LibCat » Книги » Проза » Современная проза » Кормак Маккарти - Пътят

Кормак Маккарти - Пътят

Здесь есть возможность читать онлайн «Кормак Маккарти - Пътят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Альтернативная история, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Читать книгу

Название:
Пътят
Автор:
Кормак Маккарти
Жанр:
Современная проза / Альтернативная история / на болгарском языке
Год:
неизвестен
ISBN:
нет данных
Рейтинг книги:
4 / 5. Голосов: 1
Избранное:

Добавить в избранное
Отзывы:
Написать комментарий
Ваша оценка:
- 80
- 1
- 2
- 3
- 4
- 5

Пътят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Защото те носят огъня
„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“
Дейли Мейл „Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“
Буклист „Завладяваща и затрогваща човешка история, която изследва дълбините на отчаянието и варварството, поставени до висотите на любовта, нежността и саможертвата. Маккарти е нанесъл големия си удар — тази история е красива, хипнотична и ужасяващо реална!“
„Ню Стейтсмън“ „Това е кулминацията в творчеството на Маккарти. Неговата пестелива философска проза отново е омагьосваща, както и неподражаемият му талант да описва брутални сблъсъци. Това е дълбок, мъдър и важен роман, поднесен като дар.“
„Тайм Аут“ „Кормак Маккарти разголва Америка — и стила си — до една постапокалиптична сърцевина в този разказ за рода, любовта и загубата, в който отекват библейски резонанси.“
„Индипендънт“, Книги на годината „Ние се нуждаем от Маккарти, за да си представим съдбата на човешка душа. Онова, което той описва, е странно, ужасяващо, нежно и в крайна сметка поразително.“
„Ню Йорк Таймс“ „Постатомен апокалиптичен роман, какъвто не сме виждали никога досега. Черна книга с удивителни пасажи, която се чете като Самюел Бекет, който е решил да надмине Харлан Елисън.“
„Чикаго Трибюн“ „Творба с такава ужасяваща красота, че няма да можете да вдигнете глава от страниците. Тя ще ви остави без дъх.“
„Таймс“ „Маккарти доказва, че е един от най-големите живи американски писатели.“
„Таймс“ „Хипнотизираща… забележителна със своята дълбочина, съпричастност и проникновеност. В тази книга има много образи, които ще ви преследват и ще се явяват отново и отново в ума ви.“
Себастиян Шекспир, „Литеръри Ривю“ „При четенето на Маккарти винаги има нещо като екстаз — екстаз, който е толкова отвъд думите, че прави излишно дори едно изречение като това. Но там има също и покъртителна мъка.“
Ниъл Грифитс, „Дейли Телеграф“ „Обсебващ и тревожен роман, който би трябвало да прочетете наведнъж, стига да можете да понесете силата на пълното му въздействие. «Пътят» е важна книга, която описва най-лошото и най-доброто, на което са способни хората.“
„Дейли Експрес“ „Маккарти е майстор на американската литература и този изключително суров, но смайващо бляскав роман е най-хубавото нещо, което е писал досега. Шокиращ, но невероятно затрогващ разказ, който по един съвършен начин разкрива какво се крие в сърцето на цялото човечество.“
„Биг Ишу“ „Грандиозен роман… Образите продължават да те навестяват дълго, след като си го оставил.“
„Скотлънд он Сънди“ „Омагьосващият роман на Маккарти — малък, но страховито концентриран — е шедьовър, който скоро ще бъде смятан за класика. Неговата тежест и сила са безспорни. Маккарти не може да пише по друг начин, освен красиво.“
„Хералд“
„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг — дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.
В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата — дори в края на всички неща…

Пътят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема

Шрифт:

↓

↑

Сбросить

Интервал:

↓

↑

Закладка:

Сделать

Не трябва да позволявам на никого да ми вземе пистолета. В никакъв случай.

Не ти искам пистолета. Просто не искам да го насочваш към мен.

Добре.

Къде са ти нещата?

Нямаме много неща.

Имаш ли спален чувал?

Не.

А какво имаш? Одеала?

Завил съм татко с тях.

Покажи ми.

