Кормак Маккарти - Пътят

Влезе в къщата през задната врата, държейки ракетния пистолет на нивото на кръста си. Всичко от стените беше свлечено до самите дъски. Мина през гостната и се спря на площадката на стълбището. Заслуша се за някакъв звук от горния етаж. Погледна през прозореца към мястото, където лежеше количката и тръгна по стълбите.

Една жена седеше в ъгъла, държейки в ръцете си мъж. Беше съблякла връхната му дреха и го беше завила с нея. Веднага щом го видя, започна да кълне. Сигналната ракета беше догоряла на пода, оставяйки петно от бяла пепел, и в стаята се усещаше лека миризма на изгоряло дърво. Той тръгна към прозореца и погледна навън. Жената го следваше с поглед. Мършава, с провиснала побеляла коса.

Кой друг е тук?

Тя не отговори. Той мина покрай нея и обиколи стаите. Кракът му силно кървеше. Чувстваше панталоните си подгизнали от кръв. Върна се във всекидневната. Къде е лъкът? — попита той.

Не е у мен.

Къде е?

Не знам.

Изоставили са ви тук, нали?

Аз сама останах.

Мъжът се обърна и тръгна, куцайки, надолу по стълбите. Сетне отвори входната врата, излезе и се отдалечи заднешком по улицата, наблюдавайки къщата. Когато се върна при количката, я изправи и струпа разсипаните неща обратно в нея. Стой до мен, прошепна той. Стой до мен.

Влязоха в един магазин в края на града. Мъжът вкара количката в едно задно помещение, затвори вратата и намести количката странично пред нея. Извади бутилката с газ и дюзата, запали я, сложи я на пода, сетне разкопча катарамата на колана си и събу окървавените си панталони. Момчето го гледаше. Стрелата беше направила разрез точно над коляното, дълъг около 7–8 сантиметра. Раната беше дълбока, все още кървеше и горната част на крака му беше потъмняла. Върхът на стрелата вероятно е бил направен от кован пирон, стара лъжица или бог знае какво. Виж дали можеш да намериш несесера за първа помощ, каза той.

Момчето не помръдна.

Потърси несесера за първа помощ, по дяволите. Недей просто да седиш там.

Момчето скочи на крака, тръгна към вратата и започна да рови под одеалата и брезента в количката. Малко по-късно се върна с несесера и го подаде на мъжа, който го взе без коментар, сложи го на бетонния под, натисна езичето му и го отвори. Протегна ръка и засили пламъка на дюзата, за да има повече светлина. Донеси ми бутилката с вода, каза той. Момчето донесе бутилката, мъжът разви капачката й, сипа вода върху раната си и я задържа затворена с пръсти, докато избърше кръвта. Проми раната с дезинфектант, отвори едно найлоново пликче със зъби, извади оттам малка извита медицинска игла и копринен конец и приближи иглата към светлината от дюзата, докато я вдене. Сетне извади една медицинска клампа от несесера, пъхна иглата между краищата й, закопча клампата и започна да шие раната. Работеше бързо, без да се старае много. Момчето стоеше клекнало на пода. Мъжът го погледна за миг и продължи да шие. Не е необходимо да гледаш, каза той.

А може ли?

Да, може.

Боли ли?

Да. Боли.

След като свърши с шиенето, мъжът отряза конеца с ножиците от несесера и погледна момчето, което гледаше зашитата рана.

Съжалявам, че ти изкрещях.

Момчето вдигна глава. Няма нищо, татко.

Да тръгваме.

Добре.

На сутринта валеше и прозорците в задната част на сградата дрънчаха от силния вятър. Мъжът стоеше, загледан навън. Срутен стоманен док във водата. Щурвалски кабини на потънали рибарски лодки, стърчащи над сивите вълни. Нищо не помръдваше там. Всичко, което можеше да помръдва, отдавна беше отнесено. Кракът му пулсираше. Той махна превръзката, дезинфектира раната отново и я огледа. Плътта около шева беше подута и потъмняла. Направи нова превръзка и обу вкоравените си от кръвта панталони.

Прекараха деня там, седейки сред сандъците и щайгите. Трябва да говориш с мен, каза мъжът.

Аз говоря.

Сигурен ли си?

В момента говоря.

Искаш ли да ти разкажа приказка?

Не.

Защо не?

Момчето го погледна, после извърна глава настрани.

Защо не?

Тези приказки не са истински.

Не е необходимо да са истински. Те са просто приказки.

Да, но в тези приказки ние винаги помагаме на хората, а иначе не го правим.

Защо ти не ми разкажеш приказка?

Не искам.

Добре.

Нямам приказки за разказване.

Можеш да ми разкажеш някоя история за теб.

Ти вече знаеш всички истории за мен. Защото винаги си бил с мен.

Имаш истории вътре в теб, за които не знам.

Искаш да кажеш нещо като мечти.

Да, нещо като мечти. Или просто неща, за които си мислиш.