Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

Но долар, изкаран на всеки няколко часа, не може да ми плати заплатата. Нямам представа какво ми я плаща. Изобщо не мога да разбера как тази книжарница още е в бизнеса.

Има една клиентка, която досега съм виждал вече два пъти – почти съм сигурен, че тя работи в съседния магазин с краката, „Плячката". Сигурен съм, защото и двата пъти очите й бяха очертани с плътен молив като на миеща мечка и вонеше на дим. Имаше широка усмивка и тъмноруса коса с кафеникави оттенъци. Не мога да определя на колко години е – може да е на двайсет и три и да е преживяла много, или да е на трийсет и една, забележително запазена за възрастта си. Не знам името й, но знам, че обича биографии.

При първото си посещение огледа бавно предните лавици, разтърка стъпалата си и се протегна небрежно няколко пъти, после дойде до бюрото.

– Имаш ли онази книга за Стив Джобс? – попита тя. Носеше пухкаво яке „Норд Фейс" над късата си розова блузка и дънки, а в гласа й се усети леко носова нотка.

Намръщих се и казах:

– Вероятно не, но нека проверя.

Базата с данни на Пенумбра се съхранява в очукан бежов „Мак Плюс". Написах името на автора на книгата и компютърът издрънча тихо – звукът на успеха. Жената бе късметлийка.

Изкривихме глави, за да огледаме раздела с биографиите, и ето я: едно-едничко копие, лъскаво като чисто ново. Може да е била коледен подарък за някой татко компютърджия, който всъщност не чете книги. Или може би таткото компютърджия бе пожелал да си я прочете на своя „Киндъл". Както и да е, някой я бе продал тук и тя бе преминала цедката на Пенумбра. Истинско чудо.

– Беше толкова хубав – каза жената, държейки книгата пред себе си. Стив Джобс се взираше в нея от бялата корица, подпрял брадичката си с ръка, носещ кръгли очила, почти същите като тези на мистър Пенумбра 9.

Седмица по-късно тя дойде, подскачайки през входната врата, усмихна се и плесна безшумно с ръце – така приличаше повече на двайсет и три, отколкото на трийсет и една годишна – и каза:

– О, беше страхотна! Сега чуй – лицето й стана сериозно, – авторът е написал и друга книга, за Айнщайн.

Вдигна телефона си, който показваше страницата на „Амазон" с описанието на книгата на Уолтър Айзъксън за Айнщайн.

– Видях я в интернет, но реших, че може да си я купя и оттук?

Искам да разберете: това беше невероятно. Мечтата на всеки книготърговец. Тази стриптийзьорка се изправяше с гърди срещу хода на историята и крещеше – Спрете ! Извили глави с надежда, после открихме, че биографичният раздел на Пенумбра не съдържа „Айнщайн: неговият живот и Вселената" 10. Имаше пет различни книги за Ричард Файнман, но нищо за Алберт Айнщайн. Това говореше много за Пенумбра.

– Сериозно? – нацупи се „Норд Фейс". – Все тая. Явно ще се наложи да си я купя онлайн. Благодаря.

Нека да изясня нещо пределно ясно. Ако трябва да подредя преживяванията при закупуване на книги според критерии като удобство, леснота и удовлетворение, класацията ще е следната:

1. Някоя съвършена независима книжарница като „Пигмалион" в Бъркли.

2. Голяма просторна книжарница от веригата на „ Барне енд Ноубъл". Да, знам, корпоративни са, но нека си признаем – тези книжарници са приятни. Особено ако имат от големите дивани.

3. Алеята с книги в универсален магазин като „Уолмарт". (Точно до рафтовете с градинска пръст и тор.)

4. Библиотечката на борда на американската ядрена подводница „Уест Вирджиния", намираща се в дълбините на Тихия океан.

5. Денонощната книжарница на мистър Пенумбра.

Затова реших да се заема с направляването на кораба. Не, не знаех нищо за правилното функциониране на книжарница. Не, не бях наясно с тенденциите в литературните вкусове на излизащата от стриптийз тълпа. Не, никога не бях ръководил каквото и да било. Не, никога не бях насочвал кораби да минат успешно през рифовете, ако не броите онзи път, когато спасих клуба по фехтовка на Училището по дизайн на Роуд Айлънд от фалит, като организирах двайсет и четири часов филмов маратон с Ерол Флин. Но знаех, че има неща, които мистър Пенумбра очевидно вършеше погрешно – нещата, които изобщо не вършеше.

Като маркетинга.

Имах план: първо щях да се докажа с няколко малки успеха, после щях да помоля за средства, за да пусна тук-там обяви, щях да сложа няколко афиша на витрината, можехме дори да стигнем дотам, че да поставим банер на спирката, която се намираше малко по-нагоре от нас по улицата: „Чакаш автобуса си? Ела и го чакай при нас!". После щях да държа постоянно отворен лаптопа си на страницата с разписанието на градския транспорт, за да предупреждавам клиентите на всеки пет минути кога идва следващият автобус. Направо гениално!