Аркадий Стругацки - Прогресорите и странниците

Тойво вече беше успял да се овладее.

— Слушай — рече той. — Що се отнася до кваса, това е интересно хрумване. Ами че то е извънредно произшествие! Защо не сте съобщили досега? — строго попита той. — Не знаете ли какъв е редът? Сега ще изправим Магистъра до стената!

— Винаги го обръщаш на шега — сърдито каза Ася. — Всички наоколо едно си знаят — да се шегуват!

— Чудесно! — поде мисълта й Тойво. — Трябва да се радват! Когато започне истинската работа, няма да им е до шеги…

Ася раздразнено тропна с юмрук по коляното си.

— Боже мой! Какво си взел да се преструваш пред мен? Та ти не щеш да се шегуваш, никак не ти е до шеги на тебе, че нали хората най-много от това се дразнят като ви гледат! Изградили сте около себе си един навъсен, мрачен свят, изпълнен със заплахи, във вашия свят царят страх и подозрителност… Но защо? От къде на къде? Как се появи у вас тази космическа мизантропия?

Тойво не отговори.

— Може би защото всичките тези ваши необясними извънредни произшествия са някакви трагедии? Но нали извънредните произшествия винаги са трагедии! Дали е тайнствено, или може да се обясни — няма значение, защото все си остава извънредно произшествие! Така ли е?

— Не е вярно — рече Тойво.

— Как така? Да не би да има други, щастливи извънредни произшествия?

— Понякога има.

— Например? — злъчно попита Ася.

— Хайде по-добре да пием чай — предложи Тойво.

— Чакай малко, не се измъквай. Моля те, преди това ми дай пример за някое щастливо, бодро, жизнерадостно извънредно произшествие.

— Добре — каза Тойво. — Но после ще пием чай. Разбрахме ли се?

— Престани да се занасяш — рече Ася.

Те замълчаха. Долу, сред гъстия листак на градините, сред сиво-черния здрач заблещукаха разноцветни огньове. И искрите от тази жарава обляха черните стволове на небостъргачите с хиляди етажи.

— Знаеш ли кой е Гужон? — попита Тойво.

— Разбира се.

— А Соди?

— Има си хас!

— С какво според теб са забележителни тези хора?

— „Според мен“! Не според мен, а всички знаят, че Гужон е изключителен композитор, а Соди е велик изповедник… А според теб?

— А според мен те са необикновени хора заради нещо съвсем друго — рече Тойво. — До петдесетгодишна възраст Алберт Гужон просто е бил добър агрофизик и толкоз. Не се е отличавал с никакви музикални способности. А Бартоломю Соди четиридесет години се е занимавал с тъмните функции и е бил сух, педантичен и необщителен човек. Ето къде преди всичко се крие необикновеното в тези хора според мен.

— Какво искаш да кажеш? От къде на къде намираш нещо изключително в това? Хората имали скрит талант, работили дълго и упорито… а сетне количеството прераснало в качество…

— Не е имало количество, Ася, там е цялата работа. Качеството само по себе си внезапно се променило. Коренно. Просто за миг. Като взрив.

Ася замълча, като мърдаше устни, а после попита със злъч, в която се прокрадваше неувереност:

— Да не би пък според тебе Странниците да са ги вдъхновили, а?

— Не съм казал такова нещо. Ти поиска да ти дам примери за щастливи и жизнерадостни извънредни произшествия. Моля, заповядай. Бих могъл да ти изредя още десетина имена, които наистина са по-малко известни.

— Добре. Но защо всъщност се занимавате с това? От къде на къде ви засяга тази работа?

— Ние се занимаваме с всякакви извънредни произшествия.

— Та нали това питам: какво им е извънредното на тези произшествия?

— Те не могат да бъдат обяснени в рамките на днешните ни представи.

— Та колко необясними неща има на този свят! — извика Ася. — Ридърството също е необяснимо, само че свикнахме с него…

— Това, с което сме свикнали, не го смятаме за необикновено. Ние не се занимаваме с явленията, Ася. Ние се занимаваме с произшествията, със събитията. Нещо не е било, не е ставали хиляда години, а сетне изведнъж се е случило. Защо се е случило? Не е ясно. Как може да се обясни? Специалистите вдигат рамене. Тогава му обръщаме внимание. Разбираш ли, Асенка, ти неправилно класифицираш извънредните произшествия. Ние не ги делим на щастливи и трагични, ние ги делим на обясними и необясними.

— И ти смяташ, че всяко необяснимо извънредно произшествие представлява потенциална заплаха, така ли?

— Да. Включително и щастливите.

— И каква заплаха може да представлява необяснимото превръщане на един обикновен агрофизик в гениален музикант?

— Не се изразих съвсем точно. Заплаха представлява не извънредното произшествие само по себе си. Обикновено най-тайнствените извънредни произшествия са напълно безобидни. Понякога дори комични. Заплахата може да произтича от самата причина за извънредното произшествие. От механизма, който е породил това произшествие. Нали въпросът може да се постави така: защо на някого е притрябвало да превръща агрофизика в музикант?