Кормак Маккарти - Пътят

Когато се събуди, не беше сигурен къде е. Огънят беше загаснал, дъждът беше спрял. Отметна брезента назад и се надигна на лакти. Сивата светлина на деня. Момчето го гледаше. Татко, каза то.

Да. Тук съм.

Може ли глътка вода?

Да. Да, разбира се, че може. Как се чувстваш?

Малко странно.

Гладен ли си?

По-скоро съм много жаден.

Сега ще ти донеса вода.

Той отметна одеалата назад, стана, мина покрай изгасналия огън, взе чашата на момчето, напълни я от пластмасовата туба, върна се, коленичи и му я подаде. Ще се оправиш, каза той. Момчето пи. Кимна и погледна баща си. Сетне изпи и останалата вода. Още, каза то.

Мъжът напали огън, сложи мокрите дрехи на момчето да изсъхнат и му донесе консервна кутия с ябълков сок. Помниш ли нещо? — попита той.

Какво да помня?

За това как беше болен.

Помня, че стреляхме с ракетния пистолет.

Помниш ли за нещата, които взехме от яхтата.

Момчето седеше отпивайки от сока, после вдигна глава. Аз не съм слабоумен, каза то.

Знам.

Сънувах някакви странни сънища.

Какви?

Не искам да ти казвам.

Добре. Искам да си измиеш зъбите.

С истинска паста за зъби.

Да.

Добре.

Огледа всички консервни кутии и изхвърли няколко от тях, които изглеждаха много ръждясали. Тази вечер те седяха край огъня и момчето пиеше гореща супа, а мъжът, след като окачи влажните му дрехи да съхнат, остана задълго загледан в него, докато накрая то се смути. Стига си ме гледал, татко, каза детето.

Добре.

Но той продължи да го гледа.

Два дни по-късно те тръгнаха по брега към носа, обути в гумените си обувки. Ядоха големи порции храна и мъжът направи навес от корабно платно, колове и въжета, за да ги пази от вятъра. Намалиха запасите си до най-нужното, което можеха да натоварят в количката, и той реши, че след още два дни могат да тръгнат. Докато вървяха към лагера си късно през деня, мъжът видя отпечатъци от обувки в пясъка. Спря се и се загледа надолу към брега. О, боже, каза той. О, боже.

Какво има, татко?

Мъжът извади пистолета от колана си. Хайде, каза той. Бързо.

Брезентът го нямаше. Одеалата им. Бутилката с вода и храната. Вятърът беше издухал корабното платно към дюните. Обувките им бяха изчезнали. Мъжът се затича към обраслата с морски овес ивица, където бе оставил количката, но и нея я нямаше. Всичко. Глупак, каза си той. Глупак.

Момчето стоеше с широко отворени очи. Какво е станало, татко?

Взели са всичко. Хайде. Момчето вдигна глава. Всеки момент щеше да се разплаче.

Стой до мен, каза мъжът. Стой плътно до мен.

Виждаше следите от количката, която бяха бутали през пясъка. Отпечатъци от обувки. Колко? След като излязоха от орловата папрат и земята стана по-твърда, следите изчезнаха. Сетне пак ги намери. Когато стигнаха пътя, той спря момчето с ръка. Морските ветрове бяха издухали пепелта от шосето с изключение на няколко ивици. Не стъпвай на пътя, каза мъжът. И престани да плачеш. Трябва да махнем всичкия пясък от краката си. Хайде. Да седнем.

Той развърза парцалите от краката им, изтръска ги и отново ги върза. Искам да ми помогнеш, каза мъжът. Търсим пясък. Пясък по пътя. Дори и съвсем малко. За да разберем накъде са тръгнали. Ще ми помогнеш ли?

Добре.

Те тръгнаха по асфалта в противоположни посоки. Не бяха се отдалечили много, когато момчето извика. Ето тук, татко. Тръгнали са натам. Когато отиде при него, момчето се беше навело над пътя. Ето тук, каза то. На асфалта имаше съвсем малко пясък, който вероятно се беше посипал от количката. Мъжът стоеше и гледаше надолу по пътя. Браво, каза той. Да вървим.

Тичаха леко. Мъжът си мислеше, че ще може да издържи на това темпо, но не можа. Наложи се да спре, наведе се напред и се закашля. Вдигна глава към момчето, хриптейки. Ще трябва да вървим, вместо да тичаме. Ако ни чуят, ще се скрият встрани от пътя. Хайде.

Колко са те, татко?

Не знам. Може би само един.

Ще ги убиеш ли?

Не знам.

Продължиха. Около час по-късно, когато вече се спускаше дългият здрач, те настигнаха крадеца, приведен над количката, бъхтещ напред по пътя. Когато се обърна и ги видя, се опита да тича с количката, но без успех. Накрая се спря и застана зад нея, държейки касапски нож. Когато видя пистолета, отстъпи назад, но не пусна ножа.

Остави количката, каза мъжът.

Той ги погледна. Задържа погледа си на момчето. Беше изгонен от някоя от комуните и пръстите на дясната му ръка бяха отрязани. Опита се да ги скрие зад гърба си. Ръката му приличаше на месеста шпатула. Върху количката имаше камара от вещи. Беше взел всичко.