Алис Сиболд - Очи от рая

— Да?

— Все още ли си убеден, че мистър Харви има пръст в това?

Беше като искра, която се получава при триенето на дърво.

— Изобщо не се съмнявам, скъпа. Ни най-малко.

— Защо тогава Лен не го арестува?

Тя прокара небрежно бръснача нагоре, приключи с единия си крак и зачака отговора на татко.

— Не е лесно за обяснение — каза той. Думите трудно излизаха от устата му. Никога не беше обсъждал подробно подозренията си с някой друг. — Когато му помагах да построи онази шатра в задния си двор, той ми каза, че го прави в памет на жена си, която се казвала Софи. Но според записките на Лен името на жена му е Лия. Освен това имаше нещо особено в поведението му, което окончателно ме убеди, че съм прав.

— Всички смятат, че е странен.

— Да, това е разбираемо. Но никой не е общувал отблизо с него и хората няма как да знаят дали въпреки странностите си не е добър човек.

— Добър човек?

— Безобиден.

— Холидей не го харесва — отбеляза Линдзи.

— Точно така. Никога не съм го чувал да лае така по някого. Онази сутрин козината на врата му беше настръхнала цялата.

— Но ченгетата мислят, че си се побъркал.

— „Липсват доказателства.“ Само това повтарят. Без доказателства и без — извинявай, мила — труп, ръцете им са вързани и нямат основание за арест.

— Какво би им дало такова основание?

— Предполагам, нещо, което да го свърже със Сузи. Ако някой го беше видял в царевичната нива или дори да се навърта край училището… Нещо такова.

— А ако в него се намери нейна вещ?

Татко и Линдзи разговаряха оживено, другият крак на сестра ми, покрит с пяна, си стоеше необръснат, защото искрата, пламнала от взаимното разбиране, ги доведе до прозрението, че аз съм някъде там, в онзи дом. Че тялото ми е там — в избата, на първия етаж, на втория етаж, на тавана. За да не изкажат на глас тази ужасна мисъл — ако предположенията им бяха правилни, това щеше да бъде явно, неоспоримо, решаващо доказателство — те си припомниха с какво бях облечена и какво носех тогава: любимата ми гумичка с Фрито Бандито 17 17 Анимационен герой, талисман на царевичния чипс „Фритос“ — Б.ред. , значката с образа на Дейвид Касиди 18 18 Популярен актьор и певец от 70-те години, звезда от телевизионния сериал „Семейство Партридж“. — Б.ред. , забодена от вътрешната страна на чантата ми, и другата, с Дейвид Бауи — от външната. Изброиха всякакви вещи и дреболии, съпровождащи най-убедителното и ужасно доказателство — разчленения ми труп с безизразни, гниещи очи.

Очите ми. Гримът, който баба Лин й беше дала, решаваше само донякъде проблема, пред който беше изправена Линдзи — в нейните очи всички виждаха моите. Щом зърнеше очите си в огледалцето на пудриерата на някоя съученичка или в отражението си на улична витрина, тя бързаше да отклони поглед. Но татко страдаше най-много от всички. Разговаряйки с него, сестра ми осъзна, че докато говорят за мистър Харви, дрехите ми, училищната ми чанта и тялото ми, вниманието на татко е съсредоточено върху спомена за мен, но в нея вижда именно Линдзи, а не трагично превъплъщение на двете си дъщери.

— Значи искаш да проникнеш в дома му? — попита тя.

Те се спогледаха и в очите им проблесна съзнанието за опасността, която криеше подобно начинание. Татко се поколеба, преди да заяви, че това би било незаконно, че не е мислил за такова нещо, но тя разбра, че я лъже. Осъзна също, че му е необходим помощник.

— Трябва да довършиш бръсненето, захарче — каза той.

Тя се съгласи с него и се извърна, тълкувайки посвоему думите му.

Баба Лин пристигна в понеделника преди Деня на благодарността. С острия си като лазер поглед, който моментално откриваше и най-малкото петънце, загрозяващо лицето на сестра ми, тя видя нещо необичайно в усмивката на мама, в нейните спокойни и плавни движения и оживлението й, когато ставаше въпрос за детектив Фенърман или работата на полицията.

Когато мама отказа помощта на баща ми за разчистване на масата след вечеря, в лазерните очи се появи увереност. За изненада на всички и за облекчение на сестра ми, баба Лин заяви с нетърпящ възражение тон:

— Абигейл, аз ще ти помогна с почистването. Ще се заемем с това двете, като майка и дъщеря.

— Какво?

Мама разчиташе, че ще се освободи бързо от Линдзи и след това ще прекара вечерта над умивалника. Щеше да мие съдовете, без да бърза и да гледа през прозореца, докато в потъмнелите стъкла не се появи отражението на лицето й. После шумът от телевизора щеше да престане и тя отново щеше да остане насаме със себе си.