Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита

Здесь есть возможность читать онлайн «Михаил Булгаков - Майстора и Маргарита» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Город: София, Год выпуска: 1990, Издательство: Интерпринт, Жанр: Советская классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Майстора и Маргарита: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Майстора и Маргарита»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Каква е разликата между един Майстор и един редови член на съюза на писателите? Ще получи ли най-накрая покой Пилат Понтийски? Има ли корупция при социализма и как се борят Органите с нея? И какви поразии могат да натворят свитата на Сатаната и две вещици в столицата на световния комунизъм — Москва, там, където всеки следи всекиго, а писането на доноси се счита за граждански дълг!?

Майстора и Маргарита — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Майстора и Маргарита», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

— Позволете да ви се издължа — изскимтя окончателно смазаният Стьопа и затърси портфейла си.

— О, що за глупости! — възкликна гастрольорът и не пожела да чуе нито дума повече.

И тъй, водката и мезетата вече бяха ясни и все пак Стьопа беше направо за окайване: той не помнеше абсолютно нищо за договора и главата си режеше, че не е виждал вчера тоя Воланд. Хустов да, но никакъв Воланд.

— Позволете да хвърля един поглед на договора — тихо помоли Стьопа.

— Заповядайте, заповядайте…

Стьопа погледна документа и замръзна. Всичко си беше на мястото. Първо, собственоръчният подпис на Стьопа, сложен със замах. Горе в ъгъла косо — резолюцията на финансовия директор Римски да се платят на артиста Воланд десет хиляди рубли аванс срещу дължимите му за седем спектакъла трийсет и пет хиляди рубли. На всичкото отгоре беше приложена и разписка на Воланд, че вече е получил тези десет хиляди рубли!

„Но какво значи това?!“ — помисли си нещастният Стьопа и му се зави свят. Начало на зловещи празнини в паметта? Но след предявяването на договора по-нататъшни изрази на учудване биха били, разбира се, просто неприлични. Стьопа помоли госта си да му позволи да излезе за минутка и както си беше по чорапи, изтича в антрето до телефона. По пътя викна към кухнята:

— Груня!

Никой не се обади. Погледна към вратата на кабинета на Берлиоз, която беше до антрето, и дето има една дума, направо се вцепени. На вратата видя огромен печат от червен восък, увиснал на връвчица. „А така! — изрева някой в главата на Стьопа. — Само туй липсваше!“ Сега мислите на Стьопа полетяха вече по двойни релси, но както става винаги при катастрофа — всичките в една посока и изобщо дявол знае накъде. Трудно е дори да се предаде каква каша се забърка в главата на Стьопа. Какво ли нямаше в нея — и тая дяволщина с черната барета, и изстудената водка, и невероятният договор… А сега за капак, моля ви се — и този печат на вратата. Тоест когото щете убеждавайте, че Берлиоз се е забъркал в нещо — никой няма да ви повярва, не, не, не, няма да ви повярва! Да, но печатът — ето го! Даа…

В мозъка на Стьопа загъмжаха някакви ужасно неприятни мисли за статията, която за беля беше връчил наскоро на Михаил Александрович да я помести в списанието си. И то, между нас казано, идиотска статия! Нищо и никаква статия, пък и парите малко…

Веднага след спомена за статията долетя и споменът за някакъв двусмислен разговор, който бяха водили, доколкото си спомняше, на двайсет и четвърти април вечерта тук, в трапезарията, докато вечеряха с Михаил Александрович. Тоест, всъщност разговорът не би могъл да се нарече двусмислен (Стьопа не би допуснал да го въвлекат в такъв разговор), но беше на някаква излишна тема. Съвсем спокойно би могло, граждани, да не се подхваща такъв разговор. Ако не беше печатът, разговорът би могъл несъмнено да мине за абсолютна дреболия, но виж сега, след този печат…

„Ах, Берлиоз, Берлиоз! — припламваше в мозъка на Стьопа. — Просто не ми го побира главата!“

Но нямаше време за продължителни терзания и Стьопа избра номера на телефона в кабинета на Римски, финансовия директор на „Вариете“. Положението на Стьопа беше деликатно: първо, чужденецът можеше да се обиди, че го проверява, след като е показал на Стьопа договора, пък и с финансовия директор разговорът щеше да е мъчителен. Тъй де, може ли да го попита:

„Кажете, сключвал ли съм вчера договор за трийсет и пет хиляди рубли с един професор по черна магия?“ Така не бива да се пита!

— Да! — чу се в слушалката резкият, неприятен глас на Римски.

— Здравейте, Григорий Данилович — тихо заговори Стьопа, — обажда се Лиходеев. Исках да ви попитам… хм… хм.,. тук при мене е този… е… артистът Воланд… Та… исках да зная. какво става с представлението тази вечер?…

— Ах, черната магия? — обади се в слушалката Римски. — Сега ще донесат афишите.

— Аха… — каза с отпаднал глас Стьопа — е, хайде…

— А вие кога ще дойдете? — попита Римски.

— След половин час — отговори Стьопа, затвори телефона и стисна с две ръце пламналата си глава. Ах, какъв отвратителен номер! Какво става с паметта ми, кажете, граждани?

Но беше неудобно да се бави повече в антрето и Стьопа веднага скрои следния план: на всяка цена да прикрие невероятната си забраванщина, а сега най-напред хитро да подпита чужденеца какво всъщност има намерение да демонстрира в поверения на Стьопа театър „Вариете“.

Стьопа обърна гръб на телефона и в огледалото, което се намираше в антрето и отдавна не беше бърсано от мързеливата Груня, ясно различи някакъв странен субект, дълъг като върлина и с пенсне. (Ах, ако Иван Николаевич беше тук! Той би познал веднага този субект!) А оня се отрази и изчезна. Стьопа надникна разтревожен по-навътре в антрето и втори път го втресе, защото в огледалото премина грамаден черен котарак и също изчезна.

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Майстора и Маргарита»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Майстора и Маргарита» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


Отзывы о книге «Майстора и Маргарита»

Обсуждение, отзывы о книге «Майстора и Маргарита» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x