Айра Левин - Кулата на ужасите

Дали пак не беше зарязал пиенето? И какво ли пишеше?

Дърт мръсник… Да се залепи зад нея на опашката в магазина в самия ден на пристигането й. Опитваше се да повтори миналото…

Ами срещата в парка? Кога бе станала? Как? Какво ли още й беше издрънкал, какво ли му бе говорила тя? Очевидно разговорът е бил сериозен.

Вероятно е било сутринта, след като уреди въпроса с Роки. Тогава спа почти до обяд, а сетне тя разказваше на Сара по телефона колко било приказно в парка… Влудяващо е да не знае всичко…

Подсмихна се. Май се бе разглезил от много знаене. Имаше ли някакво значение какво са си говорили и кога и как са се срещнали? Ни най-малко.

Колкото и да ти е криво, Сами, не можеш да имаш и двете. Радвай се, че още си жив. Не знаеш с колко малко се размина с вероятността Ейб да дойде на твоето погребение, вместо ти да ходиш на неговото…

Погледа как Бет претърсва чекмеджетата в гардероба на Алисън. Скука.

Доктор Палм и Мишел: все същото. Лайза играеше аеробика.

И отново — те двамата в леглото й. Тя беше отгоре, скоро щяха да свършат.

Фантастична жена. В сравнение с нея, Наоми можеше да мине направо за фригидна.

Върна лентата назад — кратък разговор, търкаляне по леглото, излизане от стаята.

Започна да гледа отначало. Целуваха се и се галеха.

Дали да не й се обади? Не, не биваше да я безпокои.

Но сигурно и тя се чувстваше по същия начин. Дори повече. Освен това не беше в репетиция или пред камерата…

Изключи звука. Взе от „Справки“ телефона на издателство „Дайадъм“.

Свързаха го със Сара.

— Ало, казвам се Пит Хендърсън. Удобно ли е да ме свържете с госпожица Норис? По личен въпрос.

— Момент моля.

Наблюдаваше как прилагат „шейсет и девет“.

— Здравей…

— Здравей… — Гледаше с усмивка. — Извинявай, че те безпокоя, но исках да се убедя, че наистина съществуваш…

Едва няколко дни по-късно, когато излезе сутринта от апартамента си и видя Вайда, облечена в кимоно на цветя и потънала в мрачни предчувствия, да тътри през вратата розовите куфари на път за едномесечен престой в Португалия, тя осъзна (пътуваше в асансьора с русата двойка от четиринайсетия етаж, мъжа с козята брадичка от дванайсетия и черно-бялото семейство от седмия), че Пит знаеше заниманията, доходите, възрастта и семейното положение на всеки човек в сградата, а и много други неща от формулярите и препоръките им.

Сигурно бе забавно.

Спомена му за това същата вечер, към десет часа, докато хапваха хамбургери и пържени картофи в „Джаксън Хоул“.

Погледна я през малката квадратна маса, без да спира да дъвче.

Преглътна. Пийна бира от пластмасовата чашка. Тя отхапа от сандвича.

Изтри устни със салфетката.

— Не бих казал, че забавно е точната дума, но положително познаването на основните факти в живота им ми носи известно удовлетворение. Всички любопитстваме как живеят съседите, това е инстинкт за самосъхранение, диктуван от най-примитивната част на мозъка. Като душенето на Фелис. — Лапна картоф от чинията в средата на масата.

— Повярвай ми, този инстинкт се удовлетворява много лесно в предградията на Уичита. Израснала съм в обстановка, в която всеки познава всички. На Елинър Лейн нямаше скрито-покрито. — Взе си картоф.

— Ако имаш някакви въпроси, ще се радвам да те осветля.

— Вече мислих, че няма да се сетиш. С какво се занимава Вайда Трависейно? Моята съетажничка.

— Официално се води манекенка — усмихна се той, — но адвокатът ми смята, че е скъпоплатена проститутка „на повикване“. Ти как смяташ?

— Може да е и двете. Надявах се ти да ми кажеш. А защо я прие за наемателка? Нямам нищо против нея, държи се много мило, но щом адвокатът ти е на такова мнение…

Той пийна бира.

— Искам да събера на едно място най-различни хора. Колкото може по-различни, като се отчете спецификата на квартала и особено на наема. Не ми се ще да съм заобиколен изцяло от надути богаташи, дори и в асансьора.

— Звучи разумно.

— Така е, но адвокатите и агентите по недвижими имоти са особена категория индивиди. Сигурен съм, че ме смятат или за смахнат, или за досадник.

— Ако наистина е така, то си е за тяхна сметка.

Продължиха да ядат сандвичите. Притиснаха нежно краката си под масата.

— А какво представляват Джонсънови?

— Кои Джонсънови? А, от тринайсет Б. Вечно отсъстват и ги бях забравил. Мярват се по за няколко седмици. Англичани. Над петдесетгодишни. Той е адвокат, пардон, юридически съветник, а тя… Забравих с какво се занимава. С нищо. Пазарува. Прибира се с много пакети.