Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Викаха Никанор Иванович в антрето на жилището му, хващаха го за ръкава, шепнеха му нещо, намигаха и обещаваха да се реваншират.

Тези мъки продължиха до към един часа по обед, когато Никанор Иванович просто избяга от дома си в помещението на домсъвета до входа, но като видя, че го причакват и там, пак избяга. Отскубна се някак от хората, които го следваха по петите през асфалтирания двор, изчезна в шести вход и се качи на петия етаж, където се намираше този гаден апартамент №50.

Дебеланкото Никанор Иванович си пое дъх на площадката и звънна, но никой не му отвори. Звънна още веднъж, после взе да мърмори и тихичко да ругае. Но пак никой не му отвори. Търпението на Никанор Иванович се изчерпа, той извади от джоба си връзката дубликати от ключовете, с която разполагаше домсъветът, отключи с властна ръка вратата и влезе.

— Хей, прислужницата! — кресна Никанор Иванович в полутъмното антре. — Как ти беше името. Груня ли беше?… Ей, няма ли те?

Никой не се обади.

Тогава Никанор Иванович махна печата от вратата на кабинета, после извади от чантата си дърводелски метър и прекрачи прага на кабинета.

За прекрачване, прекрачи го, но спря изумен до вратата и чак потрепери.

До масата на покойния седеше непознат кльощав и длъгнест гражданин с карирано възкъсо сако, жокейско кепе и пенсне… е, с една дума, оня същият.

— Вие кой сте, гражданино? — попита уплашено Никанор Иванович.

— Охо! Никанор Иванович! — развика се с треперлив тенор неочакваният гражданин, скочи и приветства председателя с насилствено и внезапно ръкостискане. Това посрещане не зарадва ни най-малко Никанор Иванович.

— Много се извинявам — заговори той недоверчиво, — но вие кой сте? Официално лице?

— Ех, Никанор Иванович! — възкликна сърдечно неизвестният. — Какво значи официално — неофициално? Всичко зависи от каква гледна точка се подхожда към въпроса, всичко е толкова нетрайно и условно, Никанор Иванович. Днес съм неофициално лице, пък утре, току-виж, съм станал официално! А се случва и обратното, Никанор Иванович, и още как!

Това разсъждение не задоволи ни най-малко председателя на домсъвета. Недоверчив по природа, той реши, че раздрънкалият се гражданин е лице именно неофициално, а комай и празноскитащо.

— Но кой сте вие? Как се казвате? — питаше все по-строго председателят и дори взе да настъпва към непознатия.

— Е, да речем, да речем, че се казвам Коровиев — отговори гражданинът, без да се смути ни най-малко от тази строгост. — Но ще позволите ли да ви предложа нещо за хапване, Никанор Иванович? Само не се стеснявайте! А?

— Ще прощавате — взе вече да негодува Никанор Иванович, — откъде-накъде хапване! (Колкото и да е неприятно, трябва да признаем, че Никанор Иванович си беше по природа малко грубоватичък.) — Забранено е да се седи в стаите на покойника! Вие що щете тук?

— Но заповядайте, седнете, Никанор Иванович — крещеше гражданинът, без да се смущава ни най-малко, и се заумилква, предлагайки фотьойл на председателя.

Вече извън кожата си, Никанор Иванович отказа да седне на фотьойла и кресна:

— Абе кой сте вие?

— Позволете да ви обясня: преводач съм на една чуждестранна особа, чиято резиденция е в това жилище — заяви представилият се като Коровиев и чукна токовете на червеникавите си прашни обувки.

Никанор Иванович зина. Присъствието в този апартамент на някакъв чужденец, че и с преводач, беше за него пълна изненада и той настоя за обяснение.

Преводачът с готовност го даде. Директорът на „Вариете“ Степан Богданович Лиходеев поканил най-любезно чуждестранния артист господин Воланд, докато трае гостуването му, навярно една седмичка, да живее в неговия апартамент, за което писал още вчера на Никанор Иванович с молба да регистрира временно чужденеца, докато Лиходеев прескочи до Ялта.

— Нищо не ми е писал — каза изумен председателят.

— Я си вижте в чантата, Никанор Иванович — сладко предложи Коровиев.

Никанор Иванович сви рамене, отвори чантата и намери в нея писмото на Лиходеев.

— Че как съм могъл да забравя — измърмори Никанор Иванович, като гледаше тъпо разпечатания плик.

— Къде по-лоши неща стават, Никанор Иванович! — закаканиза Коровиев. — Разсеяност, разсеяност и преумора, и високо кръвно, скъпи приятелю наш Никанор Иванович! Аз самият съм ужасно разсеян! Някой ден на чашка ще ви разкажа такива факти от моята биография, че ще си умрете от смях!

— А Лиходеев кога замина за Ялта?

— Ама той вече замина, замина! — закрещя преводачът. — Ами да, той вече се е понесъл натам! Вече е дявол знае къде! — и преводачът замаха с ръце като с мелнични криле.