Робин Слоун: Денонощната книжарница на мистър Пенумбра

– Работа – кимна Пенумбра. Отпусна се на стола зад бюрото и се втренчи в мен през масивното туловище. – Работил ли си някога в книжарница?

– Ами... в рибния ресторант, където миех чинии, когато бях още ученик, собственикът продаваше своята готварска книга. – Наричаше се „Тайната треска" 7и в нея подробно се описваха трийсет и един различни начина... В тоя дух, сещате се. – Това май не се брои.

– Не, не се брои, но няма значение – каза Пенумбра. – Предишен опит в областта на книжната търговия тук няма да е от полза.

Чакай ... Може би тук наистина се продаваха само еротични материали. Огледах се, но не видях никакви корсажи, разкъсани или каквито и да е други. Но точно до мен, на една ниска масичка, бяха струпани прашни томове на Дашиъл Хамет. Добър знак.

– Разкажи ми за някоя книга, която обичаш.

Знаех какво да отговоря. Изборът ми бе безапелационен, никакво колебание. Казах му:

– Мистър Пенумбра, не е една книга, всъщност е поредица, която е зле написана и може би излишно дълга, а и краят й е ужасен. Но съм я чел три пъти и срещнах най-добрия си приятел, защото в шести клас и двамата бяхме обсебени от нея.

Поех си дълбоко дъх.

– Обичам „Хроники на драконовата песен" 8.

Пенумбра повдигна едната си вежда, после кимна доволно.

– Това е добре, много добре – каза той и се усмихна широко, разкривайки сбутаните си нагъсто бели зъби. След това примижа и ме огледа от горе до долу. – Но можеш ли да се катериш по стълби?

И така се озовах на тази стълба, катерейки се чак до третия етаж на Денонощната книжарница на мистър Пенумбра . Книгата, която ме изпрати да намеря, се нарича „Ал-Асмари" и се намира на повече от ръка и половина разстояние в мое ляво. Очевидно трябва да сляза долу и да преместя стълбата. Но под мен Пенумбра се провиква: „Наклони се, момчето ми! Наклони се!".

Леле, чак толкова ли ми е нужна тази работа...

КОПЧЕТА

Това беше преди месец. И сега съм нощен продавач при Пенумбра и се катеря надолу и нагоре по стълбите като маймуна. Затова си има специална техника. Докарваш стълбата до мястото, застопоряваш колелцата й, после приклякваш и се мяташ направо на третата или четвъртата стъпенка. Придърпваш се с ръце, за да задържиш инерцията си, и след миг си вече на метър и половина във въздуха. Докато се катериш, гледаш право напред, не нагоре или надолу; фокусираш се на около трийсет сантиметра пред себе си и книгите започват да изплуват сред размазаната мешавица от цветни корици. Отброяваш стъпалата наум и когато стигнеш до правилното ниво, се протягаш за книгата, която си дошъл да вземеш... като, разбира се, се накланяш.

От гледна точка на професионално развитие това може да не е толкова престижно като уебдизайна, но вероятно е по-забавно, а в момента съм готов да приема всичко, до което мога да се докопам.

Иска ми се само да можех да използвам новите си умения по-често. Денонощната книжарница на мистър Пенумбра не работи от сутрин до вечер заради огромното количество клиенти, които я посещават. Всъщност рядко имаме такива и понякога се чувствам по-скоро като нощен пазач, а не като продавач. Пенумбра продава книги втора употреба, но те са в толкова чудесно състояние, че спокойно биха могли и да са нови. Купува ги денем – в книжарницата се продават книги, подбрани само от мъжа, чието име стои на витрината – и той определено е корав купувач. Май не се интересува много от списъците с бестселъри. Стоката му е еклектична; няма никакво доказателство за някакъв обединяващ признак освен, предполагам, неговия личен вкус. Така че тук не могат да се открият тийнейджъри магьосници или вампирска полиция. Което е жалко, защото това е точно такава книжарница, в която ти се приисква да си купиш книга за тийнейджър магьосник. Това е такава книжарница, в която ти се приисква да бъдеш тийнейджър магьосник.

Разказах на приятелите си за Пенумбра и неколцина от тях се отбиха да се полюбуват на рафтовете и да позяпат как се катеря в прашасалите висини. Обикновено ги примамвах да си купят нещо: роман на Стайнбек, някои от разказите на Борхес, дебело томче на Толкин – очевидно автори, които допадаха на Пенумбра, защото имаше всичко, написано от тях. Отпращах приятелите си най-малко с по някоя пощенска картичка. Имам купчина картички на бюрото. На тях се вижда фасадата на магазина, нарисувана с молив и мастило – изчистен дизайн, който е толкова архаичен и демоде, че вече отново се смята за готин, и Пенумбра ги продава за по долар.