Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

„Доказателство моят почерк моят подпис Пратете светкавична потвърждение установете таен надзор Воланд Лиходеев.“

През двайсетгодишната си работа в театрите Варенуха много беше видял и патил, но сега му се стори, че разсъдъкът му се замъглява и той не може да произнесе нищо освен житейската и абсолютно нелепа фраза:

— Не може да бъде!

Но Римски постъпи другояче. Той стана, отвори вратата, изрева през нея на куриерката, седнала на едно столче:

— Ще пускате само раздавачите! — и заключи кабинета.

После извади от бюрото куп документи и се залови внимателно да сравнява дебелите, наклонени вляво букви във фотограмата с буквите от Стьоповите резолюции и с подписите му, украсени със засукана заврънкулка. Легнал върху бюрото му, Варенуха дишаше горещо в бузата на Римски.

— Това е неговият почерк — заяви най-сетне категорично финдиректорът, а Варенуха се обади като ехо:

— Да, неговият.

Администраторът се взря в лицето на Римски и се учуди на промяната, станала с това лице. И без това слабият финдиректор сякаш беше отслабнал още повече и дори беше остарял, а очите му зад роговите рамки бяха загубили обичайната си острота и в тях се бе появила не само тревога, но дори сякаш и печал.

Варенуха направи всичко, което се полага на човек в минути на безкрайно изумление. Разходи се нервно из кабинета, на два пъти простря нагоре ръце като разпнат, пресуши пълна чаша жълтеникава вода от гарафата, възкликна неколкократно:

— Не разбирам! Не раз-би-рам!

А Римски гледаше през прозореца и напрегнато мислеше. Положението на финдиректора беше много трудно. Налагаше се незабавно, на място, да се намерят най-обикновени обяснения за най-необикновени явления.

Финдиректорът премижа и си представи как Стьопа се качва по пижама и без ботуши днес към единайсет и половина в някакъв невиждан свръхбърз самолет, а после пак той, Стьопа, и пак в единайсет и половина, стои по чорапи на летището в Ялта … дяволска работа!

Да не би пък друг, а не Стьопа, да беше говорил с него днес по телефона от собствения му апартамент? Не, Стьопа беше! Той ли не познава Стьоповия глас! Но дори да беше говорил днес някой друг, нали вчера следобед Стьопа беше дошъл от кабинета си в същия този кабинет с идиотския договор и беше ядосал финдиректора с лекомислието си. Как е могъл да замине или да отлети, без да се обади в театъра? Но и да е отлетял снощи, невъзможно беше да е стигнал там още днес преди пладне. Или можеше да е стигнал?

— Колко километра са до Ялта? — попита Римски. Варенуха спря обиколките и закрещя:

— Мислих за това! Вече мислих! До Севастопол с влак са към хиляда и петстотин километра. Сложи до Ялта още осемдесет! Е, по въздуха са по-малко, разбира се.

Хм… Да… За никакви влакове не може и дума да става. Но какво тогава? Изтребител? Кой и в какъв изтребител ще пусне Стьопа без ботуши? Защо? Или си е свалил ботушите след пристигането в Ялта? И пак — защо? Абе в изтребител и с ботуши няма да го пуснат! И изобщо не може да става дума за никакъв изтребител! Нали пишат, че се е явил в милицията в единайсет и половина, а говориха по телефона в Москва… момент, момент… и пред очите на Римски възникна циферблатът на часовника му… Той си спомни къде бяха стрелките. Ужас! Беше в единайсет и двайсет! Но тогава какво излиза?! Ако се предположи, че веднага след разговора Стьопа е хукнал към летището и е стигнал там, да речем, за пет минути, което впрочем също е немислимо, излиза, че самолетът моментално е излетял — и е взел за пет минути над хиляда километра? Значи се движи със скорост повече от дванайсет хиляди километра в час! Това е невъзможно и следователно — той не е в Ялта!

Какво остава? Хипнозата? Не съществува хипноза, която да лашне човек на хиляди километри разстояние! Значи, му се привижда, че е в Ялта? Бе на него и да му се привижда, ами на ялтенската милиция — и на нея ли й се привижда?! Но нали телеграфират оттам? Лицето на финдиректора беше просто страшно. През това време някой въртеше и дърпаше отвън дръжката на вратата и се чуваше как куриерката диво крещи:

— Не може? Няма да ви пусна! Убийте ме, ако щете! Заседание?

Римски се овладя, доколкото можа, вдигна слушалката и каза:

— Дайте ми светкавичен разговор с Ялта.

„Умно!“ — възкликна мислено Варенуха. Но разговорът с Ялта не се състоя. Римски пусна слушалката и каза:

— За проклетия линията не работи.

Личеше, че повредата на линията, кой знае защо, особено много го разтревожи и дори го накара да се замисли. Като поразмисли, той хвана пак с една ръка слушалката, а с другата взе да записва онова, което диктуваше в нея: