Гийом Мюсо - Хартиеното момиче

Паркирах кабриото до кашпите за цветя, които още по мое време съдържаха само фасове и празни кенове.

Пред блоковете всичко и нищо се беше променило. Все същите мъже, които целеха баскетболните кошове, докато други подпираха стените в очакване нещо да се случи. За миг ми се стори като че ли наистина един от тях каза:

— Hey, Mr. Freak!

Но аз бях станал чужденец и никой не ме обезпокои.

Минах покрай оградата на баскетболното игрище и отидох на паркинга. „Моето“ дърво все така си беше тук. Още по-рахитично, с все по-малко листа, но все така изправено. Както преди, седнах на изсъхналата трева с гръб, облегнат на ствола.

В този момент се дотъркаля един мини купър и спря, като зае място за две коли. Все още облечена в булчинската си рокля, Керъл излезе от колата. Видях я как идва към мен, в дясната си ръка държеше голям спортен сак, а с лявата придържаше красивия си бял шлейф и се мъчеше да не го изцапа.

— Юху! На паркинга има сватба! — извика един от тарикатите на игрището.

Останалите дойдоха да погледнат за малко и после отново се върнаха към заниманието си.

Керъл седна до мен под дървото.

— Здрасти, Том.

— Здрасти, но мисля, че бъркаш датата, днес нямам рожден ден.

Тя се усмихна леко, после една дискретна сълза се търкулна по бузата й.

— Майло ми разкри всичко преди седмица. Преди това, кълна ти се, нищо не знаех — обясни тя и седна на бордюра на паркинга.

— Съжалявам, че ти развалих сватбата.

— Няма нищо. Как се чувстваш?

— Като човек, който разбира, че е бил жертва на манипулация.

Тя извади кутия цигари, но аз я спрях:

— Ти луда ли си, какво! Напомням ти, че си бременна.

— Тогава престани да дрънкаш глупости! Не бива да приемаш нещата по този начин.

— А как другояче искаш да ги приема? Оставих се да ме измамят, това е, отгоре на всичкото от най-добрия ми приятел!

— Слушай, видях как се държи това момиче с теб, Том. Видях как те гледа и ти гарантирам, че чувствата й не бяха престорени.

— Не, бяха просто тарифирани . Петнадесет хиляди долара, нали толкова?

— О, не го прекалявай! Майло никога не е искал от нея да спи с теб!

— Във всеки случай побърза да се чупи веднага, щом договорът й изтече!

— Постави се за малко на нейното място. Мислиш ли, че за нея бе лесно да приеме това смесване на самоличностите. За нея ти си се влюбил в един персонаж, в някого, който е тя, без да е наистина тя.

Имаше нещо вярно в това, което казваше Керъл. Всъщност в кого се бях влюбил? В един персонаж, който бях създал и който Майло манипулираше като марионетка? В една неуспяла актриса, която в това беше намерила ролята на своя живот? В нито една от двете. Бях се влюбил в едно момиче, което насред мексиканската пустиня ме беше накарало да осъзная, че в негово присъствие всичко има повече вкус, повече усещане и повече цвят.

— Трябва да я намериш, Том, иначе ще съжаляваш за нея до края на дните си.

Поклатих глава.

— Невъзможно е: следите й са изгубени и дори не знаем как се казва.

— Ще трябва да намериш нещо по-добро като извинение.

— Какво искаш да кажеш?

— Виждаш ли, аз също никога няма да бъда щастлива, ако знам, че ти не си.

По напрегнатия й глас усещах до каква степен това, което ми казва, е искрено.

— Така че ти донесох това.

Тя се наведе над сака си и ми подаде една риза, изцапана с кръв.

— Симпатичен подарък, но предпочитам компютъра — казах, за да намаля напрежението.

Тя се усмихна, преди да ми обясни:

— Спомняш ли си онази сутрин, когато с Майло нахлухме в твоята къща и ти ни каза за пръв път за Били? Апартаментът ти беше в пълен безпорядък, а терасата ти — наопаки. Имаше кръв по стъклото и по дрехите ти…

— Да, това беше денят, когато „Били“ си беше порязала дланта на ръката.

— Тогава гледката на кръвта ме разтревожи много. Представях си какво ли не: че може би си убил или ранил някого. Така че на другия ден се върнах в дома ти и измих всички петна. В банята намерих тази окървавена риза, която взех, за да я скрия от евентуално разследване. Не я изхвърлих и когато Майло ми призна истината, я занесох в лабораторията за ДНК анализ. Сравних резултатите с базата данни и…

Тя удължи ефекта от своята изненада, като извади от чантата си картонена папка.

— … мога да ти кажа, че твоята приятелка е една мила престъпница.

Отворих папката и попаднах на копието на документ, издаден от ФБР, който Керъл ми обясни:

— Казва се Лили Остин, родена е през 1984 г. в Оукланд. На два пъти е била задържана през последните пет години. Нищо чак толкова лошо: веднъж за неподчинение на служебно лице през 2006 г. по време на манифестация в подкрепа на абортите, и втори път през 2009 г. за пушене на трева в някакъв парк.