• Пожаловаться

Кормак Маккарти: Пътят

Здесь есть возможность читать онлайн «Кормак Маккарти: Пътят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию). В некоторых случаях присутствует краткое содержание. категория: Современная проза / Альтернативная история / на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале. Библиотека «Либ Кат» — LibCat.ru создана для любителей полистать хорошую книжку и предлагает широкий выбор жанров:

любовные романы фантастика и фэнтези приключения детективы и триллеры эротика документальные научные юмористические анекдоты о бизнесе проза детские сказки о религиии новинки православные старинные про компьютеры программирование на английском домоводство поэзия

Выбрав категорию по душе Вы сможете найти действительно стоящие книги и насладиться погружением в мир воображения, прочувствовать переживания героев или узнать для себя что-то новое, совершить внутреннее открытие. Подробная информация для ознакомления по текущему запросу представлена ниже:

Кормак Маккарти Пътят

Пътят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Защото те носят огъня „Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“ Дейли Мейл „Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“ Буклист „Завладяваща и затрогваща човешка история, която изследва дълбините на отчаянието и варварството, поставени до висотите на любовта, нежността и саможертвата. Маккарти е нанесъл големия си удар — тази история е красива, хипнотична и ужасяващо реална!“ „Ню Стейтсмън“ „Това е кулминацията в творчеството на Маккарти. Неговата пестелива философска проза отново е омагьосваща, както и неподражаемият му талант да описва брутални сблъсъци. Това е дълбок, мъдър и важен роман, поднесен като дар.“ „Тайм Аут“ „Кормак Маккарти разголва Америка — и стила си — до една постапокалиптична сърцевина в този разказ за рода, любовта и загубата, в който отекват библейски резонанси.“ „Индипендънт“, Книги на годината „Ние се нуждаем от Маккарти, за да си представим съдбата на човешка душа. Онова, което той описва, е странно, ужасяващо, нежно и в крайна сметка поразително.“ „Ню Йорк Таймс“ „Постатомен апокалиптичен роман, какъвто не сме виждали никога досега. Черна книга с удивителни пасажи, която се чете като Самюел Бекет, който е решил да надмине Харлан Елисън.“ „Чикаго Трибюн“ „Творба с такава ужасяваща красота, че няма да можете да вдигнете глава от страниците. Тя ще ви остави без дъх.“ „Таймс“ „Маккарти доказва, че е един от най-големите живи американски писатели.“ „Таймс“ „Хипнотизираща… забележителна със своята дълбочина, съпричастност и проникновеност. В тази книга има много образи, които ще ви преследват и ще се явяват отново и отново в ума ви.“ Себастиян Шекспир, „Литеръри Ривю“ „При четенето на Маккарти винаги има нещо като екстаз — екстаз, който е толкова отвъд думите, че прави излишно дори едно изречение като това. Но там има също и покъртителна мъка.“ Ниъл Грифитс, „Дейли Телеграф“ „Обсебващ и тревожен роман, който би трябвало да прочетете наведнъж, стига да можете да понесете силата на пълното му въздействие. «Пътят» е важна книга, която описва най-лошото и най-доброто, на което са способни хората.“ „Дейли Експрес“ „Маккарти е майстор на американската литература и този изключително суров, но смайващо бляскав роман е най-хубавото нещо, което е писал досега. Шокиращ, но невероятно затрогващ разказ, който по един съвършен начин разкрива какво се крие в сърцето на цялото човечество.“ „Биг Ишу“ „Грандиозен роман… Образите продължават да те навестяват дълго, след като си го оставил.“ „Скотлънд он Сънди“ „Омагьосващият роман на Маккарти — малък, но страховито концентриран — е шедьовър, който скоро ще бъде смятан за класика. Неговата тежест и сила са безспорни. Маккарти не може да пише по друг начин, освен красиво.“ „Хералд“ „Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг — дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия. В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата — дори в края на всички неща…

Кормак Маккарти: другие книги автора


Кто написал Пътят? Узнайте фамилию, как зовут автора книги и список всех его произведений по сериям.

Пътят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

От преводача

Когато се събуди в гората, в тъмнината и студа на нощта, той протегна ръка, за да докосне детето, което спеше до него. Нощите бяха по-тъмни от мрака, а всеки следващ ден по-сив от предишните. Като началото на някаква студена глаукома, която замъгляваше света. Ръката му се издигаше и спускаше леко с всеки скъпоценен дъх. Той отметна найлоновата мушама, надигна се сред купчината вонящи връхни дрехи и одеала и потърси на изток някаква светлина, но такава нямаше. В съня, от който се беше събудил, мъжът се бе залутал в странна пещера, воден за ръка от детето. Светлината играеше върху влажните варовикови стени. Като поклонници от древна легенда, погълнати и изгубени сред вътрешностите на гранитен звяр. Дълбоки каменни тръби като на орган, където водата капеше и пееше, отброявайки равномерно и непрестанно минутите, дните и часовете на земята. И в далечния край на пещерата едно създание надигна мократа си паст от каменното езеро и се загледа в светлината с мъртвешкибелите си незрящи очи като яйца на паяк. Сетне завъртя глава ниско над водата, сякаш за да улови миризмата на онова, което не можеше да види. Голо, бледо и прозрачно, чудовището стоеше приведено, а алабастровите му кости хвърляха сянка върху скалите зад него. Червата му, туптящото му сърце. Мозъкът, който пулсираше в матовата стъклена камбана. То разтърси глава наляво-надясно, простена тихо, обърна се и потъна безшумно в мрака.

