Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Долари в шахтата… — каза замислено първият и попита меко и учтиво Никанор Иванович: — Ваше ли е пакетчето?

— Не! — отговори със страшен глас Никанор Иванович. — Подхвърлили са го врагове!

— Случва се — съгласи се оня, първият, и пак меко добави: — Е, няма как, ще трябва да предадете и останалите.

— Нямам, нямам! В господа бога ви се кълна, такова нещо в ръце не съм хващал! — извика отчаяно председателят.

Той се спусна към скрина, измъкна с грохот едно чекмедже, а от него чантата си и закрещя несвързано:

— Ето договора… тая гадина преводачът ги е подхвърлил … Коровиев… с пенснето!…

Той отвори чантата, надникна в нея, пъхна ръка, лицето му посиня и той изтърва чантата в борша. Вътре нямаше нищо: нито писмото на Стьопа, нито договора, нито паспорта на чужденеца, нито парите, нито гратисите. С една дума, нищо освен дърводелския метър.

— Другари! — изкрещя яростно председателят. — Дръжте ги, в къщата има нечиста сила!

Не се знае какво й се е привидяло в този миг на Пелагея Антоновна, но тя плесна с ръце и възкликна:

— Покай се, Иванич! Ще ти намалят наказанието!

Никанор Иванович с кръвясали очи вдигна юмруци над главата на жена си и изхриптя:

— У, тъпачко проклета!

След което премаля и се строполи върху стола, очевидно решен да се покори на неизбежното.

През това време на стълбищната площадка Тимофей Кондратиевич Квасцов долепяше ту ухо, ту око към ключалката на вратата на председателя и примираше от любопитство.

След пет минути онези обитатели на сградата, които бяха на двора, видяха как председателят, придружен от още две лица, се запъти право към портата. Разправяха, че Никанор Иванович бил блед като мъртвец, олюлявал се пиянски и нещо мърморел.

А след още един час, тъкмо когато Тимофей Кондратиевич, задъхан от удоволствие, разказваше на съквартирантите как дигнали председателя, в апартамент номер единайсет влезе неизвестен гражданин, повика с пръст Тимофей Кондратиевич да излезе от кухнята в антрето, каза му нещо и изчезна заедно с него.

По същото време, когато се случи нещастието с Никанор Иванович, близо до №302-бис, пак на Садовая, в кабинета на финансовия директор на „Вариете“ Римски имаше двама души: самият Римски и администраторът на „Вариете“ Варенуха.

Двата прозореца на големия кабинет на втория етаж на театъра гледаха към Садовая, а друг, точно зад гърба на финдиректора, седнал на бюрото — към лятната градина на „Вариете“, където бяха бюфетите с разхладителни напитки, стрелбището и откритата естрада. Освен бюрото обзавеждането на кабинета включваше куп стари афиши по стената, масичка с гарафа за вода, четири кресла и една поставка в ъгъла, на която беше сложен прашен стар макет на някакво ревю. Е, от само себе си се разбира, че в кабинета имаше и малка, олющена огнеупорна каса, вляво от Римски, до бюрото.

Седнал зад бюрото, Римски още от сутринта беше в лошо настроение, а Варенуха, за разлика от него, беше много оживен и някак трескаво деен. Само че нямаше къде да изразходва енергията си.

Варенуха се криеше в кабинета на финдиректора от гратисчиите, които му тровеха живота, особено в дните, когато се сменяше програмата. А днес беше тъкмо такъв ден.

Щом звъннеше телефонът, Варенуха вдигаше слушалката, и лъжеше:

— Кой? Варенуха? Няма го. Извън театъра е.

— Обади се, моля те, още веднъж на Лиходеев — каза ядосано Римски.

— Бе няма го в къщи. Нали пращах Карпов, в апартамента няма никой.

— На какво прилича това? — съскаше Римски и тракаше на сметачната машина.

Вратата се отвори и един разпоредител вмъкна дебел куп току-що отпечатани допълнително афиши. Върху зелените листове с едри червени букви пишеше:

Днес и ежедневно в театър „Вариете“ извън програмата

ПРОФЕСОР ВОЛАНД

Сеанс на черна магия с пълното й разобличаване

Варенуха метна един афиш върху макета, поотдалечи се, полюбува му се и нареди на разпоредителя веднага да се разлепят всички екземпляри.

— Добре е, хваща окото — каза Варенуха, когато разпоредителят излезе.

— На мене пък цялата тази измишльотина никак не ми харесва — мърмореше Римски, поглеждайки злобно афиша през очилата с рогови рамки, — изобщо чудя се как са му разрешили да включи този сеанс!

— Недей така, Григорий Данаилович, не си прав, това е много тънък ход. Тук солта е в разобличението.

— Не зная, не зная, според мен няма никаква сол, ама той все ще измисли нещо такова! Поне да го беше довел тоя маг! А ти виждал ли си го? Дявол знае откъде го е изнамерил!