Кормак Маккарти - Пътят

Здесь есть возможность читать онлайн «Кормак Маккарти - Пътят» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Современная проза, Альтернативная история, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Пътят: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Пътят»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Защото те носят огъня
„Прозата в тази книга е толкова красива и сурово сдържана, че се чете като пророческо ридание. Изключителен разказ за човечеството в руини, който всички ние трябва да прочетем.“
Дейли Мейл „Покоряваща и неустоима творба. Ще зърнете картини от най-прекрасното и най-ужасното в човешката участ, в най-тъмния й час.“
Буклист „Завладяваща и затрогваща човешка история, която изследва дълбините на отчаянието и варварството, поставени до висотите на любовта, нежността и саможертвата. Маккарти е нанесъл големия си удар — тази история е красива, хипнотична и ужасяващо реална!“
„Ню Стейтсмън“ „Това е кулминацията в творчеството на Маккарти. Неговата пестелива философска проза отново е омагьосваща, както и неподражаемият му талант да описва брутални сблъсъци. Това е дълбок, мъдър и важен роман, поднесен като дар.“
„Тайм Аут“ „Кормак Маккарти разголва Америка — и стила си — до една постапокалиптична сърцевина в този разказ за рода, любовта и загубата, в който отекват библейски резонанси.“
„Индипендънт“, Книги на годината „Ние се нуждаем от Маккарти, за да си представим съдбата на човешка душа. Онова, което той описва, е странно, ужасяващо, нежно и в крайна сметка поразително.“
„Ню Йорк Таймс“ „Постатомен апокалиптичен роман, какъвто не сме виждали никога досега. Черна книга с удивителни пасажи, която се чете като Самюел Бекет, който е решил да надмине Харлан Елисън.“
„Чикаго Трибюн“ „Творба с такава ужасяваща красота, че няма да можете да вдигнете глава от страниците. Тя ще ви остави без дъх.“
„Таймс“ „Маккарти доказва, че е един от най-големите живи американски писатели.“
„Таймс“ „Хипнотизираща… забележителна със своята дълбочина, съпричастност и проникновеност. В тази книга има много образи, които ще ви преследват и ще се явяват отново и отново в ума ви.“
Себастиян Шекспир, „Литеръри Ривю“ „При четенето на Маккарти винаги има нещо като екстаз — екстаз, който е толкова отвъд думите, че прави излишно дори едно изречение като това. Но там има също и покъртителна мъка.“
Ниъл Грифитс, „Дейли Телеграф“ „Обсебващ и тревожен роман, който би трябвало да прочетете наведнъж, стига да можете да понесете силата на пълното му въздействие. «Пътят» е важна книга, която описва най-лошото и най-доброто, на което са способни хората.“
„Дейли Експрес“ „Маккарти е майстор на американската литература и този изключително суров, но смайващо бляскав роман е най-хубавото нещо, което е писал досега. Шокиращ, но невероятно затрогващ разказ, който по един съвършен начин разкрива какво се крие в сърцето на цялото човечество.“
„Биг Ишу“ „Грандиозен роман… Образите продължават да те навестяват дълго, след като си го оставил.“
„Скотлънд он Сънди“ „Омагьосващият роман на Маккарти — малък, но страховито концентриран — е шедьовър, който скоро ще бъде смятан за класика. Неговата тежест и сила са безспорни. Маккарти не може да пише по друг начин, освен красиво.“
„Хералд“
„Пътят“ е разтърсващ разказ за времето, когато цивилизацията и природата са мъртви. Баща и син пътуват през изпепелената Америка на юг към океанския бряг — дни, месеци, години. Нищо не помръдва сред опустошения пейзаж освен носената от вятъра пепел. Те имат само дрехите на гърба си, оскъдни запаси храна и един пистолет, с който да се бранят от варварските шайки канибали по пътищата. Но залогът на това пътуване не е само тяхното оцеляване, защото мъжът и момчето носят огъня на целия човешки род и съдбата на целия свят зависи от баланса на безнадеждната им мисия.
В „Пътят“ отекват отгласи от „Робинзон Крузо“, „Повелителят на мухите“ и „Книгата на Йов“ и едновременно с това тази гениална творба има свой несравним стил и послание. Това е книга за нежността, която стои над всичко. Светът е унищожен, но въпреки цялата разруха, остава тънката нишка на надеждата — дори в края на всички неща…

Пътят — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Пътят», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Когато се събуди, не беше сигурен къде е. Огънят беше загаснал, дъждът беше спрял. Отметна брезента назад и се надигна на лакти. Сивата светлина на деня. Момчето го гледаше. Татко, каза то.

Да. Тук съм.

Може ли глътка вода?

Да. Да, разбира се, че може. Как се чувстваш?

Малко странно.

Гладен ли си?

По-скоро съм много жаден.

Сега ще ти донеса вода.

Той отметна одеалата назад, стана, мина покрай изгасналия огън, взе чашата на момчето, напълни я от пластмасовата туба, върна се, коленичи и му я подаде. Ще се оправиш, каза той. Момчето пи. Кимна и погледна баща си. Сетне изпи и останалата вода. Още, каза то.

