Джеймс Кан - Полтъргайст

— Свършило е мастилото в осми писец, докторе обърна се той към гърба й. — Какво да предприемем в такава ситуация?

— Просто го зареди, нали така е написано в инструкцията ти за работа? — усмихна се тя, без да вдигне поглед от материалите.

Те обичаха да се шегуват един с друг.

Записа на Танджина ли гледате? — запита той.

— Да. Струва ми се, че се забелязва определена закономерност — когато прави добре ПСИ-тестовете, електроенцефалограмата й показва статистически значимо преобладаване на…

— Алфа-вълни, нали?

— Да, алфа, но това малко или повече беше известно от самото начало. Това, което откривам тук — и колкото повече се вглеждам, толкова по-ясно го виждам, — е ПГО-активност. Понто-геникуло-окципитални върхове.

— Същите, които се виждат и при РЕМ-съня ли?

— Точно така. И именно това прави откритието още по-интересно — то като че ли подсказва, че ПСИ-явленията могат да имат връзка със състоянието на сън, което, разбира се, е смешно, както винаги се е смятало.

В стаята влезе Райън и седна.

— Надявам се, че не говорите пак за магии — засмя се той, докато стоварваше книгите си върху масата.

Райън Мичъл беше един от студентите на д-р Леш. Той бе умен, енергичен и самоуверен. Както и Леш, той бе виждал демонстрации на телепатия в лабораторията й, но за разлика от нея той обикновено се надсмиваше над всичко останало поради липсата на убедителни доказателства, поради глупците и шарлатаните, от които гъмжеше гази област.

Райън обаче не бе циник, а просто скептик. Той се придържаше към строги критерии и всичко, което не отговаряше на тези критерии, бе крайно подозрително, беше недостойно, ако не и безсмислено да се занимава с него човек. Той бе a priori скептичен към всичко. Но стига веднъж едно явление да бе издържало строгия му изпит, да не бе унищожено от скрупульозния му анализ и да бе запазило силата си пред погледа на безучастния наблюдател, тогава Райън Мичъл можеше да повярва и щеше да отстоява тази вяра срещу всички нападки.

За нещастие, повечето „доказателства“ за паранормалните явления не можеха да отговорят на строгите му критерии.

Райън бе убеден например, че Танджина шмекерува.

— Марти говореше за мастило — каза д-р Леш, — а аз говорех за електроенцефалограмата на Танджина.

— Мисля, че трябваше да я отрежем — продължи Райън. — Наистина, Марта, тя просто ни води за носа.

— Аз не мисля така, Райън. По две причини. Първо, тъкмо разказвах на Марти, че в нейната ЕЕГ започва да се проявява определена закономерност. Погледни, виж тези върхове на ПГО — те се образуват всеки път, когато записът е положителен за поведенчески паранормално изживяване — Райън започна да разглежда записите, а Леш продължи. — Другата причина, поради която не смятам, че шмекерува, е, че тя е толкова разстроена. Самата тя не вярва съвсем в някои от тези преживявания и със сигурност би искала да се отърве от тях, а освен това, тя никога не би дошла при нас, ако сестра й не бе настоявала „да се излекува“. Не, аз мисля, че при Танджина нещата са истински.

— Истински, така ли — каза саркастично Райън.

Какво имаме за тази нощ? — попита Марти.

— Тази нощ ще приложим всичко — каза Леш, като свали очилата си и разтърка с пръсти очи. — ЕЕГ, предизвикан потенциал, анализ на електромагнитното поле и визуалното наблюдение — първо, под хипноза и после — по време на сън.

— Смятам, че си губим времето. Но по дяволите, та това е просто стажът ми.

— Това с просто животът ми, г-н Мичъл — обади се от прага Танджина.

За момент настъпи неловка тишина, докато тримата се чудеха от колко ли време тя стои там и слуша. За Танджина това не бе нещо необичайно — неловкото мълчание. Тя беше джудже.

— Райън не искаше да те обиди, Танджина — намеси се д-р Леш. — Той е по рождение скептик. Това е просто неговият научен подход.

— Честно ще ви кажа, докторе, не ме интересува дали вярвате във възможностите ми или не, стига да намерите начин да прекратите сънищата ми.

— Ще направим всичко, което е във възможностите ни — любезно каза д-р Леш, — това е всичко, което мога да ти обещая.

Небето бе отново застлано с купести облаци, когато Стив се отправи с колата си вкъщи в понеделник вечерта. Той се надяваше да няма нови сензации, както в неделята. Всички щяха тази нощ да си подремнат добре.

Той изпъшка, когато направи последния завой, излезе от Кънтри скуайър и се насочи към отклонението, водещо към дома му — входът беше преграден с три кофи за боклук.