Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Няма го в театъра! — тъкмо да викне Варенуха, но слушалката веднага го прекъсна:

— Я не се занасяйте, Иван Савелиевич, ами слушайте. Не носете никъде тези телеграми и никому не ги показвайте.

— Кой се обажда? — изрева Варенуха. — Гражданино, стига с тия номера! Веднага ще ви намерят! Вашият телефон?

— Варенуха — обади се същият гнусен глас, — ти руски разбираш ли? Не носи никъде телеграмите.

— А, значи не мирясвате! — разкрещя се разярен администраторът. — Е, тогава внимавайте! Ще си платите — и изкрещя някаква закана, но млъкна, защото почувства, че вече никой не го слуша.

Изведнъж в кабинетчето някак много бързо взе да притъмнява. Варенуха изхвърча навън, тръшна подире си вратата и през страничния вход се понесе към лятната градина.

Администраторът беше възбуден и кипеше от енергия. След наглото обаждане той вече не се съмняваше, че някаква банда хулигани си прави мръсни шеги и че тези шеги са свързани с изчезването на Лиходеев. Администраторът се задушаваше от желание да изобличи злосторниците и колкото и да е странно, у него възникна и предусещането за нещо приятно. Така се чувства човек, когато се стреми да стане център на вниманието, да съобщи сензационна новина.

В градината вятърът духна в лицето на администратора и напълни очите му с пясък, сякаш да му прегради пътя, сякаш да го предпази. На втория етаж един прозорец така се тресна, че стъклата едва не изхвърчаха, върхарите на кленовете и липите тревожно прошумоляха. Постъмни се и захладня. Администраторът разтърка очи и видя, че ниско над Москва пълзи жълтокоремест буреносен облак. В далечината се чу дебело боботене.

Колкото и да бързаше Варенуха, непреодолимо желание го накара да провери пътьом сложил ли е техникът мрежа на лампата в клозета.

Варенуха изтича покрай стрелбището и се озова сред гъстите люлякови храсти, където се намираше светлосинята постройка на клозета. Техникът се оказа изпълнителен човек, крушката на тавана в мъжката тоалетна беше вече защитена с метална мрежа, но администраторът се ядоса, защото даже в падналия преди бурята здрач можеше да се види, че стените са вече изподраскани с въглен и с молив.

— На какво прилича … — тъкмо поде администраторът и изведнъж чу зад себе си глас, който измърка:

— Вие ли сте, Иван Савелиевич?

Варенуха трепна, обърна се и видя зад себе си нисък шишко, както му се стори, с котешка физиономия.

— Аз съм, е, и? — отвърна неприязнено Варенуха.

— Много, много ми е приятно — изписука котаракоподобният шишко, после изведнъж замахна и зашлеви на Варенуха такъв шамар, че каскетът изхвърча от главата на администратора и изчезна безследно в дупката на клозета.

От шамара на шишкото цялата тоалетна се освети за миг с трепкаща светлина и в небето прокънтя гръмотевичен удар. После блесна още една светкавица и пред администратора изникна друг — дребен, но с рамене на атлет, с огненочервена коса, на едното му око перде, от устата му щръкнал кучешки зъб. Този, вторият, който трябва да беше ловък, зашлеви администратора по другата буза. В отговор небето пак изгромоли и върху дъсчения покрив на клозета рукна порой.

— Какво правите, дру… — прошепна, изгубил ума и дума, администраторът, съобрази веднага, че думата „другари“ съвсем не подхожда за бандити, нападнали човек в обществен клозет, изхриптя: — гражда… — съобрази, че те не заслужават и това обръщение, и получи трети страшен удар, неизвестно от кого от двамата. Кръв рукна от носа му върху толстовката.

— Какво носиш в чантата, паразит такъв? — изкрещя диво оня, дето приличаше на котарак. — Телеграмите, а? Тебе предупредиха ли те по телефона никъде да не ги носиш. Предупредиха ли те, тебе питам?

— Предупрежд … даваха … диха … — отвърна задъхан администраторът.

— А ти въпреки това хукна, така ли? Дай тука чантата, гадино! — викна вторият със същия гъгнив глас, който се беше обадил по телефона, и дръпна чантата от разтрепераните ръце на Варенуха.

Двамата хванаха администратора под мишниците, извлякоха го от градината и се понесоха с него по Садовая. Бурята бушуваше с пълна сила, водата нахлуваше с грохот и вой в отворите на канализацията, навсякъде се вдигаха мехури, издуваха се вълнички, дъждът плющеше по покривите, преливаше от улиците, откъм входовете шуртяха пенести потоци. Всичко живо се беше омело от Садовая и нямаше кой да спаси Иван Савелиевич. Като скачаха в мътните реки и си светеха с мълниите, бандитите само за секунда довлякоха полумъртвия администратор до №302-бис, влетяха с него в безистена, където се бяха свили до стената две боси жени, хванали в ръце обувките и чорапите си. После се втурнаха към шестия етаж и Варенуха се озова захвърлен на пода в добре познатото му антре в апартамента на Стьопа Лиходеев.