Джеймс Кан - Полтъргайст

Бавно и внимателно тя се спусна към леглото, над всяка фигура поред. Първо се спря над момчето, забоде студен пръст в малката падина на гърдите му, потупа го по бузата, заглуши похлипванията му.

После бе Дайан. Тя пропълзя по кожата й, притисна я, мина по нея, докато друг от пръстите се обви около крака на Стив, обхвана го и се удължи.

Сега отново се вдигна, увисна във въздуха над тях. Керъл Ан наблюдаваше очаровано. Пръстите не спираха да се движат и да опипват. Накрая опряха в стената над леглото и спряха зеленикави, приличаща на пипало ръка, протегнала се по цялата дължина на стаята. Тя стана по-ярка, наля се със светлина…, докато изведнъж се изстреля от телевизора срещу стената с едно оглушително „бу-ум“.

Всички се събудиха и наскачаха. Роби веднага заплака. Стаята изведнъж започна да се тресе, прозорецът се пукна, картини изпопадаха от стените, електрическите крушки експлодираха. Керамичните фигури прелетяха през цялата стая и се разбиха в гардероба.

После, също така внезапно, всичко замря. Стаята потъна в неестествена тишина. Навън бурята премина окончателно.

В продължение на един дълъг миг никой — и нищо — не помръдваше.

И тогава Керъл Ан прошепна:

— Те са тук.

Понеделник сутрин. Стив започна да почиства боклуците край къщата — клонът, който светкавицата отцепи от дъба, туфи изкоренени храсти, лишеи, мокри хартии. Пълен безпорядък.

Зад гърба му булдозер копаеше дълбок ров в земята, полегат в единия край и отвесен в другия — подготовка за басейна. Вътре в къщата се чуваше как Дайан шета в кухнята и трака с чиниите, приготвяйки закуската. Просто още един обикновен, напрегнат ранен понеделник.

Бен Тътхил прекоси ливадата откъм къщата си отзад с ръце в джобовете. Тътхил беше глупав, плешив и дебел. Стив не можеше да го понася, но все пак се чувстваше задължен да спазва поне съседско приличие. Винаги бе готов да даде на това магаре още един шанс, макар че никога не беше сигурен защо го прави.

— Добро утро Тътхил!

— Тук е като след бедствие. Фрийлинг.

— Да, току-що говорих с губернатора — той ще изпрати помощ всеки момент.

— Казвах ти, че трябваше да отсечеш това дърво още преди години.

Стив разтри коляното си и се облегна на перилата на верандата.

— Това не е толкова страшно. Трудното ще бъде да се разчисти опустошението от земетресението вътре.

— За какво земетресение говориш?

— Не го ли усети? Разтърси ни миналата нощ, към два и половина. Всички картини изпопадаха на земята.

— Не чух за никакво земетресение по радиото тази сутрин. Най-вероятно просто това старо дърво е било блъсна то от бурята в прозорците ви. Трябва да се отървеш от това нещо, то е опасно — Тътхил се усмихна и тръгна обратно към дома си, все така с ръце в джобовете.

Стив влезе в кухнята. Роби и Керъл Ан бяха седнали на масата и се опитваха да решат дали да ядат, да се сбият или да подхвърлят парчета бекон на Е. Бъз под масата. Дайан разбиваше яйца в медна купа, докато говореше в телефонната слушалка, затисната с рамото й. От малък черно-бял телевизор „Сони“ върху лавицата гърмеше „Шоу за днес“. Дейна оправяше прическата си, оглеждайки се в стъкленото прозорче на микровълновата печка и похапваше.

— Трябва да бягам — каза Стив.

Той грабна парче кейк, парче бекон и бе от другата страна на вратата, преди Дайан да успее да му се скара.

Роби скочи, каза:

— Трябва да бягам — и се устреми към вратата, но майка му бе по-бърза.

— Първо си допий млякото — нареди тя.

Роби седна на мястото си. Дайан отново заговори по телефона:

— Днес не мога. Стив взема комбито и не мога да напъхам шестнайсет’ Брауни в „Датсуна“-а.

Дейна наблюдаваше движението на устните си в отражението, докато казваше:

— Можеш да ги подредиш всичките на една чиния и да ги сложиш в жабката.

— Става въпрос за хора, умнице — иронизира я Дайан от другия край на стаята. — Добре, трябва да вървя, Шарон, ще се видим в Съюза на антикварите.

Тя окачи слушалката и изля разбитите яйца в нагорещения тиган.

— Мамо, може ли аз, Хедър и Сирина да си наемем един общ апартамент?

— Ти не можеш в никакъв случай. Даже не разбирам защо ми задаваш такива въпроси — Дайан леко посоли яйцата и ги разбърка.

— Не, аз направо обожавам къщата ни — Дейна все още говореше на огледалното си отражение в прозорчето на микровълновата печка. Просто тези земетресения, земетресения и земетресения през цялото време. Не мога да напиша нито едно домашно. Струва ми се, че това място има лоша карма.