Тили Багшоу - Дуел

Усмихна се широко на приятелката си, появила се в спалнята й в искрящо зелена рокля и подходящи изумрудени обици. Беше избрала роклята от бутик в Нюмаркет като секси, но достатъчно скромна за сватбата. Знаеше от личен опит, че е невъзможно да достави удоволствие на Боби с тоалета си, затова се задоволи с одобрението на Ейми.

— Благодаря. Но ако някой изглежда великолепно, това си ти — искрено отвърна Мили. — Дилън ще умре от радост и гордост.

Трудно бе да повярваш, че красивата, съблазнителна жена пред нея, облечена в семпла елегантна рокля на „Вира Уонг“, бе същото дебело, нещастно момиче, с което се бе запознала в Палос Вердес преди по-малко от две години. И не бяха само килограмите. Всичко в Ейми изглеждаше различно. Косата й бе по-дълга и подстригана на етажи, които някой умен фризьор бе изпъстрил с медноруси кичури, за да освежи бяло-русия й скандинавски вид и да добави топлина към блестящата й кожа. Лицето й все още си бе игриво като преди, изпълнено с доброта и обич. Идеалните й кукленски черти вече не бяха разваляни от дебелина и сега бяха по-впечатляващи отпреди.

Ако е вярно, че във всяко дебело момиче има по едно тънко, което иска да изскочи на бял свят, тогава това бе тънкото момиче на Ейми. Всичко в нея вибрираше от щастието на триумфалното й бягство.

Мили отседна в хотел „Балард Ин“. За нейно учудване снощи, когато пристигна, откри, че е включена в гостите като член на семейство Прайс. Настаниха я в съседната на Ейми стая и дори щеше да се вози във втората булчинска кола до Хайуд.

— Не съм сигурна, че това е добра идея — възрази тя паникьосано, когато Ейми й изложи плана си. — Последния път, когато видях баща ти, му съобщих, че жена му се чука с Тод. А и ако помня правилно, му предложих да си набута работата там, където слънце не огрява. Предполагам, че съм последният човек, когото иска да види на сватбата на дъщеря си.

Но приятелката й бе категорична.

— Повярвай ми — увери я тя. — Татко е нов човек.

Не се шегуваше. Снощи на вечеря Мили седя до Джими. Ако не знаеше истината, щеше да си помисли, че е бил отвлечен от извънземни и подменен с чаровен и скромен заместител. На външен вид бе същият пушещ пури рижав дебелак, както и преди. Но разводът очевидно го бе променил. Поздрави я с искрена топлина.

— Толкова се радвам, че успя да дойдеш — приветства я той, после не само й прости за избухването в Руидосо, но дори й благодари за откровеността. — Странно е как понякога не виждаме най-важните неща, макар да се случват пред нас. Нямам предвид само Кенди. Осъзнах, че съм бил отвратителен баща на Ейми. А тя е великолепно момиче.

След това признание нищо вече не можеше да го спре. Направо проглуши ушите на Мили с приказки по въпроса колко прекрасно е да преоткриеш двете си големи деца. Най-после бе изпълнил онова, което трябвало да направи още преди години: обадил се на Дони и признал отговорността си за смъртта на майка му. Сега двамата отново си говорели. Освен това Джими се бореше с Кенди за опека над близнаците.

— Тя ги отведе със себе си, когато си тръгна, но за нея са само инструмент, с който да измъкне повече пари от мен — каза той. — Но знаеш ли? Вече не ми пука. Искам си децата. Най-голямо удоволствие ми доставя мисълта, че съм прецакал гнусното копеле Кренбърн. Знаеш ли, че Кенди го изрита в деня, когато го обвиниха?

Мили не го знаеше, а и честно казано, вече не се интересуваше. Но определено откри, че отношението й към новия Джими Прайс се затопля.

— С какво мога да ти помогна? — попита тя, като затвори вратата и се настани до приятелката си на леглото. — Нещо да се нуждае от закачане? Или да искаш нещо от бара? Вода? Сок?

— Добре съм, успокой се — увери я Ейми. — Разкажи ми повече за Зак.

Бяха започнали да клюкарстват снощи след вечеря и си бъбриха до късно през нощта. Ейми разказа на Мили за развитието на събитията в Хайуд, клюките от състезателните среди, а после й описа дълго и подробно ухажването на Дилън. В отплата Мили сподели за новия си живот в Англия и връщането на конете. След това я накара да се залее в смях, когато имитира новия свети Джаспър. Спомена небрежно и за Зак.

— Няма много за разказване — заключи тя. — Чудесен е. Наистина забавен и мил. Много е умен. Майка ми го обожава.

— Но? — попита Ейми.

— Но какво? — намръщи се Мили. — Няма „но“. Добър човек е и извадих късмет да го срещна.

— Но обичаш ли го? — попита Ейми. — Знам, че е висок, мургав и хубав. Но как те кара да се чувстваш?