Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Изясни се, че и Варенуха, както и Римски, не е виждал мага. Вчера Стьопа нахлул при финдиректора (като луд, според израза на Римски) с готова чернова на договора, заповядал незабавно да бъде преписан и да се плати. А магът се омел и никой освен Стьопа не го е виждал.

Римски извади часовника си, видя, че е два и пет, и съвсем побесня. Ами тъй де! Лиходеев се обади към единайсет, каза, че ще дойде след половин час и не само не дойде, ами изчезна и от дома си.

— Мене работа ме чака! — вече ръмжеше Римски, сочейки с пръст купчината неподписани книжа.

— Да не го е премазал трамвай като Берлиоз? — каза Варенуха, притиснал ухо в слушалката, от която начесто се чуваха продължителни и съвсем безнадеждни сигнали.

— Нямаше да е лошо… — процеди едва чуто през зъби Римски.

В същия миг в кабинета влезе жена с униформена куртка и фуражка, с черна пола и платненки. От чантичката на колана си жената извади бяло квадратче и тетрадка и попита:

— Тука ли е „Вариете“? Светкавична. Разпишете се.

Варенуха драсна в тетрадката на жената някаква заврънкулка и щом вратата хлопна подире й, разпечати квадратчето.

Като прочете телеграмата, той премига и подаде квадратчето на Римски.

В телеграмата пишеше следното: „Ялта «Вариете» Москва Днес единайсет и половина криминалната милиция се яви кестеняв горнище пижама панталон без обувки психопат се представя Лиходеев директор «Вариете» Пратете светкавична ялтенска милиция къде директорът Лиходеев.“

— Те ти булка, Спасовден! — възкликна Римски и добави: — Още една изненада!

— Лъжедимитрий! — каза Варенуха и заговори в слушалката: — Пощата ли е? По сметката на „Вариете“. Приемете светкавична… Чувате ли ме? … „Ялта Милицията … Директорът Лиходеев Москва Финдиректор Римски“ …

Независимо от съобщението за ялтенския самозванец Варенуха се залови отново да търси по телефона Стьопа къде ли не, но, разбира се, никъде не го намери. И тъкмо докато Варенуха със слушалката в ръка размисляше къде още да се обади, влезе същата жена, която донесе първата телеграма, и връчи на Варенуха ново пликче. Варенуха припряно го разпечата, прочете го и подсвирна.

— Какво пак? — попита Римски и нервно потрепери. Варенуха му подаде мълчаливо телеграмата и финдиректорът видя в нея думите: „Моля повярвайте захвърлен Ялта хипноза Воланд телеграфирайте милицията потвърждение личността Лиходеев.“

Допрели глави, Римски и Варенуха препрочитаха телеграмата, а като я препрочетоха, мълчаливо се втренчиха един в друг.

— Граждани! — разсърди се жената. — Разпишете се, пък после мълчете колкото си щете! Аз разнасям светкавични!

Без да откъсва поглед от телеграмата, Варенуха драсна разкривен подпис в тетрадката и жената изчезна.

— Ти нали говори с него по телефона в единайсет и нещо? — попита съвсем объркан администраторът.

— Стига смешки! — разкрещя се пискливо Римски. — Дали съм говорил с него, или не, той не може да бъде сега в Ялта! Това е смешно!

— Пиян е … — каза Варенуха.

— Кой е пиян? — попита Римски и двамата пак се втренчиха един в друг.

Че от Ялта е телеграфирал някакъв самозванец или луд, в това нямаше съмнение, но странното беше: откъде ялтенският мистификатор знае за Воланд, пристигнал едва вчера в Москва? Откъде знае за връзката между Лиходеев и Воланд?

— „Хипноза …“ — повтаряше Варенуха думата от телеграмата, — но откъде знае за Воланд? — той премига и изведнъж възкликна убедено: — Ами, глупости, глупости, глупости!

— Къде е отседнал този Воланд, да го вземе дяволът? — попита Римски.

Варенуха веднага се обади в бюрото за чужденци и окончателно слиса Римски със съобщението, че Воланд се е настанил в апартамента на Лиходеев. След това Варенуха избра номера на Лиходеев и дълго слуша ниския сигнал. Сред сигналите някъде отдалече се чу тежък, мрачен глас, който изпя: „Скалите мой са дом“ и Варенуха реши, че в телефонната мрежа се е преплел глас от радиотеатъра.

— У тях никой не отговаря — каза Варенуха и сложи слушалката върху вилката, — дали да не се обадя и в…

Той не довърши. На вратата се появи същата жена и двамата — Римски и Варенуха — станаха да я посрещнат, а тя извади от чантата този път не бяло, ами някакво тъмно листче.

— Това вече става интересно — процеди през зъби Варенуха, изпращайки с поглед жената, която побърза да си отиде. Пръв грабна листчето Римски.

Върху тъмния фон на фотографска хартия ясно се открояваха черни ръкописни редове: