Исабель Альенде - Къщата на духовете

С времето отношенията на сенатора Труеба с останалата част от семейството му само се влошиха. Веднъж седмично, в събота, се събираха на вечеря около голямата дъбова маса, стара семейна реликва, която бе принадлежала на рода Дел Вале, тоест идваше от най-дълбока древност. На нея бяха опявани покойници, танцували бяха фламенко и бяха вършили какви ли не още щуротии и небивалици. Настаняваха Алба между майка й и баба й, с тумбеста възглавничка на стола, та носът й да стига равнището на чинията. Момиченцето гледаше прехласнато възрастните — сияещата си баба, която за случая си слагаше зъбите и отправяше по обиколен път реплики към мъжа си — чрез децата или чрез прислужниците. Хайме, който преднамерено се държеше невъзпитано — оригваше се след всяко блюдо и си човъркаше зъбите с кутрето, за да дразни баща си. Николас, който с премрежени очи дъвчеше по петдесет пъти всеки залък. И Бланка, която каканижеше за каквото й падне, само и само да създаде впечатлението за една уж нормална вечеря. Труеба до едно време се държеше относително поносимо и си мълчеше, но в крайна сметка проклетията му си показваше рогата и той започваше да се кара със сина си Хайме за бедняци, за избори, за социалисти и за принципи, или да хока Николас за намеренията му да се издига с балон и да прилага иглолечение на Алба, или да уязвява Бланка с жлъчни подмятания, със студенина и с безполезни натяквания, че си е опропастила живота и че няма да получи пукната пара в наследство от него. Не се заяждаше единствено с Клара, но с нея почти не говореше. Сегиз-тогиз Алба хващаше как дядо й се е ококорил към Клара, гледа я втренчено и става такъв един бледен и кротък, че сякаш вече не е той, а някакъв друг, неузнаваем старец. Ала това се случваше рядко — обикновено двамата съпрузи не си обръщаха внимание. Понякога сенаторът Труеба се самозабравяше и така се разкрещяваше, че ставаше червен като домат и трябваше да му плиснат каната студена вода в лицето, за да мине пристъпът му на ярост и да му се успокои дишането. По това време Бланка бе достигнала върха на хубостта си. С вида си на арабка, на чезнеща и пищна жена, тя предразполагаше към отмора и доверчивост. Висока и налята, безпомощна и ревлива, събуждаше у мъжете първичния инстинкт за закрила. Баща й не я харесваше. Не можеше да й прости за Педро Трети Гарсия и все гледаше да й набие в главата, че я е приел да живее по милост под неговия покрив. Труеба не можеше да си обясни как дъщеря му има толкова обожатели — у Бланка нямаше и помен от възбуждащата жизнерадост, която го привличаше у жените, пък и се чудеше кой нормален мъж би поискал да се хване с вечно неразположена жена с неопределено семейно положение и с увиснала на врата й дъщеря. Бланка обаче не изглеждаше стъписана от факта, че толкова мъже тичат подире й. Съзнаваше красотата си. Към господата, които се навъртаха около нея, тя се отнасяше двусмислено — от една страна им даваше аванси, примигвайки с мюсюлманските си очи, но от друга благоразумно ги държеше на разстояние. Щом видеше, че съответният ухажор има сериозни намерения, тя прекъсваше връзката с рязък отказ. Някои, по-паралии, се домогваха да стигнат до сърцето на Бланка, като съблазняваха дъщеря й. Отрупваха Алба със скъпи подаръци, с механични кукли, които можеха да ходят, да плачат, да ядат, да вършат и други чисто човешки неща, тъпчеха я с пасти с крем и я водеха на разходка в зоологическата градина, където момиченцето плачеше от жал за горките животни, затворени в клетки, и най-вече за тюлена, който я разстройваше и й навяваше зловещи предчувствия. От тези посещения в зоопарка, където тя ходеше хваната за ръката на някой поклонник с надуто самочувствие и портфейл, до края на живота й остана ужасът от затвореното пространство, от стените, от решетките и от уединението. От всички обожатели най-далече по пътя към сърцето на Бланка стигна Кралят на тенджерите под налягане. Той беше неимоверно богат, благ и разсъдъчен по характер, но въпреки това Естебан Труеба го ненавиждаше, защото беше обрязан, имаше еврейски нос и ситно къдрава коса. С язвителното си и враждебно държане Труеба успя да пропъди този човек, който бе живял и оцелял в концентрационен лагер, бе превъзмогнал мизерията и изгнаничеството и бе излязъл победител в безмилостната борба в света на бизнеса. Докато траеше техният роман, Кралят на тенджерите под налягане водеше Бланка на вечери в най-скъпите и изискани заведения. Идваше да я взема с малък двуместен автомобил с колела на трактор и с турбинен рев на двигателите. Тази единствена по рода си кола предизвикваше смут и вълна от любопитство навсякъде, където минеше, и презрително мърморене у семейство Труеба. Без да я е грижа, че баща й се цупи, а съседите дебнат, Бланка се качваше в колата с достолепието на министър-председател, облякла единствения си черен джемпър и бялата си копринена блуза, която си слагаше при всички по-особени случаи. Алба я изпращаше с целувка и оставаше да стои на вратата, лекият жасминов парфюм на майка й още дълго я лъхаше в носа, а буца от тревога стягаше гърдите й. Единствено благодарение на тренировките на вуйчо си Николас тя понасяше тия излизания на майка си, без да се разреве. Боеше се, че някой ден поредният ухажор ще успее да склони Бланка да замине с него и че тя ще остане завинаги без майка. Отдавна бе решила, че не й е нужен баща, още по-малко пастрок, но че ако майка й си отиде, тя ще си потопи главата в кофа с вода, докато се удави — както правеше готвачката с котетата, които котката раждаше всеки четири месеца. Едва когато се запозна с Педро Трети, Алба си изби от главата страха, че майка й ще я изостави. Интуицията й подсказа, че докато този човек съществува, никой не ще успее да спечели любовта на Бланка. Това стана един летен следобед. Бланка я среса на масури с помощта на гореща маша, която й опърли ушите, сложи й бели ръкавици, черни лачени обувки и сламена шапка с изкуствени череши. Като я видя, баба й Клара прихна да се смее, но майка й я утеши с две капки парфюм, които мазна на врата й.