Кормак Маккарти - Пътят

Направиха си навес с брезента, но не запалиха огън. Мъжът избра няколко консерви за вечеря, стопли ги с газовата бутилка и докато ядяха, момчето не каза нищо. Опита се да види лицето му под синята светлина от газовата дюза. Нямаше да го убия, каза той. Но момчето не отговори. Завиха се под одеалата и останаха да лежат в мрака. На мъжът му се струваше, че чува морето, но може би беше само вятърът. Знаеше по дишането на момчето, че не е заспало и след малко то каза: Но ние все пак го убихме.

На сутринта ядоха и тръгнаха на път. Количката беше толкова натоварена, че беше трудна за бутане и едно от колелетата поддаваше. Обраслият със солена трева път следваше извивките на брега. Оловносивото море се движеше в далечината. Тишината. Мъжът се събуди през нощта под приглушената индигова светлина на пътуващата отвъд мрака луна, която правеше очертанията на дърветата почти видими. Обърна се и се закашля. Въздухът миришеше на дъжд. Момчето беше будно. Трябва да говориш с мен, каза той.

Опитвам се.

Съжалявам, че те събудих.

Няма нищо.

Той стана и излезе на пътя. Черната лента идваше от мрака и се губеше в мрака. Сетне далечен глух тътен. Не беше гръмотевица. Усети го под краката си. Странен непознат звук, който не можеше да бъде описан. Нещо необяснимо се движеше там в мрака. Самата земя се свиваше от студа. Тътенът не се повтори. Кое време на годината беше? На колко години беше детето? Мъжът направи няколко крачки и се спря. Тишината. Съхнещата върху земята селитра. Смътните силуети на опожарени и наводнени градове. На кръстопътя площадка с долмени, където гадателските кости на оракулите лежаха, стрити на прах. Никакъв звук, освен този на вятъра. Какво ще кажеш? Жив човек ли изрече тези думи? Той ли подостри перо с малък джобен нож, за да напише тези неща в шубраците и саждите? В някакъв обозрим неизбежен момент? Той идва, за да открадне очите ми. Да запечата устата ми с пръст.

Мъжът прехвърли всички консерви една по една, като ги стисваше леко с ръката си като купувач на сергия за плодове, който проверява дали са узрели. Отдели две, които му се сториха съмнителни, натовари останалите в количката и потеглиха отново на път. След три дни стигнаха в малък пристанищен град, скриха количката в гаража на една къща, струпаха около нея стари кутии и сандъци и накрая седнаха в къщата, за да видят дали някой не ги преследва. Нямаше никой. Мъжът прерови шкафовете и чекмеджетата, но не намери нищо. Момчето имаше нужда от витамин D, за да не се разболее от рахит. Спря се до мивката и се загледа към алеята. По мръсните стъкла на прозореца беше полепнала светлина с цвят на сапунена вода. Момчето седеше прегърбено на масата, подпряло главата си с ръце.

Минаха през града и продължиха надолу към доковете. Не видяха никого. Револверът беше в джоба му, а ракетният пистолет държеше в ръката си. Тръгнаха по кея. Грубите потъмнели от катрана дъски бяха хванати с нитове към дървените подпори отдолу. Дървени стълбове за връзване на лодките. Лека миризма на сол и креозот 17 17 Безцветна (понякога зеленикава) маслена течност, извличана от катран. — Б.пр. , идваща от залива. На брега в далечината редица от складове и танкер, придобил червеникав цвят заради ръждата. Висок подемен кран на фона на навъсеното небе. Тук няма никого, каза мъжът. Момчето не отговори.

Минаха по задните улички, пресякоха една железопътна линия и излязоха отново на главния път в далечния край на града. Когато подминаха последните печални дървени постройки, нещо изсвистя покрай главата му, изтрополя надолу по улицата и се удари в стената на отсрещната сграда. Мъжът грабна момчето и го заслони с тялото си, хвана количката и я дръпна към тях. Тя се преобърна и брезентът и одеалата паднаха на улицата. Видя от един горен прозорец някакъв мъж да опъва лък към тях и натисна главата на момчето надолу, опитвайки се да го прикрие с тялото си. Чу глухото избръмчаване на тетивата и почувства остра пареща болка в крака си. О, копеле, каза той. Копеле! Отметна одеалата настрани, грабна сигналния пистолет, вдигна го, запъна ударника и подпря ръката си на количката. Момчето се беше вкопчило в него. Когато непознатият се показа пак на прозореца, за да опъне отново лъка, той стреля. Ракетата описа дълга бяла дъга към прозореца и чуха непознатият да пищи. Мъжът сграбчи момчето, натисна го надолу и дръпна одеалата върху него. Не мърдай, каза той. Не мърдай и не гледай. Сетне започна да рови в количката, търсейки кутията със зарядите за ракетния пистолет. Тя най-накрая изпадна на земята, той я грабна, отвори я, взе патроните, презареди пистолета, затвори го и пъхна останалите патрони в джоба си. Стой така, без да мърдаш, прошепна мъжът. Той потупа момчето през одеалата, стана и се затича, накуцвайки, по улицата.