Кормак Маккарти: Пътят

Здесь есть возможность читать онлайн «Кормак Маккарти: Пътят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Современная проза / Альтернативная история / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Кормак Маккарти Пътят
  • Название:
    Пътят
  • Автор:
  • Жанр:
    Современная проза / Альтернативная история / на болгарском языке
  • Язык:
    Болгарский
  • Рейтинг книги:
    4 / 5
  • Избранное:
    Добавить книгу в избранное
  • Ваша оценка:
    • 80
    • 1
    • 2
    • 3
    • 4
    • 5

Пътят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Защото те носят огъня „Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“ Дейли Мейл „Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“ Буклист „Завладяваща и затрогваща човешка история, която изследва дълбините на отчаянието и варварството, поставени до висотите на любовта, нежността и саможертвата. Маккарти е нанесъл големия си удар — тази история е красива, хипнотична и ужасяващо реална!“ „Ню Стейтсмън“ „Това е кулминацията в творчеството на Маккарти. Неговата пестелива философска проза отново е омагьосваща, както и неподражаемият му талант да описва брутални сблъсъци. Това е дълбок, мъдър и важен роман, поднесен като дар.“ „Тайм Аут“ „Кормак Маккарти разголва Америка — и стила си — до една постапокалиптична сърцевина в този разказ за рода, любовта и загубата, в който отекват библейски резонанси.“ „Индипендънт“, Книги на годината „Ние се нуждаем от Маккарти, за да си представим съдбата на човешка душа. Онова, което той описва, е странно, ужасяващо, нежно и в крайна сметка поразително.“ „Ню Йорк Таймс“ „Постатомен апокалиптичен роман, какъвто не сме виждали никога досега. Черна книга с удивителни пасажи, която се чете като Самюел Бекет, който е решил да надмине Харлан Елисън.“ „Чикаго Трибюн“ „Творба с такава ужасяваща красота, че няма да можете да вдигнете глава от страниците. Тя ще ви остави без дъх.“ „Таймс“ „Маккарти доказва, че е един от най-големите живи американски писатели.“ „Таймс“ „Хипнотизираща… забележителна със своята дълбочина, съпричастност и проникновеност. В тази книга има много образи, които ще ви преследват и ще се явяват отново и отново в ума ви.“ Себастиян Шекспир, „Литеръри Ривю“ „При четенето на Маккарти винаги има нещо като екстаз — екстаз, който е толкова отвъд думите, че прави излишно дори едно изречение като това. Но там има също и покъртителна мъка.“ Ниъл Грифитс, „Дейли Телеграф“ „Обсебващ и тревожен роман, който би трябвало да прочетете наведнъж, стига да можете да понесете силата на пълното му въздействие. «Пътят» е важна книга, която описва най-лошото и най-доброто, на което са способни хората.“ „Дейли Експрес“ „Маккарти е майстор на американската литература и този изключително суров, но смайващо бляскав роман е най-хубавото нещо, което е писал досега. Шокиращ, но невероятно затрогващ разказ, който по един съвършен начин разкрива какво се крие в сърцето на цялото човечество.“ „Биг Ишу“ „Грандиозен роман… Образите продължават да те навестяват дълго, след като си го оставил.“ „Скотлънд он Сънди“ „Омагьосващият роман на Маккарти — малък, но страховито концентриран — е шедьовър, който скоро ще бъде смятан за класика. Неговата тежест и сила са безспорни. Маккарти не може да пише по друг начин, освен красиво.“ „Хералд“ „Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг — дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия. В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата — дори в края на всички неща…

Кормак Маккарти: другие книги автора


Кто написал Пътят? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Пътят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Кормак Маккарти

