Кормак Маккарти - Пътят

А ако искаш да покажеш къде си?

Имаш предвид на добрите хора ли?

Да. Или просто на някой, на когото искаш да покажеш къде си.

Като кой например?

Не знам.

Като Бог?

Да. Примерно някой като Бог.

На сутринта мъжът напали огън и тръгна по брега, докато момчето спеше. Не се бави дълго, но почувства някакво странно безпокойство и когато се върна, момчето стоеше на брега, наметнато с одеалата си, очаквайки го. Закрачи по-бързо. Когато стигна при него, детето беше седнало.

Какво има? — попита той. Какво има?

Не се чувствам добре, татко.

Мъжът сложи ръка на челото му. Гореше. Вдигна го и го отнесе до огъня. Няма нищо, каза той. Ще се оправиш.

Мисля, че се разболявам, татко.

Няма нищо. Седна с него на пясъка и задържа челото му, докато момчето повръщаше, наведено напред. Избърса устата му с ръка. Съжалявам, каза момчето. Шт. Не си направил нищо нередно.

Отнесе го в лагера и го зави с одеала. Опита се да му даде малко вода. Сложи още дърва в огъня и коленичи, подпрял челото си с ръка. Ще оздравееш, каза той. Беше ужасѐн.

Не ме оставяй, каза момчето.

Разбира се, че няма да те оставя.

Дори и за малко.

Да. Ще бъда тук.

Добре. Добре, татко.

През цялата нощ го държа в ръцете си, клюмаше и се събуждаше в ужас, слагайки ръка върху сърцето му. На сутринта детето беше по-добре. Опита се да му даде малко сок, но то отказа. Притисна ръка върху челото му, молейки се да почувства очаквания хлад, който така и не идваше. Избърса побелялата му уста, докато спеше. Ще направя онова, което обещах. Каквото и да стане. Няма да те изпратя сам в мрака.

Прерови несесера за първа помощ, но в него нямаше почти нищо полезно. Аспирин. Бинтове и дезинфектант. Някакви антибиотици, но с отдавна изтекъл срок. Но това беше всичко, което имаха, и той помогна на момчето да пие и сложи една капсула на езика му. То беше подгизнало от пот. Вече бе отметнал одеалата му, а сега разкопча и ципа на якето. Съблече и останалите му дрехи и го отдалечи малко от огъня. Момчето вдигна глава към него. Толкова ми е студено, каза то.

Знам. Но имаш доста висока температура и трябва да те охладим малко.

Може ли още едно одеало?

Да. Разбира се.

Не ме оставяй.

Добре. Няма да те оставя.

Понесе мръсните дрехи на момчето към морето и ги натопи във вълните. Беше гол от кръста надолу и трепереше в студената солена вода. Накрая ги изцеди и ги просна около огъня върху няколко забити в пясъка пръчки. Хвърли още дърва в огъня, седна до момчето и го погали по сплъстената коса. Вечерта отвори една консервна кутия със супа, сложи я във въглените и яде, гледайки как мракът се спуска. Когато се събуди, лежеше треперещ на пясъка, огънят беше почти изгаснал и беше непрогледна нощ. Надигна се, уплашен, и протегна ръка към момчето. Да, прошепна той. Да.

Запали отново огъня, намери един парцал, намокри го и го сложи на челото на момчето. Ветровитата утрин идваше и когато стана достатъчно светло, тръгна към гората отвъд дюните и се върна, влачейки голяма камара дърва, струпани върху два кръстосани клона. Залови се да ги чупи и да ги нарежда на купчина близо до огъня. Смачка няколко аспирина в една чаша, разтвори ги с вода, добави малко захар и повдигна главата на момчето, задържайки чашата до устните му, докато пиеше.

Тръгна, прегърбен, по брега, кашляйки. Спря и се загледа в големите тъмни вълни. Олюляваше се от умора. Върна се, седна до момчето, сгъна наново парцала, избърса лицето му и отново го сложи върху челото му. Трябва да стоиш наблизо, каза си той. Трябва да бъдеш бърз. Така че да бъдеш с него. Дръж го близо до себе си. Последен ден на земята.

Момчето спа през целия ден. Продължи да го събужда, за да му дава от подсладената вода, но гърлото му се свиваше в конвулсия. Трябва да пиеш, каза той. Добре, отговори момчето, хриптейки. Мъжът сложи чашата на пясъка до себе си, оправи сгънатата възглавница под потната му глава и го зави. Студено ли ти е? — попита той. Момчето вече спеше.

Опита се да стои буден през цялата нощ, но не можа. Събуди се безброй пъти, надигаше се и се удряше през лицето или ставаше да хвърли още дърва в огъня. Прегръщаше момчето и слушаше как с мъка си поема въздух. Ръката му усещаше тънките му изпъкнали ребра. Тръгна към брега и се спря няколко крачки по-нататък на прага на мрака. Стоеше със свити юмруци върху черепа си, сетне падна на колене и заплака от ярост.

През нощта за кратко валя, тихо барабанене по насмоления брезент. Мъжът го дръпна над тях, извърна се и остана да лежи, прегърнал момчето, загледан в сините пламъци на огъня през една пролука. Потъна в дълбок сън без сънища.