Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Ами коя е тази Анушка?

Въпросът малко разстрои Иван, лицето му потръпна.

— Анушка няма никакво значение — каза той нервно, — дявол я знае коя е. Някаква идиотка от Садовая. Важното е, че той е знаел предварително за олиото, чувате ли — предварително! Разбирате ли ме?

— Отлично ви разбирам — отговори сериозно Стравински, докосна коленете на поета и добави: — Не се вълнувайте и продължете.

— Продължавам — каза Иван, като се мъчеше да влезе в тон със Стравински; той вече знаеше от горчив опит, че само спокойствието ще му помогне, — та този ужасен тип, а той лъже, че е консултант, притежава някаква свръхестествена сила. Втурнеш се например да го гониш и разбираш, че е невъзможно да го стигнеш. Придружава го една двойка, и тя еша си няма: някакъв дангалак със строшено пенсне и един чудовищно едър котарак, който си се вози на трамвай. Освен това — непрекъсван от никого, Иван говореше все по-разпалено и убедително, — той е бил лично на балкона на Пилат Понтийски и това е абсолютно сигурно. Че то това на какво прилича? А? Той трябва незабавно да бъде арестуван, иначе ще направи неописуеми бели.

— Значи, вие правите всичко възможно той да бъде арестуван? Правилно ли съм ви разбрал? — попита Стравински.

„Той е умен — помисли си Иван, — трябва да се признае, че и между интелигентите се срещат рядко умни хора, това не бива да се отрича“ — и отговори:

— Точно така! И как иначе, помислете само! А мене ме задържат тук насила, навират ми в очите някаква лампа, къпят ме във вана, питат ме разни глупости за чичо ми Федя… Той отдавна е на оня свят! Настоявам веднага да ме пуснат!

— Е хубаво, чудесно, чудесно! — отвърна Стравински. — Ето че всичко се изясни. Наистина какъв смисъл да се държи в болницата здрав човек? Добре, аз ще ви изпиша веднага, ако ми кажете, че сте нормален. Не ако докажете, а просто ако ми го кажете. И тъй, вие сте нормален, нали?

Сега настъпи пълна тишина и дебелата жена, която сутринта се беше грижила за Иван, погледна с благоговение професора, а Иван още веднъж си помисли:

„Явно е умен!“

Предложението на професора много му хареса, но преди да отговори, той най-сериозно се замисли, смръщил чело, после каза твърдо:

— Аз съм нормален.

— Е, чудесно — възкликна с облекчение Стравински, — а щом е тъй, хайде да разсъждаваме логично. Да вземем вчерашния ви ден — той се обърна и незабавно му подадоха Ивановия картон. — Търсейки неизвестния човек, който ви се е представил като познат на Пилат Понтийски, вие сте извършили вчера следните постъпки — и Стравински запрегъва дългите си пръсти, като поглеждаше ту в листа, ту към Иван, — окачили сте на гърдите си иконичка. Така ли?

— Така — навъси се Иван.

— Паднали сте от ограда и сте си изподрали лицето. Нали? Отишли сте в ресторанта със запалена свещ в ръка и по долни дрехи, в ресторанта сте набили някого. Докарали са ви тук вързан. Оттук сте телефонирали в милицията и сте молили да пратят картечници. После сте направили опит да се хвърлите през прозореца. Нали? Пита се: ако действате по такъв начин, ще успеете ли някого да заловите или да арестувате? Ако сте нормален човек, сам ще си отговорите: в никакъв случай. Вие искате да се махнете оттука? Моля. Но позволете да ви попитам — накъде ще се запътите?

— В милицията, разбира се — отговори Иван, но вече не толкова уверено, и малко се смути от погледа на професора.

— Направо оттук?

— Ъхъ.

— А в къщи няма ли да се отбиете? — бързо попита Стравински.

— Но аз нямам време да се отбивам! Докато се отбивам по къщите, оня ще офейка!

— Тъй. Ами какво ще кажете най-напред в милицията?

— За Пилат Понтийски — отговори Иван и очите му сякаш плувнаха в мътна пелена.

— Е, чудесно! — възкликна възхитен Стравински, обърна се към оня с брадичката и заповяда: — Фьодор Василиевич, пуснете, моля ви се, гражданина Бездомни да отиде в града. Но стаята му да не се заема и може да не сменяте чаршафите. След два часа гражданинът Бездомни отново ще бъде тук. И така — обърна се той към поета, — успех няма да ви пожелавам, защото не вярвам ни най-малко в този успех. До скоро виждане! — и той стана, а свитата му се размърда.

— На какво основание ще ме докарат отново тук? — попита тревожно Иван.

Стравински сякаш очакваше този въпрос, веднага седна и заговори:

— На това основание, че щом се появите в милицията по наполеонки и кажете, че сте срещнали човек, който е познавал лично Пилат Понтийски, моментално ще ви докарат тук и отново ще се намерите в стаята си.