Мъжът напали огън, сложи мокрите дрехи на момчето да изсъхнат и му донесе консервна кутия с ябълков сок. Помниш ли нещо? — попита той.

Какво да помня?

За това как беше болен.

Помня, че стреляхме с ракетния пистолет.

Помниш ли за нещата, които взехме от яхтата.

Момчето седеше отпивайки от сока, после вдигна глава. Аз не съм слабоумен, каза то.

Знам.

Сънувах някакви странни сънища.

Какви?

Не искам да ти казвам.

Добре. Искам да си измиеш зъбите.

С истинска паста за зъби.

Да.

Добре.

Огледа всички консервни кутии и изхвърли няколко от тях, които изглеждаха много ръждясали. Тази вечер те седяха край огъня и момчето пиеше гореща супа, а мъжът, след като окачи влажните му дрехи да съхнат, остана задълго загледан в него, докато накрая то се смути. Стига си ме гледал, татко, каза детето.

Добре.

Но той продължи да го гледа.

Два дни по-късно те тръгнаха по брега към носа, обути в гумените си обувки. Ядоха големи порции храна и мъжът направи навес от корабно платно, колове и въжета, за да ги пази от вятъра. Намалиха запасите си до най-нужното, което можеха да натоварят в количката, и той реши, че след още два дни могат да тръгнат. Докато вървяха към лагера си късно през деня, мъжът видя отпечатъци от обувки в пясъка. Спря се и се загледа надолу към брега. О, боже, каза той. О, боже.

Какво има, татко?

Мъжът извади пистолета от колана си. Хайде, каза той. Бързо.

Брезентът го нямаше. Одеалата им. Бутилката с вода и храната. Вятърът беше издухал корабното платно към дюните. Обувките им бяха изчезнали. Мъжът се затича към обраслата с морски овес ивица, където бе оставил количката, но и нея я нямаше. Всичко. Глупак, каза си той. Глупак.

Момчето стоеше с широко отворени очи. Какво е станало, татко?

Взели са всичко. Хайде. Момчето вдигна глава. Всеки момент щеше да се разплаче.

Стой до мен, каза мъжът. Стой плътно до мен.

Виждаше следите от количката, която бяха бутали през пясъка. Отпечатъци от обувки. Колко? След като излязоха от орловата папрат и земята стана по-твърда, следите изчезнаха. Сетне пак ги намери. Когато стигнаха пътя, той спря момчето с ръка. Морските ветрове бяха издухали пепелта от шосето с изключение на няколко ивици. Не стъпвай на пътя, каза мъжът. И престани да плачеш. Трябва да махнем всичкия пясък от краката си. Хайде. Да седнем.

Той развърза парцалите от краката им, изтръска ги и отново ги върза. Искам да ми помогнеш, каза мъжът. Търсим пясък. Пясък по пътя. Дори и съвсем малко. За да разберем накъде са тръгнали. Ще ми помогнеш ли?

Добре.

Те тръгнаха по асфалта в противоположни посоки. Не бяха се отдалечили много, когато момчето извика. Ето тук, татко. Тръгнали са натам. Когато отиде при него, момчето се беше навело над пътя. Ето тук, каза то. На асфалта имаше съвсем малко пясък, който вероятно се беше посипал от количката. Мъжът стоеше и гледаше надолу по пътя. Браво, каза той. Да вървим.

Тичаха леко. Мъжът си мислеше, че ще може да издържи на това темпо, но не можа. Наложи се да спре, наведе се напред и се закашля. Вдигна глава към момчето, хриптейки. Ще трябва да вървим, вместо да тичаме. Ако ни чуят, ще се скрият встрани от пътя. Хайде.

Колко са те, татко?

Не знам. Може би само един.

Ще ги убиеш ли?

Не знам.

Продължиха. Около час по-късно, когато вече се спускаше дългият здрач, те настигнаха крадеца, приведен над количката, бъхтещ напред по пътя. Когато се обърна и ги видя, се опита да тича с количката, но без успех. Накрая се спря и застана зад нея, държейки касапски нож. Когато видя пистолета, отстъпи назад, но не пусна ножа.

Остави количката, каза мъжът.

Той ги погледна. Задържа погледа си на момчето. Беше изгонен от някоя от комуните и пръстите на дясната му ръка бяха отрязани. Опита се да ги скрие зад гърба си. Ръката му приличаше на месеста шпатула. Върху количката имаше камара от вещи. Беше взел всичко.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Пътят»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Пътят» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Кормак Маккарти - Кони, кони…
Кормак Маккарти
Кормак Маккарти - Дорога [Литрес]
Кормак Маккарти
Кормак Маккарти - Советник
Кормак Маккарти
libcat.ru: книга без обложки
Кормак Маккарти
libcat.ru: книга без обложки
Кормак Маккарти
Кормак Маккарти - За чертой
Кормак Маккарти
Кормак Маккарти - Старикам тут не место
Кормак Маккарти
Кормак Маккарти - Кровавый меридиан
Кормак Маккарти
Кормак МакКарти - Дорога
Кормак МакКарти
Кормак Маккарти - Kelias
Кормак Маккарти
Отзывы о книге «Пътят»

Обсуждение, отзывы о книге «Пътят» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x