Питър Бенчли - Челюсти

Хендрикс не се съмняваше, че още щом се избави от тези скучни дежурства от полунощ до осем сутринта, службата му ще стане по-интересна. Но засега тя беше страшно монотонна. Беше му пределно ясно защо му възлагат тези нощни дежурства. Броуди обичаше да въвежда младите си сътрудници в работата постепенно, да им дава възможност да развиват у себе си необходимите професионални качества — трезв поглед върху нещата, разсъдителност, сдържаност, вежливост — в такова време на денонощието, когато не са прекомерно заети с работа.

Дежурството от осем сутринта до четири следобед беше най-напрегнатото, то изискваше опит и такт. В тази смяна работеха шест души. Единият регулираше усиленото през летния сезон движение на кръстовището Мейн Стрийт и Уотър Стрийт. Други двама патрулираха по улиците в полицейски коли. Четвъртият отговаряше на телефонните повиквания в участъка. Петият се занимаваше с канцеларската работа, а шефът си имаше работа с посетителите: дами, които се жалваха, че не могат да спят поради постоянния шум от двата градски бара — „Мечката Ранди“ и „Саксън“; собствениците на къщи, недоволни от факта, че на плажа се шляят всякакви хора и нарушават реда; банкерите, посредниците и юристите, които прекарваха почивката си в градчето — те наминаваха да споделят с него как да съхранят първичния вид на Амити и едновременно с това да го превърнат в отличен летен курорт.

Дежурството от четири следобед до полунощ беше пълно с неприятности. Това беше време, когато младите безделници се събираха в „Мечката Ранди“ и се сбиваха или така се напиваха, че после, седнали зад кормилото, представляваха голяма опасност по пътищата; времето, по което — макар и рядко — бандити от Куинс 1 1 Район в Ню Йорк. — Б.пр. по двойки нападаха минувачите в тъмните странични улици и ги ограбваха, и най-после — времето, по което полицията, събрала достатъчно факти, се чувстваше задължена два пъти месечно да направи обиск в някоя от огромните къщи на брега на океана, за да конфискува марихуана. Между четири часа и полунощ дежуреха шестте най-яки мъже в полицията, всичките на възраст между трийсет и шейсет години.

Дежурството между полунощ и осем сутринта обикновено бе спокойно. Тишината беше осигурена през цели девет месеца от годината — до летния сезон. Най-голямото събитие миналата зима беше бурята, която извади от строя сигналната система, свързваща четирийсет и осем от най-богаташките къщи в Амити с полицейския участък. Между полунощ и четири сутринта през летния сезон дежуреха обикновено трима полицаи. Но сега единият от тях, младеж на име Дик Анджело, си взе двуседмичен отпуск до разгара на сезона. Другият, Хенри Кимбъл, който бе служил трийсет години в армията, предпочиташе дежурството от полунощ до четири сутринта, защото то му даваше възможност да си отспи, преди да започне работа — през деня беше барман в „Саксън“. Хендрикс се опита да се свърже с Кимбъл по радиото и да го накара да мине по плажа покрай Олд Мил Роуд, но както и очакваше, опитът му излезе безуспешен. Както винаги, Кимбъл спеше дълбоко в полицейската кола, паркирана зад аптеката. Ето защо Хендрикс взе телефона и набра домашния номер на своя шеф.

Броуди спеше, но това вече беше онази крайна фаза на полусън, когато виденията бързо се сменят и пробуждането може да настъпи всеки момент. Щом се раздаде първият звън, Броуди сънуваше, че е отново в училище и че прегръща някакво момиче на училищното стълбище. Второто позвъняване изтри видението. Броуди се обърна в леглото и вдигна слушалката.

— Да?

— Шефе, обажда се Хендрикс. Не исках да ви безпокоя по това време, но…

— Колко е часът?

— Пет и двайсет.

— Ленард, надявам се, не ме будиш заради някоя глупост.

— Изглежда, че ни се отваря работа поради една плаваща.

— Плаваща? О, господи, какво пък значи това?

Хендрикс бе използвал думата „плаваща“, която бе прочел в своя детективски роман.

— Удавница обясни той смутено и разказа на Броуди за телефонния си разговор с Фут. — Помислих си, че ще поискате да проверите случая, преди хората да са излезли на плажа. По всичко личи, че днес денят ще бъде слънчев.

Броуди изпусна една шумна въздишка.

— Къде е Кимбъл? — попита той и после бързо добави: — Впрочем, близко е до ума. Ще взема да монтирам в колата такова радиоустройство, което да не може да се изключва.

Хендрикс почака малко и каза:

— Както ви казах, шефе, никак не ми си щеше да ви безпокоя…