Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

1

2

3

Серифи – декоративни чертички по краищата на буквите в някои шрифтове; печатните материали, като вестници и книги, почти винаги използват такъв вид шрифт, който се нарича съответно „серифен”. – Б. пр.

неговия дизайн, проведох малка маркетингова кампания, благодарение на която при търсене на ключови думи, като „бейгъл", „закуска" и „типология", в интернет най-напред излизаше нашата фирма. Аз бях също и гласът на @NewBagel в туитър и привлякох няколкостотин нови последователи с комбинация от любопитни факти за закуската и дигиталните купони.

Нито едно от тези ми занимания не представляваше следващия славен нов етап в човешката еволюция, но се учех. Развивах се. После обаче икономиката се срина и се оказа, че по време на рецесия хората си искат добрия старомоден шуплест и издължен геврек, а не някакви гладки извънземни форми дори ако те са поръсени с най-съвършено смляната каменна сол.

Бившите гугълци бяха свикнали с успеха и не желаеха да се предадат толкова лесно. Те бързо смениха бранда и станаха компания за гевреци „Старият Йерусалим", като изоставиха напълно алгоритъма, а гевреците започнаха да излизат почернели и с неправилна форма. Инструктираха ме да придам на сайта по-старовремски вид – задача, която затормози душата ми и не ми спечели никаква награда от никой художествен институт. Ключовите думи вече не даваха същия резултат, а накрая изобщо спряха да водят към нас. Имаше все по-малко и по-малко неща за правене. Не научавах нищо и не се развивах наникъде.

Най-накрая бившите гугълци се признаха за победени и се преместиха в Коста Рика. Пещите бяха студени и уебсайтът замря. Нямаше пари за обезщетения, но задържах служебния „Макбук" и акаунта в туитър.

И така, след по-малко от година заетост, се озовах без работа. Оказа се, че не само хранителните вериги са засегнати. Хората живееха в мотели и в подвижни къщи по паркинги. Цялата икономика внезапно заприлича на онази детска игра, в която участниците танцуват, а когато музиката спре, трябва да седнат на някой от наредените в кръг столове или изгарят. Бях убеден, че е жизненоважно да си намеря място, каквото и да е място, възможно най-бързо.

Когато огледах конкуренцията, картината пред очите ми се оказа доста потискаща. Имах приятели – дизайнери като мен, които вече работеха по световноизвестни сайтове или създаваха напредничави тъчскрийн интерфейси, а не просто лога за стартиращи компании за гевреци. Имах познати, които работеха в „Епъл". Най-добрият ми приятел Нийл имаше собствен бизнес. Още една година в „Нюбейгъл" и щях да бъда на добро ниво, но не се бях задържал на работа достатъчно дълго, за да си изградя хубаво портфолио – или дори да стана достатъчно добър в нещо. Имах дипломна работа за швейцарската типография (1957-1983) от артколежа и бях създал уебсайт от три страници.

Въпреки това не се отказвах и продължавах да преглеждам обявите. Само дето критериите ми постепенно почнаха да се променят. Първо твърдях, че мога да започна само в компания, в чиято мисия вярвам. После си помислих, че ще бъде добре, стига да научавам нещо ново в процеса на работа. След това реших, че съм съгласен на всичко, ако фирмата не е очевидно на страната на злото. Сега внимателно преосмислях собственото си определение за зло.

Хартията ме спаси. Открих, че мога да остана съсредоточен върху едно нещо, ако съм далече от екрани и интернет, затова явно решението бе да принтирам купищата обяви, да метна телефона в чекмеджето и да изляза навън, забил нос в листовете. Отделих обявите, в които се изискваше прекалено много опит, и ги изхвърлих в нащърбените зелени кофи за боклук, покрай които минах. Когато стигнах границата на изтощението и се запътих към автобуса, за да се прибера вкъщи, в предния си джоб имах две-три доста обещаващи предложения, които бях готов да проуча.

Този подход наистина подейства и ми намери работа, макар и не по начина, който очаквах.

Сан Франциско е чудесно място за разходки, ако имаш силни крака. Градът представлява малък квадрат, разнообразяван от многобройните стръмни хълмове и ограден от три страни от вода, така че навсякъде пред очите ти се разкриват изненадващи гледки. Може да се разхождаш, умислен в своите си неща, с купчини листчета в ръцете и по джобовете си и внезапно земята под краката ти се отдръпва и разкрива удивителна гледка – погледът ти стига чак до морето и всички сгради пред теб са обагрени в оранжево и розово.