Гюнар Столесен - Докато смъртта ни раздели

Хамре изглеждаше раздразнен и изненадан, намекна ми, че е ужасно зает. От ноздрите на носа му надолу се открояваха тънки бръчици, а устните се бяха изпънали над стиснатите зъби. Бюрото му беше отрупано с документи, измежду които се подаваха няколко фотографии.

— Ясно ли ти е какъв ден сме днес? — попитах аз.

— … въобще нямам намерение да се занимавам със загадки — завърши той изречението, което въобще не бе започвал.

— Това не е загадка, а е записано в бележника ти — отговорих.

Той седна тежко зад бюрото, прокара бързо ръка през косата си и се втренчи в мен.

Казах:

— Окей! Днес е първи септември. Хагбарт Хеле е в града. Това е този ден, спомняш ли си?

Той ми се стори изведнъж още по-уморен.

— Пак твоята история. Съжалявам, Веум. Не сме открили нищо ново, а полицейските досиета и находки не ни дават и най-малкото основание да смущаваме спокойствието на човек като Хагбарт Хеле. Не мисли, че това не ни е неприятно. Няма нещо, което да желая повече от разкриването на този случай — добави той тихо. — Ако не за друго, то поне за да се отърва от твоите посещения. — После каза по-високо: — Нима не виждаш тежкото ни положение? Трупат се случай след случай, пък нямаме достатъчно хора, за да се занимаваме с всичко така, както ни се иска. А по средата на цялата бъркотия трябва да прекъсваме работата и да отговаряме на въпроси за извършени полицейски насилия, макар почти всички да знаят, че подобни неща има. — Хвърли ми обвинителен поглед. — Но не през целия ден и през цялата година. Не всеки ден. Имаме си достатъчно много работа и не се возим нагоре-надолу в асансьора, за да насиняваме гърбовете на пияни побойници. Вярваш ли, или не?

— Не съм ви обвинявал.

— Не ти. Ако работеше тук, и теб щяха да нарочат. Ясни са ни тези истории. Именно затова си видял и обратната страна на медала. Не е толкова малко насилието, с което се сблъскваме ние, които сме си избрали за прехрана тази неприятна професия.

— Добре, добре. Да минем към същината на въпроса, щом си толкова зает. Как върви разследването около Ялмар Нюмарк?

— Нима вече не ти обясних всичко? Прегазването му бе ужасно, но не то стана причина за неговата смърт. Във всеки случай не е нищо повече от косвена причина и не би могло да послужи като мотив за обвинение в нито един съд. Единствен ти държеше на тезата, че в този смъртен случай има нещо криминално. Но ние не намерихме нито една следа, нито едно доказателство, че ти си прав в предположенията си.

— Какво ще кажеш за смъртния случай вчера вечерта?

— Какво? Какъв случай? — Той изглеждаше искрено изненадан.

— Говоря ти за онази жена, Олга Сьоренсен, която намерих мъртва в жилището й на Сандвикен.

— Аха. Изглежда, че е паднала пияна и се е ударила. Непредвидено нещастие.

— Именно такова — казах кисело аз. — Започнаха да стават доста непредвидени нещастия, а? Не ти ли напомня за нещо? Олга Сьоренсен е била приятелка на Шауер-Юхан, изчезнал през 1971-ва, когато уж е бил убит Харалд Юллвен. А именно Харалд Юллвен е свързващата нишка във всички убийства — като започнем от войната, през пожара в „Пофугл“ чак до това, което се случи тази година с Ялмар Нюмарк.

— Но нали Харалд Юллвен е мъртъв? Господи, човече, нима не разбираш?

— Започвам да се съмнявам. За мен всичко изглежда така, сякаш той отново броди наоколо. Какво ще кажеш, ако… ако той не е бил убит през хиляда деветстотин седемдесет и първа, а вместо него е бил убит Шауер-Юхан?

— Да, разбирам. И аз съм мислил по този въпрос. Но къде е той тогава? От онзи момент никой нищо не е чул нищо за Шауер-Юхан, нито за Харалд Юллвен. Имало е само един труп, а изчезналите са били двама. Ти можеш ли да ми обясниш това, Веум?

— Не. — След кратка пауза добавих: — Все още не. Но чуй какво ще ти кажа. Говорих с Изгорелия, Улай Усвулд, единствения останал жив свидетел на пожара в „Пофугл“. Ти имаше скицата на фабриката, нали?

Той се огледа объркано.

— Някъде си я оставил. Може би най-отдолу в купчината книжа?

Той стана. Знаех, винаги съм го знаел, че Якуб Е. Хамре е съвестен полицейски служител и не оставя нито един въпрос без отговор.

Той започна да рови в купчината материали и документи, докато накрая намери нужната папка. Издърпа я навън, а няколко други папки паднаха на земята. Наведох се и ги вдигнах вместо него, а той в същото време отвори онази, която държеше. Бързо прелисти съдържанието й и извади синьо копие на план скицата на фабриката „Пофугл“. Подаде ми го, аз се наведох и със старание започнах да разглеждам разгънатия голям лист хартия. Намерих бързо очертанията на производствения цех. Изходът от него водеше към едно стълбище, а от стълбището имаше само един излаз. Това означаваше, че ако Изгорелия е видял Холгер Карлсен да излиза от цеха, а веднага след това Харалд Юллвен да влиза вътре, то двамата непременно са се срещнали вън на стълбището. Само че Холгер Карлсен не е успял да отиде по-далеч, докато Харалд Юллвен е имал време да влезе в производствения цех, да сграбчи Изгорелия и да го измъкне навън. Това ще рече, че той непременно е минал покрай Холгер Карлсен, докато е изнасял Изгорелия.