Джеймс Кан - Полтъргайст

— Правилно ли чух? — прекъсна я д-р Хофман от Медицинския факултет. Наистина ли намеквате, че МОЗЪКЪТ на тази жена приема съобщения, които сте успели да запишете на електроенцефалограма? — гласът му не бе презрителен.

— Засега не намеквам нищо. Просто представям данните, които сме събрали — в хронологичен ред. Когато свърша (тя наблегна на последната дума), ще приветствам всякакви обяснения, предположения и мерки, които някой може да предложи.

Хофман кимна в знак на извинение като непослушно момче, което са хванали да прави гримаса зад гърба на учителката. Леш продължи:

— По молба на субекта и тъй като обратът в хода на събитията бе толкова неочакван и необичаен, променихме останалата част от експеримента. Превърнахме го в ново своеобразно и уникално изследване по следния начин: на следващата вечер аз и двама асистенти с кола, оборудвана с електроенцефалограф и телеметрична техника проследихме посоката, в която се увеличаваше електрическата активност на мозъчните вълни у субекта от току-що описания тип — сякаш е антена в домашния ни приемник.

Хофман завъртя очи към тавана. Леш не му обърна внимание.

— Призори стигнахме до къщата на семейство Ф. от предградията, които изглеждаха силно разтревожени. Помолиха ни за помощ. Субектът Т. бе в състояние на изтощение, затова наредих на асистентите си да я доведат тук в болницата, а аз останах при семейството, с което бяхме установили контакт. В последвалия разговор те изразиха пред мен убеждението си, че къщата им е обитавана от нещо като полтъргайст.

Тук Хофман стана, усмихна се и демонстративно погледна стенния часовник.

— Ако ме извините, имам среща, за която в никакъв случай не бива да закъснявам.

И си тръгна, последван от двама сътрудници на факултета му и двама студенти-медици. Леш изчака да излязат, преди да продължи.

— Полтъргайст, за онези от вас, които не са запознати с термина, означава „шумен или трополящ домашен дух“. Г-н и г-жа Ф. ми описаха епизоди, при които картини са падали от стената, ветрове са духали в затворени стаи, чувало се чукане, лампи светвали сами и т.н. Но съвсем разбираемо най-тревожен за тях бе фактът, че петгодишната им дъщеря е изчезнала. И още по-смущаващо — че я ЧУВАТ. В телевизора. Разбира се, тя не присъстваше физически вътре, само гласът й. Освен това нещо като неясно изображение се появяваше на екрана, когато апаратът бе настроен между два канала. Казаха ми, че най-добър е ефектът при ултрависоките честоти. Бяха обезумели. Не знаех какво да мисля. Но след като бях стигнала толкова далеч, реших да отида докрай — какъвто и да е той. И така, вечерта инсталирахме в къщата необходимата апаратура — видеокамери, анализатори на йонния поток, магнитометри, инфрачервени обективи и пр. Целият инструментариум на моите изследвания. Това, което видяхме и най-сетне успяхме да запишем, ме накара да се замисля, но както вече казах, просто не зная какъв извод да направя. Първо изследвахме стаята, в която се предполага, че е изчезнало детето. Или поне се опитахме да я огледаме. Предметите в нея се движеха, по-точно летяха, и то с такава скорост, че не можехме да влезем. После г-жа Ф. установи връзка с дъщеря си Керъл Ан чрез телевизора в дневната. Всички чухме гласа на момичето от апарата. Същият детски глас, с който случайно бяхме чули да говори субектът Т. предишната нощ. Момиченцето каза, че вижда ярка светлина. Посъветвахме я да стои настрана от нея. Но за това след малко. След това станахме свидетели на поредица материализации.

Тук д-р Леш отвори куфарчето си и раздаде някои от трофеите си.

— Тези предмети буквално се появиха във въздуха пред нас и паднаха на пода.

Публиката замърмори.

— После се случи следното — тя извади няколко увеличени снимки с размери 8 на 10 инча. Един от асистентите ми ти бе качил на горния етаж, за да проучи възможността в къщата да има замаскиран предавател, излъчващ гласа, който чувахме. В процеса на проучването асистентът изпитал остро болезнено усещане за ухапване в хълбока.

— Ухапване ли казахте?

— Ухапване по хълбока, като практически липсваше видима причина за подобно усещане. Но като го огледахме след няколко минути, открихме тези следи от зъби и ги фотографирахме… сега ще ги видите.

Д-р Леш раздаде снимките на хълбока на Марти.

— Както може те да се убедите, изглежда, са оставени от долна челюст с размери приблизително 12 инча, в най-широката й част. Взехме проби и за аеробни, и за анаеробни бактерии. До тази сутрин нищо не поникна в аеробните култури. В анаеробната среда се развиха две дребни непознати форми, които живяха само няколко часа. В момента продължават антигенните изследвания. За всеки случай имунизирахме пострадалия срещу тетанус. На този етап решихме да се въздържим от имунизацията срещу бяс, макар че трябва да подчертая, ухапването, изглежда, е от челюст на някакъв вид бозайник. Решихме да я отложим, поне временно, с надеждата, че ще успеем скоро да намерим животното и да разберем дали е заразено.