Момчето не помръдна. Мъжът го наблюдаваше. Сетне клекна на едно коляно, свали пушката от рамото си, опря дулото й на земята и се облегна на приклада. Патроните в патрондаша му бяха ръчно направени и краищата им бяха залепени с восък. От него идваше миризма на дървесен дим. Виж, каза той. Имаш две възможности. Възникна спор дали изобщо да идвам при теб. Можеш да останеш тук с баща си и да умреш или да дойдеш с мен. Ако останеш тук, трябва да стоиш далече от пътя. Не знам как сте стигнали чак дотук. Но ти трябва да дойдеш с мен. Всичко ще бъде наред.

Откъде да знам, че сте от добрите?

Не можеш да го знаеш. Ще трябва да рискуваш.

Вие носите ли огъня?

Какво да правим?

Да носите огъня.

Ти си малко странен, а?

Не съм.

Само малко.

Да.

Няма нищо.

Е?

Какво, дали носим огъня?

Да.

Да, ние носим огъня.

Имате ли деца при вас?

Имаме.

Имате ли малко момче?

Имаме едно малко момче и едно малко момиче.

Колко голямо е момчето?

Горе-долу колкото теб. Може би малко по-голямо.

И вие не ги ядете.

Не.

Вие не ядете хора.

Не, ние не ядем хора.

И аз мога да дойда с теб?

Да. Можеш.

Добре тогава.

Добре.

Те влязоха в гората и малко по-късно мъжът клекна до посивялата съсухрена фигура под наклоненото парче шперплат. Това ли са всичките ти одеала?

Да.

А това твоят куфар ли е?

Да.

Мъжът се изправи и погледна момчето. Защо не отидеш да ме почакаш на пътя? Аз ще донеса одеалата и всичко останало.

А татко?

Какво за него?

Не можем просто да го оставим така?

Да, можем.

Не искам да го види някой.

Никой няма да го види.

Може ли да го покрия с листа.

Вятърът ще ги отнесе.

Може ли да го завием с едно от одеалата?

Да. Аз ще го направя. А сега върви.

Добре.

Момчето чакаше на пътя и когато мъжът излезе от гората, носеше куфара и одеалата, хвърлени през рамо. Отдели едно от тях и го подаде на момчето. Ето, каза той. Наметни се. Премръзнал си. Момчето протегна ръка, подавайки му пистолета, но той отказа да го вземе. Задръж си го, каза мъжът.

Добре.

Знаеш ли как да стреляш с него?

Да.

Добре.

А татко?

Нищо повече не можем да направим за него.

Мисля, че искам да се сбогувам с него.

Сигурен ли си?

Да.

Добре, върви. Ще те чакам тук.

Момчето се върна в гората и коленичи до баща си. Той беше завит с одеало, както беше обещал мъжът. Момчето не го отви, просто седеше до него, плачеше и не можеш да спре. Плака дълго. Ще ти говоря всеки ден, прошепна то. И няма да забравя. Каквото и да става. Сетне стана, обърна се и тръгна към пътя.

Когато го видя, жената го прегърна и го задържа. О, каза тя, толкова се радвам да те видя. Понякога тя му говореше за Бог. Момчето се опитваше да говори на Бог, но най-хубаво беше, когато говореше на баща си. То наистина не забрави и той наистина му отговаряше. Жената каза, че всичко е наред. Тя каза, че неговият дъх е дъхът на Бог и той дори преминава от човек на човек през цялото време.

Някога в планинските потоци имаше пъстърви. Човек можеше да ги види в кехлибарената вода, където белите върхове на перките им браздяха леко повърхността. Вземеш ли ги в ръката си, миришеха на мъх. Лъскави, силни и гъвкави. По гърбовете им имаше плетеници от шарки, които бяха карти на света в неговото ставане. Лабиринти и карти. На нещо, което не може да бъде върнато. Нито да бъде поправено. В дълбоките долини, където те живееха, всички неща бяха по-стари от човека и трептяха от тайнственост.

Информация за текста

Свалено от „Моята библиотека“: http://chitanka.info/book/7132

Издание:

Кормак Маккарти. Пътят

Превод: Станимир Йотов

Редактор: Силвия Йотова

Коректор: Стойна Стоянова

Американска. Първо издание

ISBN: 978–954–641–044–3

Формат 84х108/32. Печ. коли 14.75

ИК „ПЕРГАМЕНТ ПРЕС“

Предпечатна подготовка „Ибис“