Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

— Извинете… — обу го и помоли с дрезгав глас: — Припомнете ми, моля ви, името си.

Беше му трудно да говори. На всяка дума сякаш някой забождаше в мозъка му игла и му причиняваше адска болка.

— Как! Забравили сте дори името ми? — непознатият се усмихна.

— Простете… — изхриптя Стьопа и усети, че махмурлукът го дарява с нов симптом: стори му се, че подът до леглото потъна някъде и ей сега ще полети и той надолу с главата при дяволите в преизподнята.

— Скъпи Степан Богданович — заговори посетителят, като се усмихваше проницателно, — никакъв пирамидон няма да ви помогне. Придържайте се към старото и мъдро правило, че клин, клин избива. Единственото, което ще ви върне към живот, са две чашки водка с нещо пикантно и топло за мезе.

Стьопа беше хитър човек и колкото и да му беше лошо, съобрази, че щом са го сварили в такова състояние, трябва да си признае всичко.

— Откровено казано — с мъка обърна той език, — аз снощи малко нещо…

— Нито дума повече! — отвърна посетителят и се дръпна встрани заедно с креслото.

Стьопа видя облещен, че на масичката е сложена табла, а на нея филии бял хляб, пресован чер хайвер в купичка, чинийка мариновани бели гъби, нещо в тенджерка и най-сетне водка в тумбестата гарафа на бижутершата. Особено го смая фактът, че гарафата беше запотена. Впрочем нищо чудно, тя беше сложена в легенче с много лед. С една дума, сервирано бе чисто и умело.

Непознатият не допусна изумлението на Стьопа да придобие болезнен характер и бързо му наля половин чаша водка.

— Ами вие? — изписука Стьопа.

— С удоволствие!

Стьопа поднесе с трепереща ръка чашата към устата си, а непознатият гаврътна на един дъх съдържанието на своята: Докато дъвчеше черния хайвер, Стьопа промълви:

— Ами вие, моля… няма ли да си замезите?

— Много благодаря, свикнал съм без мезе — отговори непознатият и отново напълни чашите. Отхлупиха тенджерката, в нея се оказаха кренвирши с доматен сос.

И ето че проклетата зеленина пред очите се стопи. Стьопа вече изговаряше ясно думите и най-важното, спомни си някои неща. А именно, че всичко това беше станало вчера в Сходня, във вилата на автора на скечове Хустов, където този Хустов беше закарал Стьопа с такси. Спомни си също, че се качиха в таксито пред „Метропол“, с тях имаше още някакъв човек, май че актьор… с грамофон в куфарче. Да, да, да, във вилата беше! Спомни си също, че от грамофона кучетата почнаха да вият. Само дамата, която Стьопа се беше опитал да целуне, оставаше неизяснена… дявол я знае коя е… май работи в радиото, пък може и да не работи там.

Така вчерашният ден започваше постепенно да се прояснява, но Стьопа сега се интересуваше много повече от днешния и по-точно от появата на непознатия в спалнята, и то на всичко отгоре с мезета и водка. Ето това не би било зле да се изясни!

— Е, надявам се, че сега си спомнихте името ми? Но Стьопа само се усмихна свенливо и разпери ръце.

— Я виж ти! Усещам, че след водката сте пили портвайн. Прощавайте, но бива ли така!

— Бих ви помолил това да си остане между нас — заумилква се Стьопа.

— О, естествено, естествено! Но за Хустов, разбира се, не гарантирам.

— Вие познавате Хустов?

— Вчера във вашия кабинет зърнах за миг този индивид, но ми беше достатъчен само бегъл поглед към лицето му, за да разбера, че е мръсник, интригант, нагаждач и подлизурко.

„Абсолютно вярно!“ — помисли си Стьопа, поразен от това толкова вярно, точно и кратко определение на Хустов.

Да, вчерашният ден вече се слепваше от отделните късчета, но все пак тревогата не напускаше директора на „Вариете“. Работата е там, че в този вчерашен ден зееше огромна черна дупка. Ще прощавате, но вчера Стьопа изобщо не беше виждал в кабинета си този непознат с баретата

— Воланд, професор по черна магия — представи се изтежко посетителят, разбрал затруднението на Стьопа, и разказа всичко поред.

Вчера бил пристигнал от чужбина в Москва, незабавно отишъл при Стьопа и му предложил да гастролира във „Вариете“. Стьопа се обадил в Московската областна зрелищна комисия, съгласувал въпроса (Стьопа пребледня и запремига) и подписал с професор Воланд договор за седем представления (Стьопа зина), разбрали се Воланд да дойде в дома му в десет часа сутринта, за да уточнят подробностите… И ето, Воланд дошъл.

Отворила му слугинята Груня, която обяснила, че е приходяща и току-що е дошла, че Берлиоз го няма и ако посетителят иска да види Степан Богданович, нека влезе в спалнята: Степан Богданович спи толкова дълбоко, че тя не се наема да го буди. Като видял какво е състоянието на Степан Богданович, артистът изпратил Груня в близкия гастроном за водка и мезета, в аптеката за лед и…