Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

И този път имах силното усещане, че сме все така на дванадесет години. Че милионите книги, които продавах, че престъпниците, които тя арестуваше, бяха част от роля, която двамата играехме, а всъщност никога не бяхме напуснали действително онова място .

И дори не беше случайно, че никой от нас нямаше деца. Бяхме прекалено заети да се борим със собствените си неврози, за да изпитаме порива да продължим живота. За днешната Керъл знаех малко. В последно време двамата се бяхме виждали малко и когато се случваше, грижливо избягвахме да говорим за най-същественото. Може би защото наивно се надявахме, че като не си припомняме миналото, ще го накараме да изчезне. Но нещата не бяха толкова прости. За да забрави детството си, Майло се правеше на клоун по двадесет и четири от двадесет и четири часа. Аз изпълвах с писания стотици страници, пиех коктейли от лекарства и дишах метаамфетамини.

— Не обичам гръмките изявления, Том… — започна тя, като нервно въртеше една малка лъжичка.

Сега, когато Майло вече не беше в стаята, лицето й беше станало тъжно и загрижено, освободено от необходимостта да изглежда сурово.

— … Между теб и мен нещата са на живот и на смърт — продължи тя. Ще си дам единия бъбрек за теб, дори и двата, ако трябва.

— Не искам толкова от теб.

— Доколкото мога да се върна назад в спомените си, винаги ти си бил този, който намираше решенията. Днес би трябвало аз да го направя, но съм неспособна да ти помогна.

— Не се тревожи за това. Добре съм.

— Не, не си добре. Но бих искала да знаеш едно — благодарение само на теб Майло и аз успяхме да изминем целия този път.

Повдигнах рамене. Вече дори не бях сигурен, че наистина сме изминали един и същ път . Разбира се, живеехме на много по-приятни места и страхът вече не ни свиваше корема както някога, но от птичи полет „Макартър Парк“ беше само на няколко километра оттук.

— Във всеки случай сутрин първата ми мисъл е винаги за теб, Том. И ако ти се провалиш, и ние ще се провалим с теб. Ако ти се откажеш, струва ми се, че животът ми вече няма да има смисъл.

Отворих уста да й кажа да престане да говори повече глупости, но оттам се изплъзнаха други думи:

— Щастлива ли си?

Тя ме погледна така, сякаш бях изрекъл нещо неприлично, до такава степен за нея веднъж завинаги беше решено, че въпросът за оцеляването окончателно е изместил въпроса за щастието.

— Тази история с персонажа от романа — поде тя — е съвсем несериозна, нали си съгласен?

— Изглежда като изсмукано от малкия пръст — допуснах.

— Слушай, не зная какво точно да направя, за да те подкрепя, освен още веднъж да ти кажа, че съм ти приятелка и те обичам. И може би идеята за лечение чрез сън е нещо, което може да се опита, а?

Гледах я разнежен, едновременно трогнат от вниманието й и решен да избягна каквото и да било лечение.

— Както и да е, вече дори нямам с какво да го платя!

Тя отхвърли този аргумент:

— Спомняш ли си деня, когато получи първите си авторски права? Сумата беше толкова огромна, че дойде да я разделиш с мен. Разбира се, отказах, но ти някак си успя да ми свиеш банковите данни, за да джиросаш чек на мое име. Спомняш си каква физиономия направих, когато получих банковото извлечение с 300 000 долара отгоре!

Припомняйки си този епизод, Керъл за миг се развесели и няколко звездички проблеснаха в помръкналите й очи.

Аз също се разсмях, припомняйки си този щастлив епизод, когато чистосърдечно бях повярвал, че парите щяха да решат проблемите ни. За няколко секунди действителността стана по-лека, но това не продължи дълго и скоро в погледа й останаха само сълзи от мъка, когато ме помоли:

— Приеми, моля те. Аз ще платя лечението.

Лицето й се беше превърнало отново в това на малкото измъчвано момиченце, което познавах в детството си, и само за да я успокоя, се съгласих.

Майло караше бугатито съвсем бавно, което никак не му отиваше. В колата цареше нервно мълчание.

— Добре, де. Не прави такава физиономия. Не те карам и в клиниката „Бети Форд“ 6 6 Прочут център за детоксикация в Калифорния. !

— Хм…

У дома се бяхме карали цял час, търсейки безуспешно ключовете на неговата кола. За пръв път в живота си за малко да се сбием. Накрая, след като си бяхме казали в очите някои истини един за друг, повикахме куриер, който да вземе резервните ключове, които Майло държеше в офиса си.