Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

С план скицата в ръка разказах на Хамре това, което бях чул от скитника.

Той само кимна:

— Нищо ново, Веум. Всичко е записано тук. И е съвсем вярно. Още тогава той е разказал за случая съвсем същото, което си чул от него. Друг е въпросът, че показанията на Харалд Юллвен се различават от тези на Изгорелия. Тоест получили са се две противоречиви описания на един и същ, момент. Но тъй като Усвулд е бил много силно засегнат от огъня, не са повярвали в достоверността на неговите показания повече, отколкото на Юллвен, който е бил напълно здрав. Така за никого не е останала възможност да разследва нещата в тази връзка. Нито тогава, нито сега.

Нещо се сви в стомаха ми.

— Имаш ли показанията на Харалд Юллвен?

Хамре кимна и започна да ги търси в папката.

Почти тържествено взех в ръцете си папката със служебния доклад, разгърнах я и прочетох стенограмата на показанията на Харалд Юллвен за случилото се, когато той влязъл в горящата фабрика:

„Срещнах Холгер Карлсен, началник-цех, на вратата, която водеше към производствения цех. Той беше съвсем леко пострадал. Извика ми: «Вземи Усвулд, той лежи ей там. Аз ще измъкна Мартинсен.» Кимнах му вместо отговор и се втурнах вътре. Усвулд беше в безсъзнание и с последни сили успях да го извлека. Когато отворих вратата и го изнесох навън, видях, че Холгер Карлсен вече влиза в цеха. Всичко беше почерняло от пушека и го зърнах само като тъмна сянка сред облаците от дим. Това беше последното нещо, което помня от него. След това разбрах, че са го намерили, че не е успял да спаси както Мартинсен, така и себе си. Често се обвинявам за това, но какво можех да направя, та аз спасявах в това време Усвулд…“

Затворих очи. Имах чувството, че чувам гласа му: сигурно е бил приглушен, може би малко дрезгав от кашлицата след пушека и с подчертан среднохоландски акцент: „Често се обвинявам за това.“

Не бе трудно да се разбере, че всеки би приел за достоверни тези показания, дори да са били направени от бивш изменник. Пък и Фанебюст посочи, че колкото и да са го притискали, той не е отстъпил на йота от думите си. Явно версията на Харалд Юллвен за станалото в производствения цех щеше да служи като официална и за в бъдеще. И ако някой някога прояви любопитство към това събитие, щеше да получи пак същите полуразпаднали се протоколи от разпити, да се вслушва чрез тях в гласа на Харалд Юллвен.

Оставих документите на бюрото на Хамре.

— Искам само да ти обърна внимание върху смъртния случай вчера. Бие на очи. Защо Олга Сьоренсен се е напила и паднала именно в този момент, когато някой е започнал да рови и да търси истината за отдавнашни събития? Това не е… това не може да се обясни само като случайност. Нима няма да разследвате и този случай? — запитах.

— Как така? Разбира се, че ще го разследваме. Само че не аз, Веум.

— Мюс?

Той се усмихна някак насила:

— Именно. Би могъл да се опиташ да пробиеш при него.

— Безсмислено е.

Отново същата насилена усмивка:

— Знам.

— А знаеш ли, че според дамата от първия етаж Олга Сьоренсен предишната вечер е имала посещение: тя е видяла един мъж да излиза от къщата — мъж, който е: куцал.

— Не. Тоест да. Чух за това сутринта, на оперативката. Но както казах, Мюс е този, който ще води това следствие…

— По дяволите, Хамре! Мъжът, който куца, е свързващото звено между този смъртен случай и смъртта на Ялмар Нюмарк, а ако погледнем цялото дело, той е и свързващото звено между Харалд Юллвен и Шауер-Юхан.

— Но…

— Ако въпросът се третира от тази гледна точка, това може да се счита за пряко продължение на случая Ялмар Нюмарк. А този случай е още твой, нали?

— На отдела е, Веум. Ние не сме частни собственици на случаите, които разследваме.

— Но тогава обсъди го в отдела. Дайте нещата на друг. На Вадхайм например. Вие сте опитни полицаи, дявол го взел, но този Мюс…

— Известно ни е, че нямаш добро отношение към Мюс, Веум.

— Добре, да оставим това. Искаш ли да опиташ, по мое настояване?

Той ме изгледа иззад бюрото си. Един добре облечен млад мъж, чиято външност би подхождала повече на шеф на отдел в някоя банка или за експедитивен консултант в рекламно бюро. Но той не беше нито едното, нито другото: пред мен седеше старши полицейски инспектор от криминалната полиция, а на бюрото му имаше купчина неразкрити случаи. Каза тихо:

— Нека се договорим така: ще разговарям с Вадхайм и може би ще поставим въпроса и пред шефа. Казвам може би, Веум. Окей!

— Чудесно.