Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Коровиев веднага измъкна цяло тесте и със замах попълни за Никанор Иванович гратис за двама души на първия ред. Този гратис преводачът чевръсто връчи с лявата си ръка на Никанор Иванович, а с дясната пъхна в другата ръка на председателя дебела шумоляща пачка. Никанор Иванович й метна бърз поглед, изчерви се до уши, понечи да я върне.

— Не е редно… — измрънка той.

— Не желая да ви слушам — зашепна му на ухо Коровиев, — у нас не е редно, а в чужбина е редно. Ще го обидите, Никанор Иванович, и ще стане неудобно. Положили сте труд…

— Строго наказуемо е — съвсем тихо прошепна председателят и се озърна.

— Ами Къде ги свидетелите? — прошепна в другото му ухо Коровиев. — Питам ви, де ги? Я стига!

И тогава станало, както твърдеше по-късно председателят, чудо: пачката сама изпълзяла в чантата му. После председателят, някак отмалял и дори омаломощен, се намери на стълбището. Вихър от мисли бушуваше в главата му. В нея се въртяха и вилата в Ница, и дресираният котарак, и мисълта, че свидетели наистина няма, а Пелагея Антоновна ще се зарадва на гратиса. Несвързани мисли, но, общо взето, приятни. И все пак някъде много дълбоко в душата му някаква игличка пробождаше председателя. Игличката на тревогата. Освен това още по стълбите сякаш го блъсна в главата мисълта: ами как се е озовал в кабинета този преводач, след като на вратата имаше печат?! И как можа той, Никанор Иванович, да не го попита? Известно време председателят гледа като теле стъпалата, но после реши да плюе на всичко и да не се тормози с този заплетен въпрос…

Щом председателят напусна апартамента, от спалнята се чу нисък глас:

— Не ми хареса този Никанор Иванович. Изпечен мошеник и шмекер. Не може ли да се направи нещо, та повече да не идва?

— Само да заповядате, месир!… — обади се отнякъде Коровиев, но не с треперлив, а с много чист и звучен глас.

Проклетият преводач веднага се намери в антрето, набра там някакъв номер и заговори, кой знае защо, много плачливо в слушалката:

— Ало! Смятам за свой дълг да съобщя, че нашият председател на домсъвета на №302-бис на улица Садовая Никанор Иванович Босой спекулира с валута. В момента в неговия апартамент номер трийсет и пет във вентилационната шахта в клозета има увити във вестник четиристотин долара. Обажда се живущият в посочената къща, в апартамент номер единайсет, Тимофей Квасцов. Но ви заклевам да запазите името ми в тайна. Боя се от мъстта на гореизложения председател.

И сложи слушалката, подлецът!

Какво е станало по-нататък в апартамент №50 не се знае, но се знае какво стана у Никанор Иванович. Той влезе в клозета и сложи кукичката, измъкна от чантата пачката, която му беше натрапил преводачът, и се убеди, че в нея има четиристотин рубли. Тази пачка Никанор Иванович уви в парче вестник и я пъхна в отвора на шахтата.

След пет минути председателят седеше до масата в малката си трапезария. Съпругата му донесе от кухнята старателно нарязана солена селда, обилно наръсена с пресен лук. Никанор Иванович си наля голямшка чаша, изпи я, повтори, набоде на вилицата три парчета селда… и в това време някой позвъни. А Пелагея Антоновна внесе димяща тенджера и само като я погледнеше човек, можеше да се сети, че в нея, в огнения борш, се намира онова, от което по-вкусно на този свят няма — кокал с мозък.

Никанор Иванович преглътна лигите си и заръмжа като пес:

— Да пукнете дано! Не може един залък да хапне човек… Не пускай никого, мене ме няма, няма ме. За апартамента им кажи — стига са вдигали врява. След една седмица ще има заседание.

Съпругата изтича в антрето, а Никанор Иванович извлече с черпака от огнедишащото езеро разцепилата се надлъж кост. И в същия миг в трапезарията влязоха двама граждани, а с тях, кой знае защо много бледа, и Пелагея Антоновна. Като погледна гражданите, Никанор Иванович също пребледня и стана.

— Къде е клозетът? — попита угрижен първият, който беше с бяла рубашка.

Нещо изтрополя по масата (Никанор Иванович беше изтървал черпака върху мушамата).

— Тука е, тука — отвърна забързано Пелагея Антоновна.

Дошлите веднага тръгнаха по коридора.

— Но какво има? — попита Никанор Иванович и ги последва. — У нас не може да има нищо такова… Прощавайте, ама легитимирайте се, ако обичате…

Първият, както вървеше, показа на Никанор Иванович картата си, а в това време вторият вече се беше покачил на едно столче и беше пъхнал ръка в шахтата. На Никанор Иванович му притъмня пред очите. Разгърнаха вестника и в пачката се оказаха не рубли, а непознати пари — сини ли, зелени ли — и с лика на някакъв старец. Впрочем на Никанор Иванович всичко това му се мярна смътно, пред очите му плуваха петна.