Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Никанор Иванович заяви, че трябва лично да види чужденеца, но преводачът отказа: абсолютно невъзможно. Зает е. Дресира котарака си.

— Котарака, ако желаете, мога да ви покажа — предложи Коровиев.

От това на свой ред се отказа Никанор Иванович, а преводачът веднага направи на председателя неочаквано, но твърде интересно предложение.

Тъй като господин Воланд в никакъв случай не желае да се настанява в хотел, а е свикнал да живее нашироко, не би ли му дала управата под наем за една седмичка, докато трае гостуването на Воланд в Москва, цялото жилище, тоест и стаите на покойния?

— Ама че на него, на покойника де, му е все едно — съскаше шепнешком Коровиев. — Не е ли тъй, Никанор Иванович, на него този апартамент вече не му е изтрябвал, нали?

Никанор Иванович възрази с известно недоумение, че доколкото знае, редното е чужденците да живеят в „Метропол“, а не в частни квартири …

— Нали ви казах, дяволски е капризен! — зашепна Коровиев — Просто не желае! Той не обича хотелите! Ах, дотука са ми дошли тия чужденци! — доверително се оплака Коровиев, сочейки с ръка жилестия си врат. Ако щете вярвайте, изтровиха ми душата! Пристигне… и или ще изшпионира нещо, кучият му син, или ще изкара всички от нерви с капризите си: туй не му харесвало, онуй не му било по вкуса!… А вашият домсъвет, Никанор Иванович ще има явна полза и тлъста изгода, той няма да се пазари — Коровиев се озърна, после прошепна на ухото на председателя: — Милионер е!

Предложението на преводача беше повече от изгодно и звучеше много солидно, но нещо учудващо несолидно имаше и в начина, по който говореше преводачът, и в облеклото му, и в това гадно, отвратително пенсне. Затова нещо смътно терзаеше душата на председателя, но той реши все пак да приеме предложението. Работата беше там, че домсъветът имаше, уви, доста голям дефицит. Наесен трябваше да купят нафта за парното, а с каква пара — един дявол знае. С парите от чужденеца може би щяха да се оправят. Но деловият и предпазлив Никанор Иванович заяви, че трябва най-напред да съгласува въпроса с бюрото за чужденци.

— О, разбирам! — възкликна Коровиев. — Как може без съгласуване, ама разбира се. Ето ви телефона, Никанор Иванович, и веднага го съгласувайте. А за парите не се притеснявайте — добави той шепнешком и повлече председателя към антрето, където беше телефонът, — че от кого ще вземете, ако не от него! Да можехте да видите каква вила има в Ница! Догодина, като заминете за чужбина, на всяка цена се отбийте да я видите — ще ахнете!

С бюрото за чужденци работата се уреди по телефона неочаквано бързо, което слиса председателя. Оказа се, че там вече знаели за намерението на господин Воланд да живее в апартамента на Лиходеев и нямали нищо против.

— Е, прекрасно! — крещеше Коровиев. Малко замаян от дърдоренето му, председателят заяви, че домсъветът е съгласен да даде под наем за една седмица апартамент №50 на артиста Воланд срещу… Никанор Иванович се позапъна и каза:

— Петстотин рубли на ден.

Сега Коровиев окончателно смая председателя. Той смигна шмекерски към вратата на спалнята, откъдето се чуваха меките скокове на тежък котарак, и изхриптя:

— Значи, за една седмица три хиляди и петстотин, нали?

Никанор Иванович реши, че той ще добави: „Лакомичък сте. Никанор Иванович!“, но Коровиев каза съвсем друго:

— Че това пари ли са! Искайте пет бона, ще снесе. Никанор Иванович се ухили смутено и не забеляза как се намери до бюрото на покойника, на което Коровиев със смайваща бързина и ловкост надраска в два екземпляра договора. След това изхвърча с него до спалнята и се върна, а двата екземпляра се оказаха вече подписани със замах от чужденеца. Председателят също подписа договора. Коровиев го помоли за разписка срещу пет…

— Словом, словом, Никанор Иванович!… хиляди рубли… — И с думи, които някак не подхождаха за такава сериозна работа: — Айн, цвай, драй! — трупна на председателя пет чисто нови пачки, току-що получени от банката.

Последва броене, придружено от шегичките и остроумията на Коровиев от рода на „пара ли е, отваряй си очите“, „око да види, ръка да пипне“ — и тям подобни.

Щом преброи парите, председателят получи от Коровиев паспорта на чужденеца за временна регистрация, сложи го заедно с договора и парите в чантата и не можа да се въздържи, срамежливо помоли за гратисче…

— Иска ли дума! — изрева Коровиев. — Колко билетчета ви трябват, Никанор Иванович, дванайсе, петнайсе?

Зашеметеният председател обясни, че му трябват само две гратисчета, за него и за Пелагея Антоновна, съпругата му.