Пътят

Станимир Йотов

Предговор

В края на всички неща

В „Пътят“ мъж и дете вървят през студения, мрачен и осеян с пепел пейзаж на един постапокалиптичен свят. Двама от последните оцелели на земята, чиито имена и възраст не научаваме до края. Това е максимално простата сюжетна линия на този роман, която се свежда до екзистенциалната потребност на един баща да запази живота на своя син. Той иска да съхрани и надеждата му в един свят, в който няма място за живот и надежда. Ден след ден, те вървят на юг по пътя, водени от неумолимия импулс да се движат. Романът е съставен от няколкостотин изолирани момента, откъслечни диалози и епизоди на действие, но в тази проста рамка постепенно се разгръща една покъртителна история, която звучи като древен мит. Библейските реминисценции и образност се преплитат с отгласи от древногръцката трагедия в този хуманистичен разказ за обичта и отчаянието. Представете си, че се намирате в обречен свят без бъдеще, в „който прокуденото слънце обикаля земята като скърбяща майка с лампа“, някъде зад хребета се издигат огньовете на диви канибалски култове, а до вас е едно дете, чийто живот трябва да съхраните. Представете си, че скоро то ще остане само сред този зловещ пейзаж и ще се докоснете до разтърсващия емоционален заряд на този роман. И точно в това е магическата сила на „Пътят“, който черпи патоса си от най-изконните чувства, присъщи на човешките същества. Обичта и болката. „Всичко красиво, прекрасно и скъпо за нечие сърце има общ произход в болката. И всички тези неща са родени в мъка и пепел“, казва авторът на едно място в книгата, и сетне вдига воала, за да ни покаже един баща, който шепне до спящото си момче: „Аз имам теб.“

Героят обитава свят, в който не е останало нищо от онова, което е познавал:

Той лежеше и слушаше как водата капе от клоните на дърветата. Студът и тишината. Суровите странстващи ветрове разнасяха пепелта от доскорошния свят сред пустошта. Събираха я на вихрушка и я разпиляваха отново. Всичко беше откъснато от котвата си. И сега летеше в пепеливия въздух, трептящо и мимолетно. Само сърцето ми да беше от камък.

Понякога го спохождат прозрения за зловещата реалност, която го обгражда:

Излезе навън под сивата светлина и за един кратък миг прозря абсолютната истина за света. Студеното неумолимо кръжене на незавещаната земя. Непреклонен мрак. Слепите кучета, теглещи колесницата на слънцето, продължаваха своя бяг. Съкрушителната черна празнота на вселената. И някъде две преследвани животни трепереха като лисици в леговището си. Време на заем, свят на заем и очи на заем, с които да бъде ожален.

И когато волята бъде разколебана, когато мракът надвисне, и безсилието стане непоносимо, идва контрапунктът на обичта, която те заставя да продължиш да живееш: „Моето сърце — каза той. — Моето сърце… Знаеше, че момчето беше единственото нещо, което стоеше между него и смъртта.“

Именно това странно люшкане от отчаянието към обичта и сетне обратно към отчаянието поражда патоса, който нажежава повествованието до бяло и го извисява до висотите на древен богоборчески мит: „Там ли си? — прошепна мъжът. — Ще те видя ли най-накрая? Имаш ли шия, за да те удуша? Имаш ли сърце? Проклет да си навеки, имаш ли душа? О, Господи, прошепна той. О, Господи.“

* * *

Маккарти не обяснява какво е довело до глобалния катаклизъм, унищожил света. Дава ни само един щрих, който ни оставя да гадаем какво се е случило: „Часовниците спряха в 1:17. Дълъг лъч светлина и после серия от глухи сътресения.“ Метеор? Вулканично изригване? Ядрена катастрофа? Читателите няма да получат отговор. Какво е станало след това? Тук Маккарти отново е пестелив, рисувайки обсебващи картини от ранните дни на апокалипсиса: „Призори хората лежаха по тротоарите полуизгорели, от дрехите им се издигаше дим… Година по-късно започнаха пожарите по планините и налудничавите напеви. Крясъците на жертвите. Денем набиваха хора на колове покрай пътя. Какво бяха сторили те?“ Въпреки своята абстрактност и неопределеност, „Пътят“ постепенно се превръща в безмилостно предупреждение за сянката, която е надвиснала над нашата цивилизация и за това колко крехко е всичко. Според някои критици романът на Маккарти е странно сечение между алегоричните притчи на Самюел Бекет и Жосе Сарамаго и хорър историите на Джордж Ромеро. Но онова, което отличава „Пътят“ от „Нощта на живите мъртви“ и не позволява да четем книгата като римейк на филм на ужасите, е богатството и красотата на стила и хуманизмът.

Читать дальше

Шрифт:

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Гейл Форман: Да остана ли
Да остана ли
Гейл Форман
Джон Уилямс: Стоунър
Стоунър
Джон Уилямс
Карлос Сафон: Сянката на вятъра
Сянката на вятъра
Карлос Сафон
Отзывы о книге «Пътят»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.