С първата сивкава светлина на деня той стана, остави момчето да спи и тръгна по пътя. Сетне приклекна и се загледа на юг. Гола, мълчалива, безбожна земя. Предполагаше, че е октомври, но не беше сигурен. От години не поддържаше календар. Пътуваха на юг. Нямаше да оцелеят тук още една зима.

Когато стана достатъчно светло, че да използва бинокъла, той огледа долината. Нещата постепенно изплуваха в утринния мрак. Меката пепел се виеше над асфалтовата настилка. Проучи каквото можа. Няколко участъка от пътя надолу сред мъртвите дървета. Търсеше да види нещо като цветно петно. Някакво движение. Следа от издигащ се дим. Мъжът свали бинокъла, дръпна памучната маска от лицето си, избърса носа си с опакото на ръката и отново огледа периметъра. Сетне просто седна, без да сваля бинокъла, наблюдавайки как пепелявата светлина на деня постепенно се трупа над земята. Знаеше само, че отговорността за детето лежи на неговите плещи. Мъжът каза: Ако то не е думата на Бог, Бог никога не е говорил. Когато се върна, момчето още спеше. Той дръпна синята найлонова мушама от него, сгъна я и я понесе към пазарската количка, където грижливо я прибра. Върна се оттам с чиниите, няколко царевични питки в найлонова торба и пластмасово шише със сироп. Разгъна на земята малката мушама, която използваха като маса, нареди всичко там, извади пистолета от колана си, сложи го на покривката и сетне просто седна, наблюдавайки момчето, докато спеше. През нощта беше свалил маската от лицето му и сега тя беше заровена някъде сред одеалата. Продължи да следи момчето с очи, после погледна към пътя между дърветата. Тук не бяха в безопасност. През деня лесно можеха да бъдат видени от пътя. Момчето се завъртя сред купчината одеала. Отвори очи.

Здравей, татко, каза то.

Тук съм.

Знам.



Час по-късно бяха на пътя. Мъжът буташе количката, а на гърба си и двамата носеха раници с най-важните неща. В случай че се наложеше да изоставят количката и да бягат. Към дръжката на количката беше привързано хромирано огледало от мотоциклет, с което наблюдаваше пътя зад тях. Мъжът намести раницата малко по-високо на раменете си и огледа пустата местност. Пътят беше безлюден. Долу в малката долина се виждаше спокойната сива серпентина на реката. Неподвижна и ясно очертана. Покрай брега имаше клюмнали стъбла на мъртви тръстики. Добре ли си? — попита той. Момчето кимна. Сетне потеглиха по асфалта под бронзовата светлина, тътрейки крака през пепелта. Всеки от тях беше целият свят за другия.



Прекосиха реката по един стар бетонен мост и няколко мили по-нататък стигнаха до крайпътна бензиностанция. Стояха на пътя и се взираха в нея. Мисля, че трябва да видим какво има там, каза мъжът. Да хвърлим един поглед. Тръгнаха през бурените, които се разпадаха около краката им на прах. Преминаха през разнебитената асфалтова площадка и намериха резервоара за помпите. Капакът го нямаше и мъжът се облегна на лакът, за да помирише тръбата, но миризмата на бензин беше едва доловима и спарена. Той се изправи и погледна към сградата. Колонките си бяха там и колкото и да беше странно, маркучите бяха окачени на мястото си. Прозорците бяха непокътнати. Вратата към сервизното помещение беше отворена и мъжът влезе вътре. На стената имаше метална кутия за инструменти. Провери чекмеджетата, но не намери нищо, което да му е от полза. Половининчова чашка1 за развиване на винтове. Храпово колело2. Стоеше и оглеждаше гаража. Метален варел, пълен с боклуци. Влезе в офиса. Навсякъде се стелеше пепел и прах. Момчето стоеше на вратата. Метално бюро, машина за броене на пари. Няколко стари наръчника за автомобили, просмукани от влага и набъбнали. Балатумът беше на петна, отлепен от пода и подвит под течащия покрив. Мъжът вдигна телефона и набра номера на бащиния си дом от онова отдавна отминало време. Момчето го наблюдаваше. Какво правиш? — попита то.

Читать дальше

Шрифт:

Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё не прочитанные произведения.


Гейл Форман: Да остана ли
Да остана ли
Гейл Форман
Джон Уилямс: Стоунър
Стоунър
Джон Уилямс
Карлос Сафон: Сянката на вятъра
Сянката на вятъра
Карлос Сафон
Отзывы о книге «Пътят»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.