Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Иван разтърси глава, убеди се, че не го боли, и си спомни, че се намира в болница. Тази мисъл повлече подире си спомена за гибелта на Берлиоз, но днес той не предизвика у Иван силна покруса. Иван Николаевич си беше отспал, беше се поуспокоил и мисълта му се проясни. След като полежа известно време неподвижен в извънредно чистото, меко и удобно пружинено легло, Иван видя до себе си копче на звънец. По навика си да пипа без нужда всичко Иван го натисна. Очакваше да чуе звънец или някой да се появи след натискането на копчето, но се случи съвсем друго. В краката на Иван пламна матов цилиндър, на който пишеше: „Жаден съм.“ Известно време цилиндърът стоя неподвижен, после се завъртя и се появи надпис: „Болногледачката.“ Разбира се, хитроумният цилиндър смая Иван. Надписът „Болногледачката“ се смени с друг: „Викнете лекаря.“

— Хм… — измърмори Иван. Той не знаеше какво да прави с цилиндъра. Но случайно му провървя. При надписа „Фелдшерката“ Иван натисна копчето втори път. Цилиндърът тихо иззвънтя, спря, угасна, а в стаята влезе пълна симпатична жена с чиста бяла престилка и каза на Иван:

— Добро утро!

Иван не отговори, защото сметна този поздрав в дадените обстоятелства за неуместен. Ама да, напъхали здрав човек в болницата и на всичкото отгоре се преструват, че така е редно!

През това време жената с все същия добродушен израз на лицето с едно натискане на някакво копче вдигна щорите и през леката метална мрежа от широки брънки, която стигаше чак до пода, в стаята нахлу слънце. Зад мрежата се откри балкон, зад него бряг на лъкатушеща река, а оттатък нея — весела борова гора.

— Заповядайте да вземете вана — покани го жената и под пръстите и се разтвори вътрешна стена, зад която, оказа се, имало баня и прекрасно обзаведена тоалетна.

Въпреки че беше решил да не разговаря с жената, Иван не се сдържа и като видя как водата плющи във ваната на широка струя, каза с ирония:

— Я виж ти! Също като в „Метропол“!…

— О, не! — отвърна с гордост жената. — Тук е много по-хубаво. Такова обзавеждане няма и в чужбина. Учени и лекари идват специално да видят нашата клиника. Всеки ден ни гостуват чужденци.

При думата „чужденци“ Иван веднага си спомни за вчерашния консултант. Той се навъси, погледна из под вежди и каза:

— Чужденци … Как само ги обожавате тия чужденци! А между тях има всякакви. Аз например се запознах вчера с един — думи нямам!

И насмалко да разкаже за Пилат Понтийски, но се въздържа — разбираше, че е излишно да споделя това с жената, тя, все едно, не можеше да му помогне.

На изкъпания Иван Николаевич веднага му беше дадено абсолютно всичко, необходимо за един мъж след баня: изгладена риза, наполеонки, чорапи. Нещо повече — жената отвори вратата на гардероба, посочи в него и попита:

— Какво ще обичате да облечете — халатчето или пижамката?

Прикован насила в новото си жилище, Иван едва не плесна с ръце от тази безцеремонност на жената и мълчаливо посочи пижамата от яркочервен бархет.

След това поведоха Иван Николаевич по празния и безшумен коридор и го вкараха в огромен кабинет. Решил да се отнася с ирония към всичко в тази великолепно обзаведена сграда, Иван веднага кръсти мислено кабинета „кухня — комбинат“.

Имаше защо. Пълно беше с шкафове и стъклени шкафчета с лъскави никелирани инструменти. Имаше кресла с много сложно устройство, някакви тумбести лампи с блестящи абажури, множество стъкленици и спиртници, електрически жици и абсолютно никому неизвестни апаратури.

В кабинета с Иван се заловиха трима души — две жени и един мъж, всичките в бяло. Най-напред отведоха Иван до една маса в ъгъла с явната цел да го поразпитат за туй-онуй. Иван се замисли над положението си. Пред него се откриваха три възможности. Много съблазнителна беше първата: да се хвърли върху тези лампи и чудновати нещица, да ги направи всичките на пух и прах и така да изрази протеста си, задето е бил задържан неправилно. Но днешният Иван значително се различаваше от вчерашния Иван и първият вариант му се видя съмнителен: току-виж у тях се загнезди мисълта, че е буен луд. Затова Иван отхвърли първия изход. Имаше и втори: веднага да почне да им разправя за консултанта и за Пилат Понтийски. Но вчерашният опит му подсказваше, че хората не вярват на този разказ или го приемат някак изопачено. Затова Иван се отказа и от този вариант и реши да избере третия — да запази гордо мълчание.

Но не успя да устои докрай и ще — не ще, отговори, макар и сдържано, навъсено, на цяла редица въпроси. Разпитаха Иван за абсолютно всичко, свързано с досегашния му живот, дори как е боледувал от скарлатина преди петнайсетина години. След като казаното от Иван запълни цяла страница, обърнаха я и жената в бяло взе да разпитва Иван за роднините му. Че като почна Иван една дълга и широка: кой кога и от какво е умрял, дали е пиел, боледувал ли е от венерически болести и тям подобни. Накрая го помолиха да разкаже за вчерашното произшествие на Патриаршите езера, но не му досаждаха много и на съобщението за Пилат Понтийски не се учудиха.