Тили Багшоу - Дуел

Мота се из Хайуд до три сутринта, очаквайки завръщането на Боби. Но той не се върна. Накрая отиде до хотела, за да си събере багажа и да поспи малко преди обедния си полет. Всичките й обаждания до Боби на следващия ден останаха без отговор. Накрая му прати извинително съобщение, помоли го да й се обади, за да му обясни, и се качи на самолета по-тъжна от когато и да било преди.

Той не й се обади. И макар сърцето й да бе разбито, Мили бе прекалено горда, за да се моли. Не можеше да направи нищо друго, освен да се върне към обичайния си живот. Да забрави за случилото се.

Разбира се, веднага трябваше да се обясни със Зак и да сложи край на връзката им. Знаеше го. Но комбинацията от нежеланието да го нарани, самотата й и страхът от разправии я спря. Никога не успя да намери подходящ момент за това.

Просто се опита да живее, сякаш нищо не се бе случило. Но бе невъзможно. Всеки път, когато Зак я докоснеше, мислеше за Боби.

Подобно предателство бе ужасно и непростимо. Но продължаваше да го прави.

— Е, хайде де — изсумтя Зак под нос, като си погледна часовника. — Къде, по дяволите, си, жено?

Беше му струвало малко състояние да резервира престижната ъглова маса в „При Пиер“ вечерта на Свети Валентин и му я бяха дали само до девет и половина. Искаше да вземе Мили от дома й, но тя настоя да се видят в ресторанта.

Дали възнамеряваше да влезе като кралица? Господи, надяваше се това да е причината, а не някоя по-ужасна. Параноята не му бе присъща. Но напоследък Мили се държеше толкова странно, че нямаше начин да не си зададеш някои въпроси.

Като добър адвокат, Зак се опита няколко пъти да я разпита за сватбата и какво точно се бе случило в Хайуд. Но Мили не беше лесен свидетел и отговорите й се оказаха крайно незадоволителни. Всъщност, вечно му повтаряше, че нищо не се е случило, а той си въобразява.

Този отговор го подлудяваше, защото не можеше да го подложи на кръстосан разпит, а в същото време звучеше адски неубедително. Не му оставаше друго, освен да й повярва. Ала все пак усещаше, че не му казва цялата истина.

Опита се да пропъди съмненията си, когато най-после Мили влезе в ресторанта и се отправи усмихнато към него.

— Съжалявам, че закъснях — извини се тя, като го целуна по бузата.

Не беше издокарана, носеше джинси и прилепнал син пуловер. Вероятно бе най-небрежно облечената жена в ресторанта. Но в очите му никога не бе изглеждала по-сексапилна.

— Простено ти е. Но само защото си толкова красива — отбеляза той, като хвана ръката й. — И защото вече изпих чаша вино, за която платих астрономическа цена. Честит Свети Валентин.

— Благодаря — нервно отговори тя. — И на теб.

И на теб? Господи! Мразеше се задето се държеше толкова студено и официално. Зак заслужаваше много повече. Но наистина не знаеше как да започне.

Накрая, както винаги, Зак се нагърби с трудната задача.

— Какво не е наред? — попита той, като пропъди застаналия до тях келнер.

— Нищо — отговори Мили, като се прокле за страха си. — Добре съм.

— Наистина ли? — усъмни се Зак, бутна стола си назад и затвори очи. — Аз не съм.

Мили разумно замълча и го зачака да продължи.

— Преди малко, когато влезе в ресторанта, всички глави се извърнаха към теб. Независимо колко красиви са съпругите или приятелките им, всички мъже се обърнаха да те огледат.

— Сигурна съм, че не са го направили — промърмори Мили с неудобство.

— Повярвай ми, направиха го.

— Е… толкова ли е лошо? — попита тя след безкрайно мълчание. — Имам предвид, аз съм с теб, а не с тях.

— Но с мен ли си, Мили? Наистина ли си с мен?

Зак взе чашата си и се вторачи в тъмночервения кларет. Не бе възнамерявал да я разпитва тази вечер. Не искаше да го прави. Но не можеше да сдържа повече тревогата и страха си.

— Какво имаш предвид?

Тя се изненада, когато осъзна, че трепереше. Част от нея копнееше всичко да приключи. Но друга част желаеше да се притисне в гърдите му и да остане там в безопасност завинаги.

— Влюбена ли си в Боби Камерън?

Тя се вторачи в скута си и не отговори.

— Влюбена ли си? — повтори той.

— Боби вече не е част от живота ми — отговори Мили предпазливо. — Знаеш го.

— Зададох ти съвсем различен въпрос — подчерта Зак. — Моля те, погледни ме.

Тя неохотно вдигна очи към него.

— Имам ли сърцето ти, Мили? Това те питам. Не ми пука за Боби. Но трябва да знам. Мисля, че след всичко, което означавахме един за друг, ми дължиш поне това. Нали?

По бузата й се търколи гореща сълза.