мрачна атмосфера бе изчезнала от просторните стаи, изпълнени с цвят и светлина. Официалната трапезария, най-самотното място в къщата на времето, бе превърната в кулинарна пещера на Аладин. Огромната маса бе покрита с яркочервена покривка, върху която бяха подредени чинии и блюда с различна форма, големина и цвят. Навсякъде бяха разпръснати червени и бели копринени възглавници. Шест огромни електрически печки позволяваха на гостите да се настанят и на верандата под ярките гирлянди от коледни лампички. Гигантска елха приковаваше вниманието в коридора, а местен квартет пееше коледни песни и каубойски балади. Гостите влязоха и се насочиха към казана с горещо вино.

— Развесели се малко, по дяволите — прошепна Шон на Боби, който стоеше до стълбите и гледаше как Мили се отдалечава към тоалетната. — Лицето ти по време на церемонията можеше да вкисне мляко.

— Съжалявам — усмихна се младият мъж и откъсна очи от стълбите.

— Не се извинявай на мен — отвърна Шон. — Не си ми кум.

Боби се притесни.

— Толкова лошо ли се държах? Мислиш ли, че Дилън е забелязал?

— Не, не се безпокой — ухили се Шон. — През цялото време беше приковал очи в Ейми и се съмнявам, че би забелязал, дори ако го беше прегазил. Но, за Бога, ако имаш да казваш нещо на момичето, направи го. После и двамата можете да започнете да се забавлявате. Или поне да се престорите, че се забавлявате.

Боби реши да последва съвета му и се отправи нагоре с мрачния вид на човек, който се подготвя за битка. Междувременно Шон се завърна в редиците на празнуващите. И първия човек, когото видя, бе Съмър, застанала тъжно в ъгъла.

— Приличаш на някой, загубил шилинг и намерил пени — подхвърли той, но незабавно съжали за дивотиите си.

Умно, Шон, наруга се той. Много умно.

— На какво приличам? — обърка се Съмър.

— Стар ирландски израз — обясни й, като й подаде чаша горещо вино. — Означава, че изглеждаш разочарована.

— О, не, добре съм — отвърна тя неубедително.

Странна работа. Когато си пишеха, имаше чувството, че може да му каже всичко. Но сега, на живо, Шон й се стори почти непознат. Беше забелязала начина, по който я гледаше по време на службата. Ласкателно беше, разбира се, тъй като бе привлекателен мъж, но тя просто не можеше да мисли за него по този начин. Не можеше да мисли за никого по този начин, освен за Боби.

Усмихна се нервно.

— Чувствай се свободна да ме пратиш по дяволите — каза Шон. — Но според мен още си влюбена в него — и кимна към отдалечаващия се гръб на Боби. — Прав ли съм?

Усмивката на Съмър се преля в мрачна гримаса. Откога пък дължеше на Шон обяснение за чувствата си?

За нейно съжаление Шон намираше гнева й секси. Тя бездруго изглеждаше зашеметяващо във виненочервения костюм, но само яростта възпламеняваше огъня в една жена толкова силно.

— Не — хладно отвърна тя. — Не си прав. Всъщност си адски далеч от истината. Просто се тревожа за него.