Исабель Альенде - Къщата на духовете

— Аз дори не бих се опитал — призна доктор Куевас, когато научи.

Опустошенията, причинени от земетресението, потопиха страната в продължителен траур. Земята се разтресе и изпосъбори всичко, но това сякаш й беше малко, та морето се отдръпна няколко мили навътре и после се върна в една-единствена огромна вълна, която запокити кораби върху хълмовете, много далеч от брега, отнесе чифлици, пътища и животни и потопи няколко острова на юг на повече от метър под равнището на водата. Едни сгради рухнаха като ранени динозаври, други се разпаднаха като замъци от карти, убитите се брояха с хиляди и не остана семейство да не жали за някого. Солената морска вода съсипа посевите, пожарите превърнаха в пепелища цели градски райони и селища и накрая, сякаш другите беди бяха малко, лавата заля и пепелта засипа селата в близост до вулканите. Ужасени от мисълта, че бедствието може да се повтори, хората престанаха да спят по къщите си, опъваха надве-натри палатки на незастроени места, спяха по площади и улици. Наложи се войниците да се нагърбят да сложат край на безредието. Те разстрелваха без съд и присъда, на място, когото хванеха да краде — докато най-набожните хора пълнеха църквите и молеха всевишния да усмири гнева си и да им даде прошка за греховете, крадците се въртяха из развалините и де що видеха да се показва ухо с обеца или пръст с халка, му теглеха ножа и го отмъкваха, без да ги е грижа дали жертвата е мъртва или само затисната под отломките. Развилняха се микроби и бацили и причиниха разни епидемии и мор из цялата страна. Прекалено зает с нова война, останалият свят почти не разбра, че в този далечен кът от планетата природата бе полудяла. Все пак дойдоха пратки лекарства, одеяла, храни и строителни материали. Те потънаха из тайнствените ходници на държавната администрация, та цели години по-късно човек още можеше да си купи — по цени на фини деликатеси в най-скъпите магазини — консервите готвено от Щатите и млякото на прах от Европа.

Естебан Труеба лежа четири месеца увит в бинтове, прикован от шини, пластири и куки, жестоко измъчван от сърбеж и неподвижност, разяждан от нетърпение. Стана толкова злобен и зъл, че вече никой не можеше да го понася. Клара остана на село да го гледа, а щом се нормализира транспортът и се възстанови редът, изпратиха Бланка в колежа — майка й не можеше да се оправя и с нея.

В столицата земетресението завари Бавачката в леглото и въпреки че там го усетиха по-слабо, отколкото на юг, уплахата я прати на онзи свят. Голямата къща на ъгъла запращя като орех, стените й се напукаха и огромният кристален полилей в трапезарията падна с кънтеж на хиляда камбани и стана на сол. Освен полилея единствената сериозна последица от земетръса бе смъртта на Бавачката. Когато попремина първоначалният страх, слугите забелязаха, че старицата не е избягала на улицата заедно с другите. Влязоха да я потърсят и я намериха на одъра й с изцъклени очи, няколкото косъма, които й оставаха, бяха настръхнали от ужас. Тези дни цареше голяма бъркотия, та не успяха да я изпратят по достойнство, както й се полагаше, наложи се да я погребат на бърза ръка, без заупокойни слова и без сълзи. На погребението не присъства никой от многобройната чужда челяд, която тя бе отгледала с толкова обич.

Земетресението внесе толкова съществени промени в живота на семейство Труеба, че оттогава започнаха да делят събитията на станали преди и след тази дата. В „Трите Марии“ Педро Втори отново пое длъжността управител, тъй като господарят не можеше да се помръдне от леглото. Възложена му бе задачата да организира селяните, отново да въдвори ред и спокойствие и да изправи на крака разсипания имот. Като начало заровиха мъртвите в гробището в подножието на вулкана, по чудо отминато от реката лава, която се изля по склоновете на проклетата планина. Новите гробове придадоха празничен вид на скромното гробище, посадиха и няколко редици брези, за да пазят сянка на хората, които ходеха да навестяват своите покойници. Пак построиха тухлените къщички една по една и ги направиха точно каквито си бяха преди, отново вдигнаха оборите, краварника и хамбара, преораха земята и я подготвиха за нова сеитба — пак добре, че лавата и пепелта се бяха свлекли от оттатъшната страна и бяха пощадили чифлика. Наложи се Педро Трети да прекрати разходките си до селото — трябваше на баща си. Помагаше му с нежелание и се мъчеше да му втълпи, че докато се трепят от работа, за да възстановят имота и богатството на господаря, самите те си остават все толкова бедни, колкото и преди.