Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Но трябваше да започна от нещо мъничко и тъй като нямах клиенти, работех усилено. Първо се свързах с незащитената безжична мрежа на съседния клуб „Плячката". После прегледах всички местни сайтове и написах анонимно похвални мнения за това скрито бижу, книжарницата на Пенумбра. Изпратих приятелски имейли с намигащи емотикони на местните блогове. Създадох група във фейсбук – засега имаше само един член. Включих се в местна рекламна програма на гугъл, насочена към голяма таргет група – същата, която използвах в „Нюбейгъл", – благодарение на която можех да открия нашите клиенти с абсурдна точност.

Избрах критериите от дългия списък на гугъл:

• жители на Сан Франциско;

• обичат книги;

• нощни птици;

• плащат в брой;

• не са алергични към прах;

• харесват филмите на Уес Андерсън 11;

• живеят на пет пресечки от нас.

Имах само десет долара, които да похарча за това, така че трябваше да съм конкретен.

Добре, с тази задача бяхме готови. Трябваше да се помисли и за снабдяването, а в това отношение Пенумбра бе капризен – най-малкото, което можеше да се каже по въпроса. Но това бе само едната част от историята. Вече бях научил, че Денонощната книжарница на мистър Пенумбра всъщност се състои от два магазина в тялото на един.

Първият бе що-годе нормалната книжарница, която се намираше в предната част, наблъскана догоре с книги около бюрото. Имаше ниски етажерки с табели „История", „Биографии" и „Поезия". Имаше „Никомаховата етика" на Аристотел и „Шибуми" на Треванян 12. Тази повече или по-малко нормална книжарница бе оскъдна и донякъде разочароваща, но поне бе пълна със заглавия, които можеш да намериш в някоя библиотека или в интернет.

Другата книжарница бе зад и над нея, по високите и достъпни само с подвижната стълба рафтове, и се състоеше от издания, които – поне според интернет – не съществуват. Повярвайте ми, търсих ги. Много от тях имат доста антикварен вид – напукана кожена подвързия, позлатени заглавия, но други са наскоро подвързани с ярки свежи корици. Значи не всички са стари. Просто всички са... уникални.

Мислех за това като за Списъка с другите книги , или Другия списък .

Когато започнах работа тук, предположих, че всички те са от малки издателства. Малки издателства на амиши например, които не си падат по дигиталните технологии. Или пък всички са самиздат – цяла колекция от подвързани на ръка издания, единични бройки, които не са стигнали до Библиотеката на Конгреса или някъде другаде. Може би книжарницата на Пенумбра бе нещо като сиропиталище за книги.

Но сега, вече месец, откакто съм на работа, почвам да мисля, че е малко по-сложно от това. Към втория магазин има и втора група клиенти – малка общност от хора, които обикалят книжарницата като странни луни. Изобщо не приличат на „Норд Фейс". Те са по-стари. Появяват се с алгоритмична редовност. Никога не търсят нещо. Идват напълно решителни, напълно трезви и осъзнаващи ясно своята нужда. Например камбанката над вратата издрънква и преди звукът да е спрял, мистър Тиндъл изкрещява, останал без дъх: „ Кингслейк"! Искам „Кингслейк "! Сваля ръцете си от главата си (наистина ли е тичал по улицата с ръце на главата?) и ги стоварва на бюрото. Повтаря го, сякаш вече ми е казал, че ризата ми гори, а аз не предприемам никакви спасителни действия: „ Кингслейк "! Бързо!

Базата с данни на компютъра съдържа и списък на редовните книги, и Списъка с другите книги . Последните не са подредени на рафтовете по заглавие или по тема (дали изобщо имат някаква тема?), така че помощта на технологиите е жизненоважна. Сега ще напиша К-И-Н-Г-С-Л-Е-Й-К и машината ще се задвижи бавно – Тиндъл се поклаща нервно до мен на пети, – после се разнася тих звън и се показва загадъчният отговор. Не „Биография" или „Научна фантастика", или „Фентъзи", а: 3-13. Това означава Другият списък , редица 3, рафт 13", което е само на около три метра височина.

– О, слава богу, благодаря ти, да, благодаря – казва с въодушевление Тиндъл. – Ето моята книга.

Изважда много голяма книга отнякъде, вероятно от панталоните си; връща я в замяна на КИНГСЛЕЙК.

– А ето и картата ми.

Плъзга по повърхността на бюрото ламинирана карта със същия символ, който украсява витрината отпред. На нея има код, отпечатан дълбоко в дебелата хартия, който записвам. Кодът на Тиндъл, както винаги, е щастливият номер 6WNJHY . Два пъти бъркам, докато го вписвам.

След като изпълнявам маймунските си номера със стълбата, увивам книгата в кафява хартия. Опитвам се да проведа любезен разговор: