Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Приемете светкавична. „Вариете“. Да. Ялта. Криминалната милиция. Да. „Днес към единайсет и половина Лиходеев говори мен телефона Москва точка После не дойде на работа и да бъде намерен телефона невъзможно точка Почерка потвърждавам точка Мерки надзор над посочения артист взимам Финдиректор Римски.“

„Много умно!“ — помисли си Варенуха, но още не успял да го помисли докрай и през ума му минаха думите: „Глупаво е! Той не може да е в Ялта!“

В това време Римски направи следното: събра внимателно всички получени телеграми и копието от своята, сложи ги в плик, залепи го, написа нещо върху него и го връчи на Варенуха с думите:

— Иван Савелиевич, веднага го занеси лично. Те да се оправят.

„Виж, това вече наистина е умно!“ — каза си Варенуха и сложи плика в чантата си. После набра за всеки случай още веднъж номера на Стьопа, ослуша се, радостно и тайнствено запремига и взе да прави гримаси. Римски проточи врат.

— Мога ли да говоря с артиста Воланд? — сладко попита Варенуха.

— Негова милост са заети — отговори с треперлив глас слушалката, — кой се обажда?

— Администраторът на „Вариете“ Варенуха.

— Иван Савелиевич ли? — радостно възкликна слушалката. — Толкова се радвам да ви чуя. Как сте със здравето?

— Мерси — отвърна изумен Варенуха, — но с кого говоря?

— С неговия помощник, с неговия помощник и преводач Коровиев — каканижеше слушалката, — изцяло съм на вашите услуги, скъпи Иван Савелиевич! Разпореждайте се с мене както намерите за добре. И тъй?

— Извинете, но Степан Богданович Лиходеев в момента няма ли го в къщи?

— Уви, няма го! Няма го! — викаше слушалката. — Той замина.

— А закъде замина?

— Ами извън града, на разходка с кола.

— К… как? Н-на разходка ли? … А кога ще се върне?

— Ами да подишам чист въздух — рече — и ще се върна.

— Аха… — каза объркан Варенуха, — мерси. Ако обичате, предайте на мосю Воланд, че неговият номер е включен за днес, в третата част на програмата.

— Слушам. Да. Разбира се. Непременно. Веднага. На всяка цена. Ще му предам — рязко отсичаше слушалката.

— Всичко хубаво — пожела учуден Варенуха.

— Моля ви да приемете — продължаваше слушалката — моите най-горещи поздрави и пожелания! Успехи! Сполука! Безоблачно щастие! Всичко най-хубаво!

— Ами да, ясно! Нали ти казах — крещеше възбудено администраторът. — Каква Ялта, заминал си човекът на разходка извън града!

— Е, ако е така — пребледня от злоба финдиректорът, — това вече наистина е свинщина, за която просто няма име!

Изведнъж администраторът подскочи и се разкрещя така, че Римски потрепери:

— Сетих се! Сетих се! В Пушкино откриха ресторант „Ялта“! Всичко е ясно! Отишъл, напил се и сега телеграфира оттам!

— Е не, това вече е прекалено — отговори Римски и бузата му заподскача в нервен тик, а в очите му пламна истинска тежка злоба, — добре де, скъпо ще му струва тази разходка, — но изведнъж се запъна и нерешително добави: — Да, ама милицията…

— Това са глупости! Негови собствени шеги — прекъсна го експанзивният администратор и попита: — Ами плика да го нося ли?

— На всяка цена — отговори Римски.

И пак се отвори вратата и влезе оная същата …

„Тя!“ — помисли си, кой знае защо, с мъчително чувство Римски. И станаха да посрещнат раздавачката.

„Благодаря потвърждението незабавно петстотин криминалната мое име утре отлитам Москва Лиходеев“.

— Той е полудял… — каза изнемогващ Варенуха. А Римски издрънча с ключа, извади от чекмеджето на огнеупорната каса пари, отброи петстотин рубли, натисна звънеца, връчи ги на куриера и го прати на пощата.

— Ама моля ти се, Григорий Данилович — не повярва на очите си Варенуха, — мисля, че напразно ги пращаш тия пари.

— Ще ги върнат — обади се тихо Римски, — обаче на него това излетче ще му излезе през носа — и добави, сочейки чантата на Варенуха. — Върви, Иван Савелиевич, не губи време.

Варенуха изхвърча с чантата от кабинета.

Той слезе на долния етаж, видя пред касата огромна опашка, разбра от касиерката, че до един час всички места сигурно ще са продадени, защото щом окачили допълнителния афиш, публиката заприиждала просто на тълпи, нареди на касиерката да запази трийсет от най-хубавите места в ложите и партера, изскочи от касата, отърва се пътьом от досадните гратисчии и се шмугна в своето кабинетче да си вземе каскета. В това време иззвъня телефонът.

— Да! — викна Варенуха.

— Иван Савелиевич? — осведоми се слушалката с гаден гъгнив глас.